Skip Navigation Links > Начало > Кариери

Проф. Златимир Коларов: Живея в два паралелни свята

20.12.2007 г., zdrave.net, Бойко Бонев

Професор Златимир Коларов е роден през 1954 г. в София. През 1980 г. завършва медицина в София и работи десет години като лекар и асистент по вътрешни болести в различни градове на страната - Бяла Слатина, Пазарджик и Пловдив. В момента е ревматолог  в Клиниката по ревматология на Медицински университет -София. Автор е на над 200 научни статии и съобщения, отпечатани в български и чужди списания и представени на научни форуми в страната и чужбина, на три самостоятелни научни монографии и на други три в съавторство. Председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартрозa. Занимава се с художествена литература и има издадени книги - повест, сборник с разкази и роман. Автор е на сценарии за документален филм за Димитър Димов и игрален филм.

Проф. Коларов, защо се насочихте към медицината?

Всъщност от дете исках да стана писател, социолог или историк. Родителите ми са лекари и съм израснал в такава обстановка. Спомням си, че един техен приятел, който беше летец, изигра голяма роля за това и аз да стана лекар. Той ми каза, че един мъж трябва да има сериозна, стабилна професия, а другото може да бъде хоби. Аз съм му благодарен за съвета и сега не мога да си представя живота си без медицината. Тя е базата, а изкуството е настройката. Много е трудно един млад човек да избере правилния път. Тогава неговите заложби вече са разкрити, но друг е въпросът доколко той може да се облегне на тях. Аз просто съм щастливец, че успях да си намеря място в медицината.

А защо избрахте точно специалността ревматология?

Това също беше щастлива случайност. По разпределение си намерих работа в Бяла Слатина. След една година спечелих конкурс по съвместителство в Пазарджик. Там тогава работеше проф. Солаков, който е моят учител в медицината. Той е ревматолог и покрай работата с него и аз станах такъв. Другият ми учител проф. Шейтанов казва, че ревматологията е златен професионален шанс, защото това е специалност, която сега се развива и е самостоятелна специалност в България от около 15 години.

Кои са най-често срещаните ревматични заболявания?

Най-големият дял от ревматологията са ставните заболявания, като най-често срещани са  остеоартрозата, ревматоидния артрит, остеопорозата, подаграта и др.

Но трябва да се знае, че ревматичните заболявания не са само ставни. По определение на Световната здравна организация ревматологията е интердисциплинарна подспециалност на вътрешните болести. Ние сме интернисти в пълния смисъл на думата. Диагностицираме като разпитваме болния, използваме физикални методи и лекуваме с консервативни средства. За разлика от други специалности, които лекуват отделни органи, ние лекуваме всички органи и системи, защото повечето от ревматоидните заболявания се развиват на нивото на съединителната тъкан. Това е основната подпорна и структуроопределяща тъкан в организма и засягайки я дадено заболяване може да се прояви в различни органи. Имаме симптоми в бъбречната, чернодробната, кръвоносната и др. системи.  Лекуваме кожни, очни и ортопедични състояния. Т. е. един ревматолог трябва да има доста по-широк клиничен поглед.

Каква е връзката между ревматологията и вътрешните болести?

Винаги съм твърдял, че екипният подход е печелившата стратегия и в живота, и в медицината. Разбира се, не при всеки болен се налага консултация и с друг специалист, но ние трябва да сме готови да го направим. Работата в едно клинично отделение е така построена, че когато болният постъпи в него той се обработва от лекуващия лекар, но общите визитации се обсъждат със завеждащия отделението. Така че е добре да се чуват мненията на много хора, докато се постигне най-добрата позиция.

Кой са най-новите тенденции и кои са проблемите в ревматологията?

Най-новата тенденция е приложението на биологичните средства при лечението на възпалителните ставни заболявания. Става въпрос за използването на специални белтъчни молекули, които намаляват активността на артрита.

Проблем е, че повечето от този вид заболявания са хронични. Ние можем да потиснем тяхната активност или да забавим тяхното развитие, но е трудно да ги излекуваме напълно. Можем чрез лечението да създадем добро качество на живот на болния, но ревматологичните заболявания са за цял живот. Това обаче не бива да отчайва пациентите. Най-добре човек да е млад, богат и красив цял живот, но за съжаление това е диалектиката на света, в който сме обречени да живеем и това не се случва.

Разбира се, има и една група на реактивни артрити, които са напълно лечими. Там при своевременно лечение артритът отзвучава в рамките на година-две.

