Четвъртък, 17 Август 2017
13
ян
1

Доц. Христо Хинков:

Трябва да се преодолее стигмата по отношение на депресията и тревожността



Доц. Христо Хинков завършва медицина в София през 1980 г. Има специалност психиатрия. Работил е като участъков лекар, във ВМИ и в „Пирогов“. Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия и Белгия. Бил е началник на отдел Проекти в МЗ и зам.-директор на Здравната каса през 1997-2001 г. Участвал е активно във възстановяването на Българския лекарски съюз през 1990 г. и е бил избиран в управителните му органи. Бил е ръководител на отдел „Психично здраве“ в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), а от декември 2014 г. е негов директор. Ръководител е на проект „Подобрени услуги за психично здраве“, изпълняван от НЦОЗА.

Доц. Хинков, депресията и тревожността се превръщат в сериозен бич на нашето съвремие. Защо обаче е толкова трудно да се говори за тези състояния?

- Причините са две. На първо място депресията е състояние, което е близко до психиатричната стигма. Това означава, че хората, които чувстват симптоматология на депресивното състояние, не си дават сметка, че то се лекува от психиатри, и предпочитат някак да се справят с него сами. Втората причина е, че тези състояния не се отграничават ясно като болест. Особено тревожните състояния, защото там симптомите са близки до ежедневието. И този всекидневен стрес, който е положителен и е част от нормалното функциониране на една личност, трудно се отграничава от тревожното състояние, което вече е патологичен феномен. В този смисъл тревожните състояния не могат да бъдат самоидентифицирани от страдащите като болестни състояния и така стоят нелекувани.

Какви са причините за тези състояния? Бързият начин на живот ли е в основата на все по-честите им проявления?

- Това е така и се знае от десетилетия, че съвременният човек е по-скоро депресивен. Човекът на 19 век е истеричен, той е екстериоритизиран, изнася цялата си проблематика навън, сред околните, докато съвременният човек е насочен навътре към себе си и е потиснат. Съвременният свят не дава много перспективи за справяне с тази ситуация. Чувството, че от теб нищо не зависи, е много разпространено в съвремието сред повечето хора. Това води до депресия. Депресивността идва от безпомощността, от безнадеждността, от липсата на перспектива, от липсата на ясни ценности, които да дават надежда за живот. Това са нещата, които са в основата на преддепресивните състояния. Когато това нещо се задълбочи и обрасне с различни допълнителни битови и лични проблеми, вече се появява и депресивното разстройство. Тревожността е състояние, когато човек не може да реши интрапсихичен конфликт. Тревожността се появява, когато човек не може да постигне дадени цели или когато е заплашено състоянието му на балансираност, на равновесие с околната и социалната среда – липса на средства за препитание, страх от болест, страх от загуба на работа. Тревожността е състояние, което не е структурирано в нещо конкретно, защото не е много ясно какъв е обектът, който заплашва интегритета на личността. Този обект не се е изявил, не се е конструирал ясно в съзнанието на самия човек. Един от механизмите за справяне с тази заплаха е формирането на фобии. Те са ирационални, без никакво основание. Всичко това са опити на Аза да възстанови интегритета си чрез обективизиране на тази дифузна тревожност.

- В рамките на проекта „Подобрени услуги за психично здраве“ стартирате семинари, насочени към медийни експерти. Защо е нужно обучение как да се говори за тези психични състояния?

- Пак по тези две причини, които споменах в началото. Първата е да се преодолее стигмата и да се говори рационално и разумно, защото наистина става въпрос за състояния, които са лечими, които са част от медицинската наука. В този смисъл няма нищо страшно, нищо обвиняващо този, който страда от това състояние, защото това е стигмата. Другото е да се идентифицират тези състояния. Да се разбере, че всъщност не става въпрос за някакво ежедневие или че един човек е лош, защото е агресивен, а че има някаква причина, която предизвиква тази лошотия. Тоест да се отграничи нормалното съществуване от болестното състояние. Това е работата на психиатъра и на общопрактикуващия лекар, но медията може да го препредаде на един разбираем език, така, че да бъде чуто от хората. Да не се страхуват да отидат на психиатър или да разкажат проблемите си на своя личен лекар, който пък трябва да има малко повече знания за това какво да прави с този човек. 

-  Какво представлява проектът?

- По проекта имаме няколко дейности, не само свързаните с публичната кампания по тази проблематика, не само с обучението на журналисти и на районни здравни инспектори да се справят с депресията, тревожността и агресията в училищата сред подрастващите. Те са свързани с обучение на общопрактикуващи лекари за ранно разкриване на депресия и тревожност. Свързано е с изграждане на по-добра система за събиране на информация за суицидни действия. Свързано е и с едно много важно епидемиологично проучване за разпространението на психичните разстройства сред населението, което ще бъде сравнително. Когато то приключи, ще се създаде база данни, която ще бъде сравнена със съществуващата отпреди 10 години.

