Сряда, 23 Май 2018
12
ноем
5

Доц. Росен Калпачки: Лекарят винаги помага, дори само с присъствието си до пациента



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Научният симпозиум “На гости на болница “Света Анна” – София” ще представи комплексността на лечението на инсулт, организирано в болницата. Това каза за Zdrave.net началникът на Неврологичната клиника в „Св. Анна“ доц. Росен Калпачки, който е и един от лекторите на форума. „В болницата успешно функционира един високотехнологичен мозъчно-съдов център. Център, който обединява усилията на няколко клиники, като започнем от Спешния комплекс, преминем през реанимацията, неврохирургията и инвазивната лаборатория. Разбира се, обединяващото звено е Клиниката по нервни болести. В този център, който работи вече една година, има възможност да се провежда най-съвременното лечение на инсулти в света“, посочи доц. Калпачки. Пред Zdrave.net доц. Калпачки разказа за избора на пътя си и всекидневието си като невролог.

- Доц. Калпачки, как решихте да станете лекар?

Четвърт век вече се занимавам с медицина и почти се убедих, че в лекарската професия професията избира човека, а не човека – професията. Ако ме бяхте питали в началото на моя път, щях да ви призная, че станах лекар почти на шега и по случайност. Сега не мисля така, още повече, че съм убеден, че не бих могъл да работя нищо друго така добре. Очевидно професията ме е избрала. Започнах да уча медицина малко случайно. Никаква роднинска връзка нямам. Никой в моите родове, погледнато много назад, не се и доближавал до медицината. Аз съм първия лекар въобще.

- А как избрахте неврологията?

- Увереността ми, че искам да се занимавам с неврология, се появи в края на следването ми. Просто се запознах с едни уникални колеги, голяма част от тях вече не са между живите. Случайно като студент попаднах в тяхното обкръжение и ми дадоха пример, който закова намерението ми да специализирам това. В онези години единственият шанс да специализирам неврология беше аз да си плащам. Само да напомня, че това беше по време на голямата криза – 1997 г., когато един долар беше 3000 лв. Като студент работех и като санитар, и медицинска сестра в неврологично отделение и там срещнах тези хора, които ме убедиха, че тази работа е за мен.

- За тази работа вероятно се изисква изключително устойчива психика…

- Точно това ме привлече. По-атрактивни са разбира се хирургичните специалности, вероятно и аз така съм мислел в началото. Привлече ме обаче точно това – че можеш образно казано да стоиш с ръце в джобовете през по-голямата част от времето, но това, което трябва да преценяваш, да взимаш решения и да се сблъскваш със съдби, меко казано трогващи, и да взимаш решения за тези хора и да оставаш стабилен през цялото време. Болничната неврология сме рекордьори по донори на патологията. При нас, в една многопрофилна болница, умират най-много хора. Само това да ти е работа е достатъчно травмиращо. Точно това ме привлече обаче.

- Как успявате обаче да съхраните чувствителността си при тази работа и особено в случаите, когато не можете да направите нищо за пациента?

- Тези хора, които ме запалиха за тази специалност, ми показаха, че не е вярно, че не можеш да помогнеш. Дори и на тези хора, които ние смятаме за безнадеждно болни. Те отиват при лекаря винаги с надежда и с желанието да им помогне. Дори с присъствието си, лекарят помага. Нормално в човешката психика, когато става въпрос за здраве и лекари, нещата изглеждат като настинка. Има начало на болестта, има някакво лечение и след това се излекуваш. Принципно малко болести се излекуват. Т.е. нашите заболявания много често са финалните, но дори тогава, когато не можем да предложим излекуване, лекарят помага. Кой трябва да е до теб, до семейството ти, когато си безнадеждно болен. Много угасващи очи съм видял през живота си, но човек никога не губи надежда до края. Ако щете ръката на някого да хванеш, да намалиш болката накрая, да му кажеш, че това е още един етап от неговия жизнен цикъл, да го увериш, че близките му са добре… Много често болните питат: А моето предава ли се на децата ми? Кой да му отговори, ако не лекаря? И това също е помощ.

- Кой е най-странния случай, с който сте се сблъсквал в кариерата си?

- Убеден съм, че който и да ви кажа, довечера ще съжалявам, че не съм казал друг. За добрия лекар не трябва да има странни случаи. Той трябва да е подготвен да види всичко. И да реагира адекватно във всяка ситуация. По-скоро бих говорил за интересен, а винаги най-интересния случай е днешния.

- Защо пораженията от инсулт са толкова различни?