Какво става, ако тези заболявания не се лекуват?

Не искам да казвам силна дума, но е факт, че близо 100% от тези заболявания водят до инвалидизация, ако не се лекуват. Ето защо пациентът трябва да отиде при специалист, ако има такива проблеми.

Как започнахте да се занимавате с литература?

Аз започнах да пиша на 11 годишна възраст и сега, като си преглеждам старите тетрадки, виждам наивитета и неопитността си, но едновременно с това и голямото желание за писане. Фактът, че твоите връстници играят на двора, докато ти пишеш, означава, че си имал необходимостта да го направиш. Ето защо, според мен, творчеството е като нагона – то може да се задоволи, но не и да се премахне.

Спомням си, че отначало баща ми оправяше словореда на това, което пишех, докато сам не влязох в релси. Тогава дадох моите писания на моята учителка, а тя ме попита „Златимире, знаеш ли какво е плагиат?” Аз отговорих, че не знам, а тя ми обясни, че това е когато другите пишат нещо, а някой казва, че той го е писал. Тя просто не можеше да повярва, че едно 11-годишно дете е написало тези неща. Това всъщност е бил голям комплимент, но на мен ми подейства много силно и в резултат оставих писането за дълги години. Върнах се към него в казармата и си спомням един интересен случай. В казармата бях на радиопост и пишех нещо. В същото време четях и „Мадам Бовари” на Балзак. Там изреченията бяха изключително просто написани. Например „ Тази сутрин мадам Бовари се събуди късно. Тя стана и отиде да отвори прозореца.” И изведнъж осъзнах, че съм усетил действието в цвят и звук, въпреки, че словото на Балзак е максимално опростено. Започнах да чета написаното от мен и го видях натруфено като нескопосано украсена коледна елха. Скъсах го и го хвърлих в печката на радиопоста, защото се докоснах до магията на словото и разбрах, че има тайна, която много искам да разгадая. Започнах да чета много, присъствах на кръжок на младите студенти-писатели и години се занимавах с чиста теория. В резултат преди десетина години издадох първата си книга, която се казва „Ad аbsurdum” – „Според абсурда”. Тя е част от замислена от мен трилогия, като заглавията на отделните части съзнателно са замислени да звучат като медицински диагнози – на латински. Причината е в това, че зад всяка диагноза се крие много интелект от страна на лекаря, но зад нея стои и съдбата на един човек с всичките негови вълнения и чувства. Книгата, за която говоря, е повест и един от главните персонажи е лекар, който се самоубива. Втората ми книга е посветена на загиналите в Косово мюсюлмани и християни и е сборник разкази. Много е писано за живота по време на война, но малко е писано за живота след нея и кои са потърпевшите – жени, деца и старци. В третата си книга пък засягам темата за твореца, творбата и цената. Това е един роман разделен на притчи, който се казва „Безкрайни бели полета” и е посветен на ценностите от живота.

Как Златимир Коларов вижда образа на лекаря в изкуството?

Всъщност, на мен лекарят като герой не ми е интересен и ще ви кажа защо. Жена ми е кинорежисьор и работим заедно. Аз пиша сценариите, а тя прави филмите. Веднъж ми зададоха въпрос „Защо не направиш лекарски филм?” Ами защото в лекарските филми няма драматургия. За да бъде интересен героят, той трябва да претърпи някакво развитие. Съвсем грубо казано - от добър да стане лош или обратното. А лекарят е обречен да прави добри дела, да помага на хората, независимо дали е въпрос на идеали или пари. Аз все пак съм лекар и не мога да напиша как един лекар от добър става лош, защото имам вътрешна съпротива. Не мога да пиша за престъпника в бяла престилка, защото това просто не е вярно.

В такъв случай остава в един лекарски филм да търсим интересни медицински случки от типа на тези в „Д-р Хаус”. Но сами виждате, че тези филми не са концентрирани върху съдбата на героя. Така че за мен лекарският филм е обречен. Той не може да бъде интересен, ако не проследява съдбата на героя.

Професията на съпругата Ви ли беше причината да започнете да се занимавате с кино?

Аз винаги съм искал да се докосна до киното, още преди да се запозная с жена ми. Това, че тя е кинорежисьор е просто съвпадение. Написах сценарий за игрален филм, който се казва „Пътят към върха” и разглежда приятелството между една възрастна жена и едно дете.

А защо решихте да направите документален филм точно за Димитър Димов?

