Вторник, 17 Октомври 2017
15
септ

Проф. Амнон Карми, председател на Международната мрежа по биоетика към ЮНЕСКО:

Етичните правила трябва да се спазват не само с ум, но и със сърце



Проф. Амнон Карми е професор по право в Юридическия факултет на университета в Хайфа. Преди това е бил председател на Световната организация по медицинско право и съдия.

Проф. Карми започва да проучва, изгражда и развива областта на медицинското право паралелно с работата си в съдебната система. От средата на 70-те години на ХХ в. той практикува своята работа в три насоки: изследване и писане, преподаване и образование и полага основите на новото научно направление. През 1971 г. е публикувана първата му книга "Медицина и закон". През следващите десетилетия Карми пише, редактира и участва в авторските екипи на повече от двадесет книги, някои от които са преведени на 15 езика. През 1976 г. основава списанието Medicine and Law. От 1972 г. е Президент на Обществото по медицина и право в Израел, от 1991 г. е Президент на Световната асоциация по медицинско право, от 1993 г. Председател на Секция по психиатрия "Право и етика" към Световна асоциация по психиатрия, от 1995 г. е член на Експертна консултативна група по психично здраве към Световна здравна организация. Проф. Карми участва в инициирането и управлението на проекти, включващи над 300 семинари, курсове и конгреси в Израел и повече от 150 в чужбина. Член е на редица професионални международни организации и е удостоен с почетните знаци на множество университети и академии по цял свят, в които е и почетен професор. През 2001 г. се създава Департамента по Биоетика към ЮНЕСКО на база споразумение между Генералния директор на ЮНЕСКО и Ректора на Университета в Хайфа, Израел, ситуиран в Международния Център Здраве, Право и Етика на Университета. Проф. Карми е Президент на Департамента по Биоетика към ЮНЕСКО.

 

- Проф. Карми, каква е причината за посещението Ви в България?

- Има няколко причини, но най-важната от тях е, че съм въвлечен в развитието на няколко сериозни проекта на ЮНЕСКО в България. Мрежата на ЮНЕСКО по биоетика беше създадена преди 15-16 години и основната й цел беше да организира обучението по биоетика и медицинска етика в медицинските училища по целия свят. Методиката на обучение по биоетика не е еволюирала за последните 100 години и затова основната цел на този департамент беше да организира по-ефективно обучението и да го въведе навсякъде. Две неща трябва да имаме предвид, когато говорим за обучение по биоетика в медицинските училища. Първото е да се отговори на въпроса какво означава биоетика, а второто – по какъв начин тя трябва да бъде преподавана на студентите. За да отговори на въпроса какво трябва да се преподава, ЮНЕСКО създаде 15 принципи на биоетиката, които важат за всички държави в света, включително и България. ЮНЕСКО създаде два документа – Универсалната Декларация по Биоетика и права на човека, приета 2005 г., и Учебно ръководство по Биоетика, издадено през 2008 г. Сега ние знаем какво да преподаваме, но не знаем как да го преподаваме. Към този момент организацията е приела, че студентите трябва да бъдат обучавани чрез решаване на реални случаи. Основната цел на мрежата на ЮНЕСКО по биоетика е да се организират секции в целия свят. До този момент са създадени 172 секции в над 60 държави. И една от тези държави е България, а секцията тук е към Факултета по обществено здраве в Медицинския университет - София. Новият проект, с който сега стартираме, е обучение по биоетика не само за студенти, но и за деца и младежи. Създадохме методология, която позволява обучението им съгласно принципите на ЮНЕСКО. Тук съм, защото секцията в България е една от най-важните в мрежата по биоетика. И има две причини за това. Първата е, че българската организация върши много важна работа, а втората е, че проф. Попова е сред главните фигури в ръководството на мрежата. Тя е директор на международния форум на преподавателите по биоетика. За нас са важни нейните съвети за глобалното развитие на мрежата през следващата година.

- Кои са основните предизвикателства пред биоетиката в мултикултурното общество, което в момента се създава в Европа?

- Много е трудно да се определят една или две основни теми, защото биоетиката е в центъра на глобален процес на развитие. Във всяко общество има установени етични норми. В Европа има много държави и много общности. Има общности в Италия, в Швеция, в България и всяка от тях има различна култура и различни етични правила. Етичното поведение е предизвикано от различни фактори. Например в последните 5-6 години един от големите проблеми на Европа са имигрантите. Той създава големи предизвикателства и едно от тях е етиката. Това е класическа дилема, защото е предизвикана от конфликт между индивида и обществото. Ако един сириец дойде в България, от българите се очаква да го приемем, да го уважаваме като човешко същество и да уважаваме и правата му. Ако това са един или десет емигранти, това няма да е проблем. Ако, обаче тук дойдат 1 млн. емигранти и България няма достатъчно пари, за да ги приеме, тогава етичната дилема би била дали да се погрижи за имигрантите или за българските граждани. Това е конфликт между два етични принципа. Във всяка държава обществото трябва да достигне само до решение на тази дилема. Това е един от многото проблеми, с които в ЮНЕСКО трябва да се справим, за да дадем етична обосновка.

- Има ли правилно решение на тази дилема, което да е валидно за абсолютно всяка държава?

