Понеделник, 11 Декември 2017
07
апр

Експертът в офиса на СЗО у нас доц. Михаил Околийски:

Депресията дълго може да остане

Една от най-рисковите професии е тази на медицинските специалисти



В днешния ден, в който светът чества здравето, обръщаме внимание на психичното здраве и депресивните състояния. Именно върху тези проблеми се фокусира и Световната здравна организация, която традиционно всяка година посвещава празника на различен тип теми. Къде е България на картата на психичното здраве и дали съсловието е сред уязвимите групи поради големия стрес и напрежение в работата си, попитахме експерта в офиса на Световната здравна организация у нас доц. Михаил Околийски.

Доц. Околийски, тази година Световната здравна организация избра да посвети Деня на здравето - 7-ми април, на депресията. Превръщат ли се депресивните състояния постепенно в социално значим проблем?

На практика от много години те са социално значим проблем, защото са един от основните фактори за загуба на трудоспособност и влошаване на здравето, както и водеща причина за самоубийство. Това показва, че най-накрая трябва да се обърне внимание както на психичните заболявания, така и на депресията като фактор, който смущава социалното функциониране на човек и му пречи не само да работи и да изпълнява професионалните си задължения, но и в общуването в личния живот. Поради тези причини през 2017 г. СЗО избра да посвети Световния ден на здравето на депресията.

Има ли ръст на психичните проблеми?

Наблюдава се ръст при т. нар. чести психични разстройства, които се различават от тежката психична болест, наблюдавана обикновено при 1% от населението на едно общество. Това са дължи главно на повишаването на стреса на субективно преживяване. Сред най-честите психични разстройства са тревожните разстройства, разстройства на настроението, следвани от тези, свързани с употреба на психоактивни вещества. В последните години в България също се наблюдава увеличение на броя на хората както с тревожни, така и с депресивни разстройства.

Къде е България на картата на подобен тип проблеми?

В Европейския регион на СЗО честотата на депресивните състояния се движи от 3,8% до 6,8% от населението, като общият брой на хората, страдащи от депресивни разстройства, е 40 милиона души. По този показател България е в горната граница – 6,2%. От чести психични заболявания у нас страдат около 20% от населението, или всеки пети. Конкретно за депресията във всеки случай не може да се говори за някаква постоянна величина, защото тя е заболяване, което има различни фази с различна острота – някои хора се намират в тежък депресивен епизод, а други изобщо не разпознават, че се намират в депресия и я „маскират“ например с употреба на алкохол или подценяване важността на симптомите. Това забавя и възможността за започване на адекватно лечение. Положителна стъпка е, че в България започна да се говори повече за психичното здраве. Именно преодоляването на стигмата по отношение на психичните проблеми е друг акцент, поставен от СЗО - тоест и при най-малките знаци човек да не се притеснява да сподели за проблема си и да потърси помощ.

Кои са основните симптоми, които могат да подскажат наличие на психичен проблем?

Най-общо те са свързани с промяна на настроението, придружена от проблеми със съня, загуба на апетит, както и загуба на чувство за радост от нещата, които обикновено ни носят положителни емоции. Съществен „знак“ е липсата на мотивация за работа и загуба на удовлетворение от свършената задача. Някои хора често сменят работата и не се чувстват удовлетворени никъде. Друг белег е зачестяването на консумацията на алкохол вечер като начин за успокоение. Нежелание за спортуване, за социални контакти, за общуване с близките – всичко това се сумира и e доказателствена база за burnout синдром. На всеки човек се случва да премине през подобни периоди, но когато те продължат по-дълго от обичайното, е добре да се потърси консултация със специалист. За щастие в България има добре изградена мрежа от практикуващи психиатри, тоест тази част на проблема е добре решена. По отношение на хората с тежки психични заболявания все още сме в нужда от промяна. Положението и с психиатричните болници има нужда от подобрение, значима е и необходимостта от разкриване на дневни центрове.

„Подмладяват“ ли се психичните заболявания?

Това е много подценяван проблем при младите хора. Особено уязвима група са децата, защото ако при възрастните хора има изградени механизми за справяне и натрупан житейски опит, то децата все още нямат умения за справяне, когато биват връхлетявани от меланхолични и депресивни мисли. За разлика от други европейски страни, където има систематично обучение по психично здраве в училищата и в детските градини, у нас то все още не се случва на достатъчно ниво. Към момента в нито едно училище у нас няма подобно обучение. За сравнение ще ви дам пример с Дания, където има специален механизъм за мерки при загуба на близък на детето. През 1997 г. едва 4% от училищата в Дания са имали подобен тип подход, а през 2017 г. този процент е вече 98%. В България това го няма и децата са оставени да се справят сами не само със загубата на близък, но и с други проблеми, като любовната мъка, която е на четвърто място като причина за опит за самоубийства при младите хора. Българските младежи не знаят как да започват и завършват връзка, когато любовта изчезне, и затова изпадат в много тежки кризи, които водят най-често към т. нар. апел-самоубийства, тоест демонстративни опити с цел да им се обърне внимание. Последиците от тях обаче са за цял живот и затова е най-добре те да бъдат избегнати и да има превенция.