Димитър Димов, който е, от една страна писател, а от друга - ветеринарен лекар и професор, винаги ми е бил интересен като личност. За мен неговата книга „Осъдени души е световна. Но причината да се заема с неговия живот беше друга. Моята втора книга „Отблясъци от далечни светкавици” спечели наградата на клуба на лекарите писатели, който се казва „Димитър Димов”. И по време на награждаването стана дума с уредничката на музея, че няма филм за Димитър Димов. В крайна сметка събрахме много материал и заедно с уредничката написахме сценарий. Тя даде фактологията, а аз направих драматургията, така че материалът да бъде атрактивен. Предложихме сценария на БНТ и точно тогава за наш късмет имаше сесия „Бележити българи”.

Как успявате да съчетаете медицината с изкуството?

Живея в два паралелни свята. Единият е медицината, където е логиката и разума, а другият е изкуството, където е емоцията, чувството и вълнението. От една страна двата паралелни свята създават затруднения в ежедневието ми, но от друга – то е изключително пълноценно, защото ми помага да подминавам с лекота житейските проблеми или неблагополучия. Все пак това са два свята, при които е лесно да се премине от единия в другия. Понякога хората ме питат как успявам да ги съчетая и аз им отговарям, че имам три принципа. Първият е свързан с изказването на Сенека: „Не е малко времето, което ни се дава - много е времето, което губим”. Ето защо се стремя така да си организирам времето, че това, което губя да е минимално. Вторият ми принцип е с едно движение да постигна поне три ефекта. А третият е буталото да има полезен ход и назад. От механиката знаем, че буталото назад има празен а ход, а при мен всеки ход трябва да е полезен. При добра организация това се постига. Проблем обаче е, че ми остава малко лично време. Все пак едва ли бих бил удовлетворен, ако се занимавах само с едното, защото изпитвам нуждата и от медицината, и от изкуството.

Медицината е разум, логика и максимално изчистеното съзнание, с което трябва да се работи с болните. Това не значи липса на емоционално отношение към страданието на човека. Лекарят трябва да е ангажиран емоционално, но в преценката за диагнозата му е необходим максимално хладен разум.

