Неделя, 19 Ноември 2017
12
ноем
2
 

Доц. Росен Калпачки: Лекарят винаги помага, дори само с присъствието си до пациента

Неделя, 12 Ноември 2017 | 12:57:47 Надежда Ненова


Научният симпозиум “На гости на болница “Света Анна” – София” ще представи комплексността на лечението на инсулт, организирано в болницата. Това каза за Zdrave.net началникът на Неврологичната клиника в „Св. Анна“ доц. Росен Калпачки, който е и един от лекторите на форума. „В болницата успешно функционира един високотехнологичен мозъчно-съдов център. Център, който обединява усилията на няколко клиники, като започнем от Спешния комплекс, преминем през реанимацията, неврохирургията и инвазивната лаборатория. Разбира се, обединяващото звено е Клиниката по нервни болести. В този център, който работи вече една година, има възможност да се провежда най-съвременното лечение на инсулти в света“, посочи доц. Калпачки. Пред Zdrave.net доц. Калпачки разказа за избора на пътя си и всекидневието си като невролог.

- Доц. Калпачки, как решихте да станете лекар?

Четвърт век вече се занимавам с медицина и почти се убедих, че в лекарската професия професията избира човека, а не човека – професията. Ако ме бяхте питали в началото на моя път, щях да ви призная, че станах лекар почти на шега и по случайност. Сега не мисля така, още повече, че съм убеден, че не бих могъл да работя нищо друго така добре. Очевидно професията ме е избрала. Започнах да уча медицина малко случайно. Никаква роднинска връзка нямам. Никой в моите родове, погледнато много назад, не се и доближавал до медицината. Аз съм първия лекар въобще.

- А как избрахте неврологията?

- Увереността ми, че искам да се занимавам с неврология, се появи в края на следването ми. Просто се запознах с едни уникални колеги, голяма част от тях вече не са между живите. Случайно като студент попаднах в тяхното обкръжение и ми дадоха пример, който закова намерението ми да специализирам това. В онези години единственият шанс да специализирам неврология беше аз да си плащам. Само да напомня, че това беше по време на голямата криза – 1997 г., когато един долар беше 3000 лв. Като студент работех и като санитар, и медицинска сестра в неврологично отделение и там срещнах тези хора, които ме убедиха, че тази работа е за мен.

- За тази работа вероятно се изисква изключително устойчива психика…

- Точно това ме привлече. По-атрактивни са разбира се хирургичните специалности, вероятно и аз така съм мислел в началото. Привлече ме обаче точно това – че можеш образно казано да стоиш с ръце в джобовете през по-голямата част от времето, но това, което трябва да преценяваш, да взимаш решения и да се сблъскваш със съдби, меко казано трогващи, и да взимаш решения за тези хора и да оставаш стабилен през цялото време. Болничната неврология сме рекордьори по донори на патологията. При нас, в една многопрофилна болница, умират най-много хора. Само това да ти е работа е достатъчно травмиращо. Точно това ме привлече обаче.

- Как успявате обаче да съхраните чувствителността си при тази работа и особено в случаите, когато не можете да направите нищо за пациента?

- Тези хора, които ме запалиха за тази специалност, ми показаха, че не е вярно, че не можеш да помогнеш. Дори и на тези хора, които ние смятаме за безнадеждно болни. Те отиват при лекаря винаги с надежда и с желанието да им помогне. Дори с присъствието си, лекарят помага. Нормално в човешката психика, когато става въпрос за здраве и лекари, нещата изглеждат като настинка. Има начало на болестта, има някакво лечение и след това се излекуваш. Принципно малко болести се излекуват. Т.е. нашите заболявания много често са финалните, но дори тогава, когато не можем да предложим излекуване, лекарят помага. Кой трябва да е до теб, до семейството ти, когато си безнадеждно болен. Много угасващи очи съм видял през живота си, но човек никога не губи надежда до края. Ако щете ръката на някого да хванеш, да намалиш болката накрая, да му кажеш, че това е още един етап от неговия жизнен цикъл, да го увериш, че близките му са добре… Много често болните питат: А моето предава ли се на децата ми? Кой да му отговори, ако не лекаря? И това също е помощ.