- Една област от мозъка остава без кръв. Още в първите секунди част от нервните клетки умират. Защо са толкова различни инсултите? Единственото, което обуславя това е многообразието на мозъка и въпрос понякога на лотария е в коя част от мозъка точно ще остане без кръв, в кой съд ще стане запушването. Различните области в мозъка, вършат различна работа. Куриозното е, че понякога малка област може да бъде много решаваща, а друг път голяма област може да остане дори скрита.  

- Разбива ли се по този начин мита, че човек използва неповече от 10 процента от мозъка си?

- Според мен, това е зле преведена сентенция. Най-вероятно в момента ползваме не голяма част от мозъка, но когато се налага да си спомним нещо или да научим нещо ново или области, които това чакат, за да се активират. Ако ползвахме 100 % на 25 години и аз на днес, на почти 50 години, трябва да науча ново лекарство – къде ще сложа новата информация. Слава Богу, че има области, които служат за резерва. Те винаги се ползват, но като вид оперативна памет. Когато дишаме, ядем, смеем се, когато живеем по релси, може би ползваме толкова, но всеки неврон си е на мястото и е нужен в определени житейски ситуации. Именно затова моето верую е „най-добре е инсулта да не се случва“. Когато се случи винаги е лошо, дори и с нашите най-съвременни средства на лечение, с които понякога предотвратяваме инсулта.

- Как успявате да се държите с всеки пациент сякаш е единствен?

- Не трябва пациента да разбира, че не е единствен, че не ви е намерил в най-добрата ви кондиция, че сте на края на дежурството, изнервен или с лични проблеми. Пациентът идва и иска вие да се най-свежия, въобще да не сте уморен, ядосан и да знаете всичко. И всички пациенти трябва да го вярват и да го усещат. Не знам как успявам, но успявам винаги да давам 100 %.

- Как се предпазвате тогава от прегаряне?

- Като бягам от действителността, дали физически или само виртуално, в някакъв друг свят. Събирам се с приятели, които знам, че няма да ме занимават с никаква медицина, а когато мога просто хващам гората и се опитвам да снимам.

- От кога се занимавате с фотография?

- От прогимназията. Тогава ми подариха „Смена“ 6 и се записах на фотографски кръжок. Тогава се научих да си проявявам филмите и до ден днешен го правя, въпреки че имам семейни сътресения, защото цапам банята. Не съм маниак, фотографията я ползвам само за почивка.   



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
B51X

лекар 11.02.2018 11:26:01

Лекарят винаги помага, дори само с присъствието си до пациента.... и най-често с него !!!!

Владимир Дюлгеров 22.12.2017 02:35:43

Д-р Калпачки-извънредно алчен и склонен към всякакви злоупотреби-назначава лекарства, които въобще не съответстват на дадения случай, но могат да направят пациента постоянно негов за много години(ако е лековерен, разбира се и му се довери напълно). Прави излишни изследвания и изпраща за излишни с една единствена цел-пари! Даже не пита дали можем да си ги позволим и не обяснява предварително колко струват. Други негови колеги останаха шокирани. Не знаеха как да нарекат това поведение. Аз го определям като престъпна дейност, тоест много повече от склонност към обикновено мошеничество и обикновена злоупотреба. Не зная как се държи в болницата. Тук говоря за неговото поведение в частен кабинет. Конфликт между него и мен няма. Най-вероятно отдавна ме е забравил. Но си заслужава евентуалните му пациенти да бъдат предупредени какво ги очаква. Такива като него трябва да бъдат включени във всички черни списъци. Ако това беше нормална държава можехме да претендираме за отнемане на лекарските му права.

Владимир Дюлгеров 22.12.2017 02:21:05

Аз пък не се прекланям пред такъв мошеник.....Колкото и хвалби да има в негова полза, той е престъпник! Че и доцент го направили....И не спира да се хвали навсякъде, че е най-добрият епилептолог!

Stefan Petrov 13.11.2017 16:06:32

Крайно време е за самостоятелна изложба! От нас консултации за Ч-Б фотография ( професионални за подредбата). С уважение!

RqGT 12.11.2017 18:37:49

Коце Ангелов ли е поръчител на предаването по БиТиВи срещу Г-л Н. П.?


Още новини
Националната здравна карта има нужда от усъвършенстване
23.05.2018 18:14:13 Надежда Ненова

Националната здравна карта има нужда от усъвършенстване

„Националната здравна карта е резултат от нормативната уредба такава, каквато е в момента. ...

Преразходът за лекарства - и в отчета за бюджета на НЗОК
23.05.2018 18:06:08

Преразходът за лекарства - и в отчета за бюджета на НЗОК

Средствата, заложени в бюджета на НЗОК за лекарства за 2018 г., няма да стигнат. Това сочи отчетъ ...




Актуална тема
Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи
07.04.2018 14:19:32 Надежда Ненова

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи

Два големи проблема се очертават пред България в контекста на универсалното здравно покритие. Тов ...

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...