Неделя, 25 Юни 2017
26
юли

Остойностяването в здравния сектор – мисия (не)възможна

Няколко предложения за остойностяване на лекарския труд и медицинските услуги чакат одобрениe



Нов начин на остойностяване на лекарския труд и медицинските услуги предстои да предложат от Министерството на здравеопазването през есента на тази година. Новината изтече след среща на ръководството на БЛС с представители на МЗ в края на юни. „Те не говориха толкова за остойностяване на лекарския труд, колкото за определяне на заплати за длъжност, заемане от лекарите. Те ще дадат начин на формиране на възнагражденията на работещите в държавните болници. Ще има и плаваща част, която ще зависи от това кой колко работи“, каза пред Zdrave.net зам.-председателят на лекарския съюз д-р Галинка Павлова.

В същото време от БЛС готвят методика по съизмеримост на дейностите. Д-р Павлова подчерта, че методиката се създава по френски модел, който включва 4000 единици медицински дейности и сега се работи върху адаптирането му в България. Тя обаче едва ли ще е готова преди края на тази година, като предстои да бъде обсъдена в бордовете по специалности на БЛС и гласувана на Общото събрание на съюза.

От Сдружението на общинските болници пък готвят проект за остойностяване на медицинските услуги. „Това, на което сме се спрели, е остойностяването на медицинските продукти – диагнози и терапия. В момента правим програма, с която тези неща да могат да се смятат. Да прехвърлим продукта на едно знание на ресурсно ниво“, обясни пред Zdrave.net д-р Радко Велков, организационен секретар на Сдружението на общинските болници в България.

Защо е нужна нова формула за заплащането на лекарския труд

Това, за което всички са единодушни е, че не бива да съществува повече огромната ножица в заплащането на лекари и други медицински специалисти, в зависимост от мястото, на което работят. „Недопустимо е в една държава един лекар да взима с до 100 пъти повече от друг лекар, независимо къде работи и какъв е като ценз. В целия свят, включително и в САЩ, разликата е 3-4 пъти. В България и 10 пъти да я направим разликата в заплащането, пак е нещо, което би удовлетворило по-голяма част от новопостъпилите лекари“, коментира председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев.

„Действително има голяма разлика в заплатите на различните лекари, но ако се касае за реална конкуренция между болниците, това е нормално. Има лекар в моята болница, на когото плащам хиляди заплата, но и той ми прави хиляди. Това обаче няма да е редно в държавна болница. Виждаме, че има държавни болници, където по много хиляди взимат директори и някои специалисти, а болницата трупа дългове. Това пречупва конкурентната среда и източва здравната каса. Докато в една частна болница, в която дългове не могат да се натрупат, е редно всеки да получава според изработеното. Това е стимулът за качество“, посочи председателят на Сдружението на частните болници д-р Николай Болтаджиев.

Според депутата от ГЕРБ и собственик на бургаската болница „Дева Мария“ Семир Абумелих също е добра идеята да се намали голямата ножица в заплатите между лекарите, макар че на практика няма заплати под 1000 лева. „900 лв. може да му е фиша, а бонусите колко са? Има болници, които дават бонусите в края на годината. През годината фишовете на докторите наистина може да съдържат скромните суми от 700-1000 лева и изведнъж в края на годината всеки получава по 20, 30, 50 000 лева наведнъж. Заплащането трябва да се гледа комплексно, а не само фиша със заплатата“, поясни той.

Председателят на Българската болнична асоциация д-р Иван Маджаров пък отбеляза, че голямата разлика в заплащането на лекарите идва не от големите заплати на някои специалисти, а от по-ниско остойностени дейности в дадени специалности, които така стават неатрактивни. „Би трябвало да мислим как да направим така, че тези заплащания да се подобрят, а не да намаляваме заплати“, смята д-р Маджаров.

„В момента има дейности, които са многократно по-скъпо платени от други, в които лекарят също влага творчество и знания. В резултат на тази голяма ножица едни получават по 1000 лева, а други – 30 000. Трябва да има реална съизмеримост. Това се опитваме да направим в съюза“, категорична е и д-р Галинка Павлова. Според нея има клинични пътеки, които са силно подцени. „Не е въпросът да режем от клинични пътеки, а тези, които са подценени, да бъдат реално платени“, потвърди мнението на колегата си д-р Павлова.

