Skip Navigation Links > Начало > Стетоскоп

Работа в миналото

11.11.2011 г., zdrave.net

„Към момента организацията на съдебната медицина е спряла на нивото от преди 20-25 години. От тогава не е мръднала по никакъв начин. Страшно изоставаме от всякакво европейско ниво. Нищо общо нямаме, а това не е полезно за никого. За всяко престъпление против личността с нанасяне на травми или при смърт трябва да има съдебномедицинска експертиза. Без нас не може да се реши нищо”. Това са думи на националния консултант по съдебна медицина доц. Петко Лисаев. Пред Zdrave.net той коментира, че болшинството от неговите колеги работят при лоши условия.

Именно лошите условия на работа бяха причината в продължение на близо две години съдебните лекари да организират протести под различна форма с надеждата институциите, от които зависят, да разрешат техните проблеми. Техният протест започна с провеждането на няколко кръгли маси, на които специалистите се оплакваха основно от липсата на яснота кой трябва да заплаща експертизите, които правят и липсата на инструментариум за тяхното извършване.

Проблемът с неясното финансиране бе породен от промяна в Закона за лечебните заведения – въвеждането на член 99а, според който разходите за извършване на съдебномедицински експертизи трябваше да се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт. Този текст даде възможност на МВР да не плаща за поръчаните от полицията експертизи, като за тях отказа да дава пари и съдебната власт. В резултат съдебните медици потърсиха помощ от омбудсмана. „Не знаех за проблемите в съдебната медицина. Бях сезиран от съдебни медици, които на среща с мен като обясниха какво е положението, аз просто се изплаших. Защото съдебната медицина, на всички е ясно, това не е само въпрос на здравеопазване, това е въпрос на опазване на държавата. По начало който поръчва, той плаща”, каза Константин Пенчев и сезира институциите за проблема. В същото време във Варна бе проведена ефективна стачка със спиране на работата, заради поредните неизплатени хонорари за аутопсиите. В резултат на всичко това институциите се заеха с разрешаването на проблема. Депутатите признаха, че член 99а в Закона за лечебните заведения е бил грешка и предприеха стъпки за неговото премахване. Реши се, че експертизите ще бъдат заплащани от този, който ги поръчва. В края на пролетта бе организирана и работна група, в която влязоха представители на министерствата на здравеопазването, правосъдието, финансите и вътрешните работи, Висшия съдебен съвет (ВСС) и вещи лица. Нейната цел бе да се изготви стратегия за съдебната медицина и независим орган, който да следи качеството и заплащането на съдебните експертизи. Идеята бе този орган да е извън прокуратурата, МВР и ВСС, за да е наистина независим. Развитие по проблема обаче и до днес няма.

Все още също така остава неясно кой ще се погрижи за обновяването на инструментариума и апаратурата с която работят съдебните медици. Няма индикации и за разрешаване на въпроса с постепенното застаряване на тази специалност и липсата на млади кадри. В същото време съдебни медици от Варна се оплакаха преди дни, че отново не им се изплащат заработените хонорари за аутопсиите.

Според доц. Лисаев в страната има само едно силно звено по съдебна медицина, което е много добре оборудвано – в София. Той определи условията на работа в по-големите градове, като например Плевен и Варна, където са разположени катедрите по съдебна медицина, като приемливи. „Там поне имат помещения, в който работят, осветление, кабинети и компютри. Няма обаче достатъчно материална база за работа. Липсват, да речем, подвижните рентгенови апарати – кугели”, коментира доц. Лисаев. Той добави, че в по-голямата част от страната съдебни лекари работят в патологоанатомичните отделения, като им липсва необходимия инструментариум. „Там нямат самостоятелни помещения, самостоятелни секционни зали. Това не е правилно, защото когато извършваме една аутопсия, ние установяваме някои факти, някои обстоятелства, които не трябва да се разгласяват и не може всеки да има достъп до тях. Те трябва да са известни само на съдебните лекари, които са длъжни да пазят служебна тайна, защото могат да имат важно значение за разкриване на случая. А когато се работи в патологоанатомичното отделение, там такава тайна не може да бъде осъществена”, обясни националният консултант.

