!
Вторник, 23 Април 2024
11
февр
4
 

Д-р Янко Пъхнев: Планината ме научи на търпение, което сега ползвам в хирургията

Неделя, 11 Февруари 2018 | 11:07:35 Надежда Ненова
4

Д-р Янко Пъхнев е детски хирург в Отделение по детска гръдна хирургия. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 2005 г. Има специалност по детска хирургия  от 2015 г. Между 2007 и 2008 г.  работи в системата на Спешна п
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Янко Пъхнев е детски хирург в Отделение по детска гръдна хирургия. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 2005 г. Има специалност по детска хирургия  от 2015 г. Между 2007 и 2008 г.  работи в системата на Спешна помощ. През 2008 г. започва работа в Клиниката по детска хирургия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”. От 2015 г. е докторант към Катедрата по хирургия в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов”.

Член на Българското хирургично дружество; Член на Дружеството по Детска хирургия; Член на Българска асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия. Научните интереси на д-р Пъхнев са в областта на детска гръдна хирургия и мини-инвазивна хирургия. В момента д-р Пъхнев е редовен специализант по гръдна хирургия към Първа хирургична клиника в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”.

 

- Д-р Пъхнев, защо избрахте медицината?

- Това беше почти спонтанно решение. До последно се чудех дали да бъде музика или програмиране. В един момент се забърках съвсем случайно с Български младежки червен кръст, видях че има заболявания, които не успях да си обясня с тогавашните ми знания. От чисто любопитство и интерес започнах да се интересувам от биология и химия. В 10 клас реших, че не ми се работи цял живот нито с компютри, нито с музикални инструменти и съвсем спонтанно казах, че ще е медицина. Само от любопитство.

- Това любопитство продължава ли да Ви държи?

- Естествено. Слава Богу! Цял живот уча.

- Как решихте обаче да специализирате точно детска хирургия?

- Това дойде на по-късен етап. Завърших през 2005 г., когато бяха обявени четири нулеви години за специализация. Тогавашният министър на здравеопазването каза, че има прекалено много специалисти в България и забрани специализациите от 2005 до края на 2008 г. През това време имах достатъчно възможности да работя на различни места, да се сблъсквам с различни специалности, а „Пирогов“ дойде просто като свободно място. Бях доброволец за шест месеца, хареса ми и в края на 2008 г. спечелих конкурс за редовен специализант към клиниката.

- Трудно ли е да се оперират деца?

- В хирургията емоционалното отношение към пациента е едно и също, независимо дали се оперират деца или възрастни. Може би естеството на работата е по-различно, защото децата са по-малки като размер. И не самото това, но пък и защото децата не са умален модел на възрастните. При тях всичко е различно – физиологията, анатомията, дори болестите. При децата онкологичните заболявания в един голям спектър са вродени и не приличат на туморните заболявания при възрастните. Това си е отделна специалност със собствени характеристики, свои си особености, трудности, но в крайна сметка е хирургия. Това е специалност, която изисква малко повече себеотдаване. Една саможертва, тъй като изисква по-дълъг етап на развитие, отколкото консервативните специалности и останалото вече е въпрос на желание и индивидуални качества.

- От къде идва голямото удовлетворение?

- След конкретната операция идва от свършената работа, а голямото удовлетворение идва след няколко дни, когато видим гърба на пациента на вратата, да си тръгва. Когато оперираш един пациент, той става твой за дълго време, но момента, в който напуска клиниката е много щастлив.

- Кои са случаите, които са оставили най-дълбок отпечатък във Вас?

- Много са. Може би защото детският хирург се привързва повече към пациентите си заради естеството на работа. Малкият човек, когато може да се комуникира с него, изисква повече усилия, за да бъде спечелен, да бъде спечелено доверието му. Това изисква повече време, правим се на маймуни, общуваме с децата постоянно. Всяко от тях оставя някакви конкретни впечатления, които остават за дълго.

- Как се справяте с тежестта на негативната емоция?

- Имам разни хобита, които ме отървават от всичко, което се случва в болницата. Колкото и за малко да е, е достатъчно, за да може човек да си почине емоционално. Справям се чрез музиката и планинарството, което си е по-скоро алпинизъм.

- На какви инструменти свирите?

- Музиката тръгна от първата ми година в гимназията, което значи, че съм бил на 14-15 години. Имах стара китара вкъщи, хванах я и не я пуснах две години. Абсолютно самоук съм, не съм ходил никога на уроци, но малко по малко този интерес се разви. През 1997 г. започнах да свиря с Китаро-мандолинен оркестър “Стефан Борилов” в Сандански, с който и до ден днешен продължавам да ходя на турнета. Имаме сериозни участия, имали сме концерти в зала „България“. Имаме два записани албума в радио „Благоевград“. Тази година също сме планирали доста интересни турнета – едно в Хърватска със състезателен характер, и може би в Испания. Това е хоби, което се развива в годините и малко или много остава в съзнанието ми като нещо, което наистина ми помага.

- А алпинизмът как се появи като хоби?

- Вероятно отново е свързано с детството ми, защото съм израснал в Сандански. От терасата на къщата ми буквално се виждат четири планини. Като малки с приятели започнахме да бягаме в планината. Родителите ми са имали доста проблеми с мен в това отношение. Първото ми качване беше нелегално, на 13-годишна възраст и оттогава не съм слязъл от планината. Всъщност музиката и планината са много свързани. Аз съм развивал китарата като инструмент главно в Пирин. Там съм имал достатъчно време и съм бил достатъчно откъснат от училище, от проблемите на ежедневието, а дори и от родителите ми, на които съм много благодарен, че са ме подкрепяли и са ме изтърпели през годините. Но планината ми даде много по отношение на оформянето на характера. Научи ме и на търпение, което сега ползвам и в хирургията.

- Имате обаче и награда за фотография.

- Имам, да. Преди две години спечелих фотоконкурс на община Сандански – годишнина от създаването на парк „Св. Врач“, който е част от ЮНЕСКО. Наградата я спечелих с пет кадъра, които са публикувани и сега работя по още един фотопроект към общината. Хобитата са важни за мен, но нищо не е над хирургията. Хирургията е всичко онова, което хобитата не са.

- Какво планирате като развитие в хирургията?

- Дотук имам една придобита специалност по детска хирургия и в момента съм редовен специализант по гръдна хирургия. На всички колеги в клиниката стремежа ни е да въведем мини-инвазивната хирургия като метод за лечение на деца, начело с доц. Шивачев.

- Не е ли страшно да оперирате деца?

-  Страшното идва, ако не ги оперираме, когато е необходимо...



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
AmqJ

елисавета благоева 24.07.2021 00:28:07

Господ да го благослови ! Човек!

Живко 17.03.2021 11:53:24

Браво Яне! Повече такива хора

Зорница 16.03.2021 23:23:03

Прекрасен човек и лекар! ????Много здраве му желая и много години да лекува хората.

Росица 16.03.2021 10:27:35

Много добар хирург!


Всичко за коронавируса
Още новини
И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия
23.04.2024 18:04:09 Ирина Пекарева

И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия

Създаването на система за мобилната медицинска помощ, оказвана на места, в които липсват както сп ...

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ
23.04.2024 17:47:29

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ

До една година ще има ваксина срещу ХИВ, стана ясно по време на шестнадесетото издание на Училище ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...