- Кой е най-странния случай, с който сте се сблъсквал в кариерата си?

- Убеден съм, че който и да ви кажа, довечера ще съжалявам, че не съм казал друг. За добрия лекар не трябва да има странни случаи. Той трябва да е подготвен да види всичко. И да реагира адекватно във всяка ситуация. По-скоро бих говорил за интересен, а винаги най-интересния случай е днешния.

- Защо пораженията от инсулт са толкова различни?

- Една област от мозъка остава без кръв. Още в първите секунди част от нервните клетки умират. Защо са толкова различни инсултите? Единственото, което обуславя това е многообразието на мозъка и въпрос понякога на лотария е в коя част от мозъка точно ще остане без кръв, в кой съд ще стане запушването. Различните области в мозъка, вършат различна работа. Куриозното е, че понякога малка област може да бъде много решаваща, а друг път голяма област може да остане дори скрита.  

- Разбива ли се по този начин мита, че човек използва неповече от 10 процента от мозъка си?

- Според мен, това е зле преведена сентенция. Най-вероятно в момента ползваме не голяма част от мозъка, но когато се налага да си спомним нещо или да научим нещо ново или области, които това чакат, за да се активират. Ако ползвахме 100 % на 25 години и аз на днес, на почти 50 години, трябва да науча ново лекарство – къде ще сложа новата информация. Слава Богу, че има области, които служат за резерва. Те винаги се ползват, но като вид оперативна памет. Когато дишаме, ядем, смеем се, когато живеем по релси, може би ползваме толкова, но всеки неврон си е на мястото и е нужен в определени житейски ситуации. Именно затова моето верую е „най-добре е инсулта да не се случва“. Когато се случи винаги е лошо, дори и с нашите най-съвременни средства на лечение, с които понякога предотвратяваме инсулта.

- Как успявате да се държите с всеки пациент сякаш е единствен?

- Не трябва пациента да разбира, че не е единствен, че не ви е намерил в най-добрата ви кондиция, че сте на края на дежурството, изнервен или с лични проблеми. Пациентът идва и иска вие да се най-свежия, въобще да не сте уморен, ядосан и да знаете всичко. И всички пациенти трябва да го вярват и да го усещат. Не знам как успявам, но успявам винаги да давам 100 %.

- Как се предпазвате тогава от прегаряне?

- Като бягам от действителността, дали физически или само виртуално, в някакъв друг свят. Събирам се с приятели, които знам, че няма да ме занимават с никаква медицина, а когато мога просто хващам гората и се опитвам да снимам.

- От кога се занимавате с фотография?

- От прогимназията. Тогава ми подариха „Смена“ 6 и се записах на фотографски кръжок. Тогава се научих да си проявявам филмите и до ден днешен го правя, въпреки че имам семейни сътресения, защото цапам банята. Не съм маниак, фотографията я ползвам само за почивка.   



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
WK4M

Stefan Petrov 13.11.2017 16:06:32

Крайно време е за самостоятелна изложба! От нас консултации за Ч-Б фотография ( професионални за подредбата). С уважение!

RqGT 12.11.2017 18:37:49

Коце Ангелов ли е поръчител на предаването по БиТиВи срещу Г-л Н. П.?


Още новини
Проф. Георги Байчев: Вярата, надеждата и любовта на близките са най-големите помощници в онкологията
19.11.2017 12:33:13 Надежда Ненова

Проф. Георги Байчев: Вярата, надеждата и любовта на близките са най-големите помощници в онкологията

Проф. Георги Байчев е един от най-изтъкнатите специалисти в областта на медицинската онкология. Т ...

Започнаха преговорите за НРД 2018
18.11.2017 11:00:00

Започнаха преговорите за НРД 2018

НЗОК стартира подготовката на националните рамкови договори за 2018 г., съобщиха от касата. ...




Актуална тема
Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...

Само нашата здравна система ли куца
21.07.2017 16:14:18 Надежда Ненова

Само нашата здравна система ли куца

От няколко години политици определят демонополизацията на НЗОК като панацея за изстрадалата ни зд ...