Как трябва да стане

Според Семир Абумелих първо трябва да се види каква е средната работна заплата в цялата страна. „Може да се окаже, че в София няма проблем, а проблемът е във Видин, например. Да се види колко доктори има в областите, от тях колко са специалистите във всяка специалност. Тогава се минава на друг вид решение. Искам да видя суровия материал – на какво наблягат и каква цел ще постигнат. Докато ги няма тези работи, всичко е празни приказки“, заяви Абумелих.

„Имам голям опит в плащане на лекари и мога да кажа, че най-успешната формула е твърда заплата плюс процент от извършената дейност, т.е. хибрид между твърдата заплата и насърчаването на личния труд. И тази система си има негативите, защото макар че чрез този допълнителен процент от извършената дейност да идва диференцирането между доктор и доктор, това насърчава и лошата практики в нашите болници на масовото приемане на пациенти. Затова първо трябва да се види каква е крайната цел и да се нагоди начина на плащане към нея“, смята депутатът.

„Ако искаме да остойностим това, което произвежда здравеопазването, трябва да остойностим два типа дейности – единият е производството на информационен продукт, в което влизат диагнозите и назначаването на терапия, т.е. дейности, при които с относително малки въздействия се постигат големи резултати, и вторият тип са дейности, които имат резултат от директна намеса – операции, при които въздействието е пряко и води до промяна в състоянието на пациента“, категоричен е д-р Радко Велков.

По думите му при тези два типа дейности разпределението на ресурсите и участието на хората е съвсем различно. „В момента при първата група, тъй като е продукт на знание, няма икономическа схема, която да казва как този продукт се превръща в разход, за да бъде остойностен. Това сме се опитали да направим“, допълни д-р той.

Д-р Маджаров пък отбеляза, че лимитите на болниците са наложени заради генерално лимитирания бюджет. „Лекарите трябва да изработят своите възнаграждения и колкото повече пациенти приемат, толкова по-добро заплащане ще получат. Този модел води до натиск върху системата за болнична помощ. Търси се начин, при който да овладеем тази зависимост. Може например статистически да се следи дали дадено лечебно заведение излиза извън световните стандарти, да речем за случаи на перитонит, или тежки заболявания, което автоматично ще води до по-ниско заплащане. Това трябва да става чрез електронна система и да е заложено скрито, да не го вижда самия изпълнител, за да работи като лекар, а не като счетоводител“, смята д-р Маджаров.

Той подчерта, че трябва да се върви към модел, в който независимо че заплащането е свързано с извършената работа, самият изпълнител не трябва да знае в момента, в който извършва действието, каква финансова изгода му носи, тъй като зависимостта между заплащане и оборот от пациенти е в основата на индуцираното хоспитализиране, което изкривява и статистиката, изкривява и медицината в България.

Практиките по света

Според д-р Маджаров остойностяването на лекарския труд и медицинските дейности трябва да бъде направено като се използва опита на държавите, които са по-напред в пазарната икономика на здравеопазването, но пречупен през възможностите на нашето общество.

„БЛС са се ориентирали към френската система. Оттам казаха, че ще бъдат използвани само принципите за оценка на дейности, извършвани от лекари и специалисти по здравни грижи и ще бъдат пречупени през българския стандарт на живот. Проектът на Министерството на здравеопазването е възложен на експертна фирма, която да прави остойностяване и се отнася както за медицинските дейности, така и за лекарския труд. Според мен, ако трябва да остойностим само преки или косвени разходи за дадена манипулация или за лечението на даден пациент, не е трудно. Да постигнем обаче реално остойностяване на труда на медицинските специалисти е доста по-трудно, ако не използваме наистина някой челен опит“, коментира той.

„Не съм сигурен колко е приложима френската методика към нашата здравна система. Съвсем различни са нещата. Във френската система е остойностена медицинската дейност. Там имаме държавни болници, които са университетски или районни и са финансирани изцяло от бюджета. В тях не влизат пари от здравноосигурителни вноски. Там лекарите са на заплати. Друго е частното болнично здравеопазване, което е над 80%. Там е остойностена всяка извършена дейност и се покриват разходите от здравния фонд. Ако хирургът направи една апендектомия, получава цялата сума за операцията, в която влизат и консумативите, и заплатата на операционната сестра. Съответно анестизиологът получава цялата сума за анестезията, в която влизат и оборудването, и анестетиците, и заплатата на медицинската сестра. Т.е. там не се плаща на болница, а на лекар. Второто важно нещо във френската система е, че за да няма листа на чакащите, е разрешено официално доплащането. Разбира се, пациентът, ако не може да си покрие разходите чрез допълнителното здравно осигуряване, може да отиде и в университетска или районна болница, в която няма да плаща нищо“, заяви обаче д-р Николай Болтаджиев.

