Неделя, 23 Юли 2017
14
юли
2

Зам.-председателят на парламентарната здравна комисия доц. Георги Йорданов:

Болниците трябва да получават справедливо заплащане за медицинската дейност

Дълговете към фондове в чужбина могат да "преобърнат колата"



Вчера парламентарната здравна комисия прие отчета за дейността и бюджета на НЗОК за изминалата 2016 г. Депутатите от опозицията от БСП и ДПС обаче гласуваха „против“. Какви са основните проблеми пред фонда и системата като цяло в навечерието на избора на нов управител на НЗОК попитахме депутата от левицата и заместник-председател на здравната комисия доц. Георги Йорданов. 

Доц. Йорданов, вчера парламентарната здравна комисия прие отчетите за дейността и бюджета на НЗОК за 2016. Депутатите от БСП обаче гласуваха „против“. С кое не бяхте съгласни в така представените доклади?

Бяха приети едни конвенционални, стандартни отчети и за дейността, и за изпълнението на бюджета на касата, в които липсваше каквато и да било идея за решаване на проблемите в здравеопазването. Отново не получихме отговори на някои въпроси, които касаят структури в здравеопазването и най-вече болниците – не беше даден отговор на въпроса за т. нар. надлимитни средства, не беше даден отговор и изобщо идея за това как могат да се дисциплинират изпълнителите на медицинска помощ, особено в сферата на химиотерапията. Избягва се и въпросът за електронната осигурителна карта, което е нещо различно от електронната здравна карта. Навсякъде в света здравноосигурените лица имат свои осигурителни карти, която представят статуса им като здравноосигурено лице – какво са потребявали и какво е тяхното участие в системата на съответното осигурително дружество. Имаше и други въпроси, на които не получихме отговор. Стигнахме само до едно говорене кое е нередно, но не и за това какво може да се направи. Поради това представителите на нашата парламентарна група гласуваха „против“. Не можем да приемем подобно отношение към финансирането на здравеопазването и дейността на здравноосигурителната каса. Явно в момента, в който тече процедура за избор на нов управител на НЗОК, като че ли подминаваме тежките въпроси, чакаме да дойде новия човек и се надяваме той да ги реши, което е илюзия.

Една от основните критики към отчета на НЗОК беше свързана с надлимитната дейност на болниците. Как ще коментирате факта, че на няколко пъти представители на касата отричат нейното съществуване, а в същото време тя залегна като коефициент при определянето на бюджетите на болниците, макар че остана неразплатена?

Правилно отбелязвате това двойствено отношение. Касата признава, че тази дейност е извършена, защото я отчита исторически, когато се изчисляват лимитите за следващия отчетен период, но в същото време не иска да я плати. В последно време като цяло системата за болнична помощ се определя само по финансови параметри, а не по медицинска целесъобразност. Това е доста драматично за лекаря, който когато има пациент в спешно състояние, не трябва да търси само медицинските критерии за неговото лечение, но и финансовото осигуряване за дейността, която му предстои да извърши. Аз съм разговарял с министъра на здравеопазването проф. Петров по въпроса и той споделя моето мнение, че когато при теб има пациент, независимо от спешността на негово състояние, той просто трябва да бъде лекуван, а финансовите проблеми да бъдат оставени на второ място. Тези проблеми трябва да се решат и да освободим болниците от това да се занимават с тесните проблеми на здравноосигурителната каса. Когато един пациент дойде в болницата и е здравноосигурен, той трябва да може да ползва всичко, което му предлага касата, а изведнъж се оказва, че ако вие сте здравноосигурен, това не е достатъчно, за да получите медицинската помощ, която ви е необходима в момента. Според мен не е далеч времето, в което ще се получи някакво нещастие, защото подобен подход нарушава конституцията.

Как ще коментирате идеята на здравния министър проф. Николай Петров за някои структуроопределящи болници да няма лимити?