- Има ли национална политика по отношение на психичното здраве у нас?

- Има, но тя свърши през 2012 г. В момента имаме нова Програма за психично здраве до 2020, която е качена на сайта на Центъра, но няма никакъв политически интерес. Програмата „Политика за психично здраве 2006-2012“ беше финансирана първите две години. След като финансирането спря, тя беше оставена да продължи на хартия, изтече срокът й и приключи. Но има един междуведомствен съвет към МЗ, който се води от министъра, който работи до 2010 г., при който водещото беше управлението на тази политика и там имаше експерти, представители на общините и действително се работеше. За съжаление обаче финансирането беше крайно недостатъчно, нищо общо с планирания бюджет и така си и умря.

- Каква е причината да се неглижира толкова психичното здраве на българина?

- На първо място – простотията, която е масова и навсякъде. Втората причина е, че има много проблеми в медицината, които на пръв поглед са много по-важни. Въобще душата винаги е стояла на последно място от гледна точка на един средностатистически лекар, който става политик и взема управленски решения в здравеопазването. Това е цивилизационен проблем. По същия начин българите неглижират хората с увреждания, към тях се прибавя и психичното здраве на здравите, което далеч не е толкова добро. Въпросът е, че развитите страни са стигнали до разбирането, че проблемите им, разводите, самоубийствата, депресиите, ниската производителност на труда са свързани точно с тези състояния на неудовлетвореност от себе си и съответно с психични разстройства от широкия кръг – депресия, тревожност, панически разстройства, посттравматично стресово разстройство.

- Сега какво предстои по проекта „Подобрени услуги за психично здраве“?

- Всички обществени поръчки вече са възложени, тоест най-тежката част от проекта вече приключи. Остава да се мониторира изпълнението, да завършим изследването, да завършим публичната кампания, да започне да действа онлайн платформата за суицидните опити, която събира данни от РЗИ по карта, разработена от нас. Резултатите вече ги виждаме. Имаме обаче един голям проблем и той е нежеланието на здравното министерство да ни помага, нежеланието на програмния оператор по този проект. Вчера имахме среща със заместник-ръководителя на програмния оператор в министерството и неговия екип, които в продължение на две години ни създават невероятни бюрократични пречки. Откакто нашият екип е започнал работа по този проект, хората в министерството се държат, сякаш тези пари ги дават от джоба си, а те са дарени по норвежки грант. Разбирам, че трябва да има строга отчетност, че трябва да има ясна доказуемост за всичко, но когато се стига дотам да не се признават разходи за командировка, защото е купен бензин не от мястото на командировката, а от населено място по пътя до там, е безумие. Това са неща, които излизат извън всякаква нормална логика. Оставам с впечатление, че министерството няма желание да верифицира разходите по него, тъй като системно са нарушавани сроковете. Някак си то не се интересува от резултатите, от което пък главно се интересува донора. 

Интервюто се реализира в рамките на проект „Подобрени услуги за психично здраве“, изпълняван от Национален център по обществено здраве и анализи, и се осъществява по програма БГ07 „Инициативи за обществено здраве“ с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
RYgc

Лена 05.05.2017 10:18:08

И все пак трябва дасе иницира борбата със стигмата от "долу" до "горе", а не само кампанийно, както все пак и единствени май го направиха ГИП, за да се преодолее "простотията в неглижиране на психичното здраве"


Още новини
90-годишен зъболекар още практикува професията си
17.08.2017 17:15:32

90-годишен зъболекар още практикува професията си

90-годишен зъболекар още практикува професията си, информира БНР. Става въпрос за д-р Кирил Петко ...

У нас за профилактика са осигурени такива възможности, каквито няма никъде в Европа
17.08.2017 15:49:28 Надежда Ненова

У нас за профилактика са осигурени такива възможности, каквито няма никъде в Европа

„Трябва да се преразгледа отношението към профилактиката. Предполагам на всички е ясно, че ...




Актуална тема
Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...

Само нашата здравна система ли куца
21.07.2017 16:14:18 Надежда Ненова

Само нашата здравна система ли куца

От няколко години политици определят демонополизацията на НЗОК като панацея за изстрадалата ни зд ...

На война с болниците
08.06.2017 17:33:33 Ирина Пекарева

На война с болниците

Болниците трупат дългове заради наложените им бюджетни лимити. Признанието за това дойде не от къ ...

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов
21.02.2017 15:08:25 Полина Тодорова

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов

Системата на здравеопазването се нуждае от „редизайн“, обяви служебният здравен минис ...