Положителна стъпка в грижите за психичното здраве на младите хора у нас е проектът на колегите от НЦОЗА, които обучиха регионалните здравни инспекции за интервенции в училищата. Тепърва ще се берат плодовете от този труд и мисля, че ще има значителна промяна.

Ако се обърнем към света на възрастните, кои професии са „по-податливи“ за поява на подобен тип проблеми?

Всички професии са засегнати тогава, когато човек не се идентифицира с работната си задача и не изпитва удовлетворение от труда си. Хората, които не са чувстват автентични работейки, започват да изпитват неудовлетворение, което най-често води до професионално изгаряне, т. нар. burnout синдром и депресия.

Къде се нарежда лекарският труд по отношение на риска от подобен тип проблеми?

Една от най-рисковите професии е тази на медицинските специалисти – не само лекарите, но и на медицинските сестри, здравните работници, психолозите и т.н. В България се мисли много малко за психичното здраве на работещите в сферата на медицината. Преди години имаше много полезни практики, свързани с т. нар. балинтови групи. Доколкото знам към момента те съществуват в някои болници, но не и като системен подход. Тяхното значение е в това хората, чиито труд е свързан със заболявания, изходът от които понякога за съжаление е летален, да могат да „преработват“ собствените си чувства и да запазват мотивацията си и свежестта в работата си. Много често като проблем пред работещите в българската здравна система се изтъква ниското заплащане – то обаче е само един аспект от общото неудовлетворение и чувството за липсата на перспектива, която може да доведе до депресия. Липсата на възможност за професионално развитие или на професионална подкрепа също може да доведе и до завишена употреба на алкохол или цигари. Всички тези аспекти на неудовлетвореност често водят до една прикрита депресия. Балинтовите групи и изобщо любопитството към чувствата на хората, които работят с пациенти, би трябвало да бъдат част както от обучението на самите тях, така и да залегнат в подхода на ръководните кадри. Те трябва да бъдат обучени да мониторират как се чувстват техните колеги и съответно да им помагат своевременно. Подобна подкрепа би повишила и чувството за удовлетворение сред медицинските специалисти и може би би спомогнало за тяхната мотивация да останат в България.

Кои представители на медицинското поприще са по-уязвими за такива проблеми?

Като цяло според мен това зависи от конкретния колектив и ръководителите му, както и начините, по които се адресират проблемите и съответно тяхното решаване. Определено бих могъл да дам пример с колегите от областта на общественото здраве – работещите в регионалните здравни инспекции, които не биват подкрепени по адекватен начин. Те нямат усещане за значимост на работата си, възнагражденията им са ниски, поради което често има и голямо текучество в тази област. В същото време в цяла Европа те са едни от най-важните специалисти. У нас това е една група, която е действително „смачкана“ и са необходими мерки в тяхна подкрепа. Аз самият съм водил курсове за тях и виждам колко интелигенти хора работят в тези структури, които са гръбнакът на здравеопазването ни. За тях обаче се сещаме, едва когато има риск от избухването на определено заболяване – последният пример е рискът от разпространяване на морбили у нас, когато отново видяхме, че те дават всичко от себе си, за да реагират професионално. Хубаво е, че в последно време се говори за проблемите на общественото здраве.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
3%mH


Още новини
Д-р Маджаров: Превръщаме се в държава, която предимно продава лекарства
11.12.2017 16:21:25

Д-р Маджаров: Превръщаме се в държава, която предимно продава лекарства

Превръщаме се в държава, в която предимно продаваме лекарства. Това заяви пред Zdrave.net зам.-пр ...

БЛС изразява безпокойство за забавянето на преговорите по НРД 2018
11.12.2017 11:59:44

БЛС изразява безпокойство за забавянето на преговорите по НРД 2018

„От името на членовете на УС на БЛС изразявам безпокойство от факта, че все още не сме запо ...




Актуална тема
Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...

Само нашата здравна система ли куца
21.07.2017 16:14:18 Надежда Ненова

Само нашата здравна система ли куца

От няколко години политици определят демонополизацията на НЗОК като панацея за изстрадалата ни зд ...