Доц. Лисаев коментира, че подобни условия на работа отблъскват по-младите лекари от тази специалност. „Работата е непривлекателна и е свързана с отрицателни емоции и с голяма отговорност на експерта. Заплащането е много ниско. Колегите  в болниците работят за 400-500 лв. Отговорността, която поемат, е много голяма. Имаме постоянни конфликти с полицията, със съда, а ние трябва да работим в една посока с тях, с една цел. На моменти нещата стават така, че едва ли не ние се чувстваме като противници”, заяви той.

Подобен е и разказът на председателя на Българския институт на съдебномедицинските специалисти д-р Вилиям Доков. „Във Варна има две бази. Едната е в университетската болница „Св. Марина”, където са сравнително прилични условията, ако говорим като сграда. Но като апаратура сме на първобитно ниво. В „Св. Анна” базата е пред срутване. Всъщност съдебните лекари там нямат своя база, а ползват аутопсионната зала съвместно с патоанатомията. Тази зала е пред срутване. Ако задуха по-силен вятър, може и да падне. Ами как да дойдат да работят млади лекари при тези условия? Да не са луди да работят в тези почти разрушени помещения със стар инструменти и апарати?”, коментира той. Д-р Доков напомни, че в България в момента има около 70 съдебни медици, като много от тях наближават възрастта за пенсиониране. „В страната не е купувана никаква апаратура от почти 30 години, а ние остаряхме заедно с нея”, допълва той.

Д-р Доков отбеляза, че във Варна все още има проблеми със заплащането на хонорарите за извършените от лекарите аутопсии. Той напомни, че само преди няколко месеца варненските съдебни медици протестираха именно поради тяхното незиплащане. „Това продължава. Отпуснаха се някакви целеви средства и пак всичко замря. Нормално е в края или в началото на всеки месец да се изплаша това, което се дължи”, каза още д-р Доков.

Според съдебните лекари основният проблем на тази специалност в България е липсата на целево финансиране. Те напомниха, че съдебните медици в болниците не работят по клинични пътеки, а мениджърите смятат техните отделения за губещи. В резултат средствата, които се отделят за консумативи и заплати са минимални, а парите за поддръжка на инструментариума и апаратурата – нулеви.

Доц. Лисаев и д-р Доков определиха като положителна стъпка за разрешаването на проблемите съдебната медицина в България разработването на наредба, с която да се определи какви пари да се дават за изразходваните консумативите при аутопсиите. „Там вътре е посочено точно колко трябва да получават лечебните заведения – някъде около 120 лв. за най-рутинните изследвания в съдебната медицина. Доколкото знам наредбата е готова. Разписана е от министъра на правосъдието. Разписана е от полицията. Остава само да бъде разписана от здравният министър”, заяви доц. Лисаев. Д-р Доков пък коментира, че въпросната наредба ще облекчи само донякъде работата на съдебните медици. Тя обаче няма да реши проблема с липсата на инструментариум и старата апаратура. „Ние искаме държавата целево да отпусне средства, с които поне малко да се приведе в приличен вид базата, с която работим. Да се закупи необходимата апаратура и инструментариум и да се прецени как да се разпределят средствата между отделенията в страната”, заяви той.

Доц. Лисаев смята, че през последната година нещата, свързани с разрешаването на проблемите на съдебните медици „са помръднали леко”. „Без съдебна медицина не може, така че нещата по един или друг начин ще се оправят. Това обаче ще стане много бавно. Като обобщим всичко с една дума, става въпрос за пари. Както винаги е все там проблемът”, коментира той.

Сподели в    Facebook     Svejo     Twitter  



Мнението на другите
Мнения по темата
Засега няма мнения по тази тема.

Правила на форума

Вашето мнение



Максимум 3000 символа


Този сайт е избран за подкрепа в рамките на конкурс за насърчаване на медийния плурализъм, финансиран от Институт „Отворено общество”- София. Институт „Отворено общество”- София не носи отговорност по отношение на публикуваните в сайта материали и тяхното съдържание при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на института.