Аз я приемам много положително, но си спомняте какъв беше отговорът на Надзорния съвет – те просто подминаха този въпрос, като че ли той не съществува. Естествено, че болниците трябва да се аранжират – медицинските звена, в които се получава помощ, не са еднакви като технология. Трябва да се знае, че първият досег на пациента трябва да е с болница, която може да запази неговия живот до времето, в което той може да достигне до съответната високо-технологична медицинска помощ. В този смисъл оценявам положително създаването на високо-технологични болници, които да са с друг вид лимитиране, което да е достатъчно за извършване на тяхната дейност. Ние няма да се уморим да искаме справедливо заплащане на извършената медицинска дейност в заведенията за болнична помощ.
Ще ви припомня, че в края на миналата година при приети фактури от НЗОК изведнъж изплащането на дейността на болниците за декември беше намалено с между 3 и 5% без никакви мотиви. Това е една дейност, която е извършена, фактурирана, приета от здравната каса и изведнъж се казва – „Няма да я платим“. В момента има тенденция за създаване на впечатлението, че болниците са тези, които източват касата. Абсолютно не приемам тази теза, защото на всеки е ясно, че когато един пациент, особено над 40-годиша възраст, постъпи в една болница, той не се лекува само от едно заболяване. На следващо място никой не може да прогнозира каква по обем медицинска дейност ще бъде извършена в съответната болница през годината – неслучайно всички здравни системи в света завършват с дефицит – и в Германия, и във Франция, и в Италия.

НЗОК обаче завърши годината с  излишък от 1,6 млн. лв.

Това е меко казано смешно, при положение, че само за медицинска помощ в чужбина имаме задължения от 230 млн. лв., при положение, че трета година не изплащаме надлимитната дейност на болниците, че химиотерапията надвишава почти половината от бюджета, ние завършваме с излишък.

Именно дълговете на НЗОК към чуждите фондове за лечение на българи се очертават като един от сериозните проблеми пред касата. Има ли опасност той да ескалира и наши пациенти да получават отказ за лечение зад граница?

Това е един от тежките въпроси за решаване пред касата и в един момент може да се окаже камъчето, което да преобърне колата. Тук се касае за помощ от различно естество – през неотложна до извършване на планови операции. По време на вчерашното заседание на комисията заместник-министър Ананиев подмина този въпрос. Преди няколко месеца беше казано, че се правят опити тези плащания да се разсрочат. Те вече достигат близо 230 милиона лева и продължават да растат. В резултат вече имаме откази от определени здравноосигурителни каси да работят с български граждани, защото не им се плаща. Този въпрос е изключително важен и трябва да се реши. Според мен той е сред първите три спешни въпроса, заедно с въвеждането на дисциплина за лекарствата за химиотерапия и справедливото разпределение на бюджетите на болниците.

Не по-малко сериозен е проблемът с преразходите на касата за лекарства, най-вече тези, прилагани в онкологията. Какво според вас трябва да се направи в тази насока?

Драматичното в случая е, че по изчисления на касата, голямо количество от лекарствата, прилагани в онкологията, се изхвърлят на боклука, поради използването на неподходящи технологии – тоест не в болнични опаковки и не с машини, които позволяват една опаковка да се дозира за няколко пациенти. Безспорно трябва да се постигне дисциплина. Ние постигнахме работа с генерици, тоест с най-евтините лекарства от групите и въпреки това отчитаме един бум, въпреки че болните не са се увеличили. Трябва да си зададем въпроса защо се случва това. Факт е, че фармацевтичните компании също гледат своя интерес и на един малък пазар като нашия е много трудно да се направи социална политика от тяхна страна, защото няма достатъчно количества лекарства, които да бъдат реализирани на пазара. На този фон имаме бедни пациенти, бедни осигурители и затова те „издърпват“ своите молекули от България, защото не виждат търговския смисъл да ги внасят у нас. Може би трябва да се потърси друг механизъм, което звучи доста оптимистично, при положение, че в момента, в който кажеш онкомедикаменти, в касата всички настръхват.

Отговорът на касата обаче е, че всеки неин опит в тази насока, включително за въвеждането на смесителните системи в болниците, бива посрещнат с голяма съпротива.

Болниците бяха задължени да купят системи за чекиране на личните карти, впоследствие системи за пръстовия идентификатор, които отидоха на боклука. Този път обаче се касае за много по-големи разходи. Ако болниците биват задължени да закупват подобни системи, които след месец бъдат отменени, това са 400 000-500 000 лв. загуба на средства. В същото време почти всички болници са в недобро финансово състояние - откъде да ги извадят тези пари? Може би е нужна помощ от страна на държавата  - дали чрез здравна каса или министерство на здравеопазването, но и там никой не поема тази отговорност. Затова се създава впечатление, че самите болници, в които се извършва химиотерапия, са настроени негативно. Не – не са настроени по този начин, проблемът е във финансирането на тази дейност.

Кои са другите сериозни проблеми в системата според вас, освен тези, свързани с финансирането на лечебните заведения и овладяването на разходите за лекарства?