Той поясни, че реално големият проблем в здравеопазването ни е с остойностяването на клиничните пътеки. „Тук може да се работи в една много проста посока. Тя съществува в американската система Medicare. Там има индекси, които са като точкова система и определят заплащането на труда по степента на сложност. Ако например една апендоктомия като 1 единица, то съответно една гръдна операция ще е 27 единици. Не мога да кажа, че е най-доброто, но със сигурност е най-справедливия начин на плащане, който съществува за момента. Ние сме бюджетно здравеопазване, имаме един бюджет за клинични пътеки и когато се знае всяка медицинска дейност, всяка операция каква тежест има, може най-справедливо да се разпредели бюджета“, поясни той.

В извънболничната помощ пък Семир Абумелих посочи за пример модела в Австралия. Там потребителската такса е оставена плаваща и лекарят си я определя сам. „Това е довело до следния резултат – тези лекари, които са току-що завършили, си слагат минимална потребителска такса от 5 долара, а тези, които вече са с опит, имат по 30-40 долара потребителска такса. Това води до естествено пренасочване на леките заболявания, голямото натоварване, към младежите, а тези със сериозните заболявания са при професорите и доцентите“, каза той.

Какво ще каже НЗОК

„Остойностяването е нужно, за да можем да защитим бюджета, който искаме. В момента, в който го направим, ние ще можем да изчислим какъв финансов ресурс трябва на Здравната каса, за да покрие тези дейности, в тези обеми, които са в момента. Сега на практика има бюджет, който се определя от финансовото министерство, след което се приема от Министерски съвет и Народното събрание и ние трябва да вместим цялата дейност в тяхната дреха на бюджета. Остава едно усещане, че непрекъснато се дават все повече пари за здравеопазване, но нямаме отговор дали са достатъчни. Затова и не е редно да ни обвиняват, че непрекъснато искаме повече пари“, каза зам.-председателят на лекарския съюз д-р Галинка Павлова.

Според Семир Абумелих обаче решаващата дума ще е на НЗОК. „Който плаща, той поръчва музиката. В България го няма естествения подход – клиентът да решава къде да се лекува, а имаме административен подход. В момента политиката на здравеопазване не се води от Министерството на здравеопазването, а от НЗОК. Същевременно и самите висши служители на Касата, ако помислят, ще видят, че демонополизацията е в тяхна полза, защото в момента целия товар е върху тях. Не искаме да пада солидарния модел, но да има и допълнително здравно осигуряване. Няма лош и добър министър на здравеопазването, няма лош или добър шеф на Касата, системата е лоша“, каза той.

Единственото, което може да направи здравната каса, е да провали всичко, което може да стане добро в нашето здравеопазване, смята болничният собственик. „Докато тази институция е монополна и единствена, нищо хубаво не може да се случи. Всичко, което се прави, всички закони, всички наредби, всички идеи, които се случват в Министерството на здравеопазването, са в пряк конфликт с бюджета на Здравната каса. За да не е така, трябва да падне монополът на касата и българинът да има право на избор къде да се осигурява. Докато опираме до един-единствен източник на заплащане, нищо ново няма да се случи“, завърши Абумелих.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
uCdE


Още новини
139 млн. лв. месечно? Наистина ли?
24.06.2017 13:41:22 Ирина Пекарева

139 млн. лв. месечно? Наистина ли?

„Притеснени сме от факта, че НС на касата в заседанието си от 20-ти юни не е записал догово ...

За 10 години 15 000 сестри напуснаха България и още толкова - професията
24.06.2017 11:54:26 Надежда Ненова

За 10 години 15 000 сестри напуснаха България и още толкова - професията

Създаването на медицински стандарт за професионалистите по здравни грижи, с което се ангажира Мин ...




Актуална тема
На война с болниците
08.06.2017 17:33:33 Ирина Пекарева

На война с болниците

Болниците трупат дългове заради наложените им бюджетни лимити. Признанието за това дойде не от къ ...

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов
21.02.2017 15:08:25 Полина Тодорова

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов

Системата на здравеопазването се нуждае от „редизайн“, обяви служебният здравен минис ...

Реформата на Москов – къде започна и къде спря
14.11.2016 15:08:25 Полина Тодорова

Реформата на Москов – къде започна и къде спря

Цялостна реформа в сферата на здравеопазването – такава заявка да ...

Медицинската грешка – и във фокуса на юристите
02.11.2016 15:08:25 Полина Тодорова

Медицинската грешка – и във фокуса на юристите

  След като през последните седм ...