- Когато говорим за ЮНЕСКО, трябва да имаме предвид, че организацията е съставена от много части. Една от тях е политическата. Генералната асамблея се състои от представители на 193 държави, като парламент. Освен парламент, ЮНЕСКО има и правителство, на което председател е Ирина Бокова. Те дават политическите отговори на всички въпроси. Много различна и съвсем диференцирана част е департаментът за обучение по биоетика. Аз не съм политик. Занимавам се с обучение. Но все пак ще трябва да дам по-задълбочен отговор на този важен въпрос. Ще ви дам пример – в трети параграф на декларацията на ЮНЕСКО пише, че трябва да бъде уважавано достойнството на всяко човешко същество. Всички държави са съгласни с това. Но да се върнем към примера с емигрантите. Те ще покажат декларацията и ще кажат на правителството ви – трябва да се погрижите за нас. Същевременно и българските граждани ще искат от правителството си да се погрижи за тях. Отговорът на ЮНЕСКО е: „Скъпи граждани на България, вие трябва да вземете решението“.

- Как обаче трябва да постъпи един лекар, когато трябва да вземе решение за лечението на пациент, а пациентът се съпротивлява на това решение, защото противоречи на културните му или религиозни принципи?

- Този въпрос касае не само мигрантите, но всички хора по света. Има два принципа. Първият гласи, че трябва да бъде уважавана автономността на пациента. Всеки човек е отговорен за своето собствено тяло. Пациентът, а не лекарят. Като при всеки принцип на ЮНЕСКО и тук има едно „но“. Има случаи, в които правилото е различно. Ще дам няколко примера. Първи – ако отидете при лекаря и му кажете: „вие сте лекарят, правете каквото решите“, тогава няма дилема. Втори – ако става въпрос за бебе и то не може да вземе само решение, тогава обикновено родителите взимат решението. Ако обаче става въпрос например за хора, принадлежащи към „Свидетелите на Йехова“, които са съгласни да им се прави операция, но не и да им се прелива кръв, тогава ситуацията се променя. Няма лекар, който да се съгласи да реализира операция. Но ако става въпрос за дете на „свидетел на Йехова“, тогава лекарят трябва да направи операцията, въпреки волята на родителя. Ще завърша с един много важен принцип – законът винаги стои над етиката.

- Има ли оправдана ситуация, в която лекар може да скрие истината от пациент за неговото здравословно състояние?

- Принципът на поверителността гласи, че цялата информация принадлежи на пациента, а не на лекаря. Винаги има едно „но“. Правилата задължават да бъде предоставена информацията, но никъде не е казано кога да бъде предоставена. Или пък може да бъде предоставена на малки части, а не наведнъж. Съществуват и редки ситуации, в които може да бъде скрита истината от пациента. Ако при лекаря дойде например съпругата му и каже: „Знам, че съпругът ми ще почине след три месеца според прогнозата на заболяването му. Познавам го вече 60 години и знам, че реакцията му ще бъде ужасна. Може да се самоубие или пък да продължи да живее, но тези три месеца ще бъде съсипан.“ Лекарят, в този случай, може да постъпи по-човешки. Уча моите студенти, че казването на истината не е правило Божие, което трябва да следват сляпо. Естествено истината е много важна в отношенията между хората, но трябва да се проявява и милосърдие от лекаря към пациента. Важно е да се спазват етичните принципи, но това трябва да става не само с ум, но и със сърце и това важи във всички ситуации.

- Вие сте носител на почетния знак на Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София. От кога датират отношенията ви с Факултета и на какво се дължи близкото ви сътрудничество?

- Не мога да си спомня вече от колко години, но партньорството ни с Факултета по обществено здраве и неговия декан проф. Цекомир Воденичаров е изключително ефективно. Връзката ни е много здрава и работим всекидневно заедно. Днес около 1500 души работят в секциите по биоетика. Проф. Сашка Попова е една от четирите лидери на този проект. Има международна организация на преподавателите по биоетика, в която членуват 780 учители от над 50 страни, на които тя е директор. Затова й отдавам огромното си уважение.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
9MXs


Още новини
407 млн. повече в бюджета на НЗОК за 2018 г.
17.10.2017 10:39:34 Полина Тодорова

407 млн. повече в бюджета на НЗОК за 2018 г.

С 407 милиона лева да се увеличи бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2018  ...

Специалистите на ВМА обучават мотористи да оказват първа помощ
17.10.2017 10:07:25

Специалистите на ВМА обучават мотористи да оказват първа помощ

В началото на месец ноември ВМА ще бъде домакин на поредната среща с най-голямата мотоорганизация ...




Актуална тема
Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...

Само нашата здравна система ли куца
21.07.2017 16:14:18 Надежда Ненова

Само нашата здравна система ли куца

От няколко години политици определят демонополизацията на НЗОК като панацея за изстрадалата ни зд ...

На война с болниците
08.06.2017 17:33:33 Ирина Пекарева

На война с болниците

Болниците трупат дългове заради наложените им бюджетни лимити. Признанието за това дойде не от къ ...

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов
21.02.2017 15:08:25 Полина Тодорова

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов

Системата на здравеопазването се нуждае от „редизайн“, обяви служебният здравен минис ...