Болниците са изправени и пред тежък кадрови проблем, особено с медицинските специалисти – техният брой вече е под санитарния минимум. В определени региони не достигат специализирани кадри. Ето примерът с болницата в Ловеч – една областна болница, в която петимата кардиолози решават да напуснат и да отидат в частна структура. В резултат болницата в Ловеч остава без кардиология, а това е специалност, която е структуроопределяща. Проблемът е как да привлечем медицинските кадри да заработят в тази структура, наречена Многопрофилна болница Ловеч, която е със статут на областно заведение. Отговорът е само един – достойно финансиране, за да могат колегите да потърсят и намерят смисъл.
У нас дълго време е неглижиран проблемът и с медицинските сестри - и като значимост, и като заплащане. Резултатът е, че тези сестри, които са в работоспособна възраст, предпочитат да работят извън страната за 7-8 пъти по-висока заплата при една далеч по-спокойна среда. Това е проблем, който трябва да решим и да издигнем статута на тези наши колеги.

БСП не излезе със своя кандидатура за управител на НЗОК. Означава ли това, че одобрявате тази на управляващите в лицето на проф. Камен Плочев?

Управляващите имаха своята възможност да предложат кандидатура. В крайна сметка те са управляващи, а ние - опозиция. Искаме да видим това, което те са заложили в своята предизборна програма, в която беше разписана и демонополизация на касата. Не знам дали проф. Плочев е този човек, който ще изпълни програмата на ГЕРБ и Обединените патриоти. Искрено се надявам, че той ще направи нещо добро за здравната каса. Специално в средите на здравното осигуряване той е непознат като експерт. Според мен обаче той е мениджър и има достатъчно опит. Въпреки че сме опозиция, ние считаме, че времето ни изтича и трябва да помогнем по всякакъв начин, за да може да се реализира нещо добро за българското здравеопазване. Не можем да си простим заради тежко партийни интереси да бутнем една система с такова значение за всички български граждани, така че това, което зависи от нас като идеи и експертност, ще го дадем. Искрено се надявам, че точно проф. Плочев е необходимият специалист за здравната система.

Означава ли това, че ще БСП ще подкрепи кандидатурата му при гласуването в пленарна зала?

Нека да премине изслушването му в здравната комисия. Както казах, той е непознат на широката медицинска общественост като експерт по здравно осигуряване. Искаме да чуем неговата програма и тогава ще решим дали ще има нашата подкрепа.

Настоявате ли за актуализация на бюджета на НЗОК?

Ние постоянно искаме, но постоянно ни се отговаря, че това не може да стане. Не виждаме по какъв друг начин могат да дойдат свежи пари в здравната каса, които са абсолютно необходими за нормалното съществуване на здравната система.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
9t2T

евала 19.07.2017 15:30:49

хората работят за 800 лв на месец след 11 години обучение а вие мислите как да платите "лечението( по-скоро екскурзията)" на някви претенциозни надути хора които си мислят че са с нещо повече от обикновенните хора.. Всички държавни болници са по-зле от автобусите в България .. да не говоря че 1 таксиметров шофьор изкарва повече от 1 лекар с 20 години стаж.. с къв акъл работите в тая администрация и с къв акъл гласувате тия закони не съм наясно.. Надявам се до 5-10 години в България лекарите от 30000 да станат 5000 да видите тогава дългове за лечение в чужбина ли ще плащате или ще правите обучението по медицина в цяла бг безплатно ..

Гост 14.07.2017 23:20:06

И този екземпляр ми изглежда да е пенсионер.


Още новини
Паник бутон за последния лекар в България
21.07.2017 16:43:48 Полина Тодорова

Паник бутон за последния лекар в България

Над 33 700. Това е броят на резултатите, който интернет търсачката Google индексира при изписване ...

Платиха заплатите на медиците от болницата в Ловеч
21.07.2017 13:36:40

Платиха заплатите на медиците от болницата в Ловеч

Медиците от МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в Ловеч получиха възнагражденията си, с ...




Актуална тема
Само нашата здравна система ли куца
21.07.2017 16:14:18 Надежда Ненова

Само нашата здравна система ли куца

От няколко години политици определят демонополизацията на НЗОК като панацея за изстрадалата ни зд ...

На война с болниците
08.06.2017 17:33:33 Ирина Пекарева

На война с болниците

Болниците трупат дългове заради наложените им бюджетни лимити. Признанието за това дойде не от къ ...

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов
21.02.2017 15:08:25 Полина Тодорова

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов

Системата на здравеопазването се нуждае от „редизайн“, обяви служебният здравен минис ...

Реформата на Москов – къде започна и къде спря
14.11.2016 15:08:25 Полина Тодорова

Реформата на Москов – къде започна и къде спря

Цялостна реформа в сферата на здравеопазването – такава заявка да ...