Сподели в    Facebook     Svejo     Twitter  



Мнението на другите
Мнения по темата
 ИмеКоментар
11.6.2012 г. 03:22:30КъневаВъзхита! Мисля, че намерих лекаря,твореца, човека, който търсим аз и съпруга ми от дълго време. Жив, здрав, чакайте ни уважаеми проф.Коларов!
28.4.2012 г. 22:30:21ЛЕЛЯ ЦЕЦАПОЗНАВА ПРОФЕСОР КОЛАРОВ ОТ ПРЕДИ 20 ГО.ПОПАДНАХ В НЕГОВО ОТДЕЛЕНИЕ В ПАЗАРДЖИК.ЩОМ ВЛЕЗЕ И СЕ УСМИХНА МИ ВДЪХНА ВЯРА,ЧЕ ЩЕ ОЗДРАВЕЯ ЗАЩОТО НА БОЛНИЯ ОСВЕН ЛЕКАРСТВА ТРЯБВА И МНОГО ВЯРА,АЗ ОСТАРЯХ И ЗАПОЧНАХА БОЛКИТЕ В КРЪСТА И КРАКАТА.ОБИКОЛИХ МНОГО ЛЕКАРИ ИЗМАЗАХ КИЛОГРАМИ МАЗИЛА ОТ РЕКЛАМИ И БАБИ ОБИКОЛИХ МНОГО БАЛНО САНАТОРИУМИ ДОКАТО ЕДНА СУТРИН ОСЪМНАХ СХВАНАТА И НЕ МОЖЕХ ДА СТАНА ОТ ЛЕГЛОТО.ТОГАВА ПОТЪРСИХ ПРОФЕСОР КОЛАРОВ И ГО НАМЕРИХ В СОФИЯ В КЛИНИКА ПО РЕВМАТОЛОГИЯ. ВЕДНАГА МЕ ПРИЕ НАПРАВИ МИ ПЪЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И СНИМКИ И ЗА 15 ДЕНА МЕ ДИГНА ОТ ЛЕГЛОТО ОТКРИ МИ ПОДАГРА И ПАК С ВНИМАНИЕ ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И УСМИВКА МИ ВДЪХНА ВЯРАТА ЧЕ ЩЕ ПРОХОДА И ЧУДОТО СТАНА .СЕГА ХОДА И СЕ РАДВАМ НА ЖИВОТА ВСЕКИ ДЕН СЕ МОЛЯ БОГ ДА МУ ДАВА ЗДРАВЕ И ДЪЛЪГ ЖИВОТ ЗА ДА ПОМАГА НА ХОРАТА И ДА БЪДЕ ЗА ПРИМЕР ЗАЩОТО ТАКИВА ЛЕКАРИ РЯДКО СЕ СРЕЩАТ.
28.4.2012 г. 22:29:11ЛЕЛЯ ЦЕЦАПОЗНАВА ПРОФЕСОР КОЛАРОВ ОТ ПРЕДИ 20 ГО.ПОПАДНАХ В НЕГОВО ОТДЕЛЕНИЕ В ПАЗАРДЖИК.ЩОМ ВЛЕЗЕ И СЕ УСМИХНА МИ ВДЪХНА ВЯРА,ЧЕ ЩЕ ОЗДРАВЕЯ ЗАЩОТО НА БОЛНИЯ ОСВЕН ЛЕКАРСТВА ТРЯБВА И МНОГО ВЯРА,АЗ ОСТАРЯХ И ЗАПОЧНАХА БОЛКИТЕ В КРЪСТА И КРАКАТА.ОБИКОЛИХ МНОГО ЛЕКАРИ ИЗМАЗАХ КИЛОГРАМИ МАЗИЛА ОТ РЕКЛАМИ И БАБИ ОБИКОЛИХ МНОГО БАЛНО САНАТОРИУМИ ДОКАТО ЕДНА СУТРИН ОСЪМНАХ СХВАНАТА И НЕ МОЖЕХ ДА СТАНА ОТ ЛЕГЛОТО.ТОГАВА ПОТЪРСИХ ПРОФЕСОР КОЛАРОВ И ГО НАМЕРИХ В СОФИЯ В КЛИНИКА ПО РЕВМАТОЛОГИЯ. ВЕДНАГА МЕ ПРИЕ НАПРАВИ МИ ПЪЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И СНИМКИ И ЗА 15 ДЕНА МЕ ДИГНА ОТ ЛЕГЛОТО ОТКРИ МИ ПОДАГРА И ПАК С ВНИМАНИЕ ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И УСМИВКА МИ ВДЪХНА ВЯРАТА ЧЕ ЩЕ ПРОХОДА И ЧУДОТО СТАНА .СЕГА ХОДА И СЕ РАДВАМ НА ЖИВОТА ВСЕКИ ДЕН СЕ МОЛЯ БОГ ДА МУ ДАВА ЗДРАВЕ И ДЪЛЪГ ЖИВОТ ЗА ДА ПОМАГА НА ХОРАТА И ДА БЪДЕ ЗА ПРИМЕР ЗАЩОТО ТАКИВА ЛЕКАРИ РЯДКО СЕ СРЕЩАТ.
07.5.2011 г. 10:07:34SecretПроф.Коларов е прекрасен професионалсит и човек.Благодаря на Бог , проф.Коларов и гл.ас. д-р Бекярова за това , че отново съм на крака.Преживях абсолютен ужас , заради заболяването си , но благодарение на грижите и професионализма им , аз водя отново пълноценен живот , а по време на болестта бях преминала всякакъв праг на отчание и бях убедена , че с мен е свършено и никога няма да проходя!Още веднъж благодаря!На всеки с ревматологични проблеми мога да препоръчам професора!
27.8.2010 г. 21:21:09Проф. Веселин БорисовПроф. Коларов е типичен пример за лекар незанаятчия, а пълноценна личност с широк кръгозор и интереси. На някои лекари все нещо (извън тях) им пречи да бъдат добри лекари. Проф. Коларов е на ниво на професионален писател и въпреки това е отличен лекар. Писателските занимания не само не му пречат, а обогатяват неговото лекарско съзнание. Не случайно се е заел с изучаване живота на крупния писател Димитър Димов, професор по анатомия на животните, който стана председател на Съюза на българските писатели. Знаменитият лекар-писател Съмърсет Моъм пише: "Не познавам професия, която да подготвя по-добре за писателство от лекарската". Това не е случайно, защото в медицината има всичко - и наука, и изкуство, и емоции, и човешки отношения... Затова ще си позволя да коригирам репликата на проф. Коларов, че живее в два паралелни свята. Не, това е един свят!.. Лекарската професия и писателската професия имат един фокус, едни вълнения - човещината. И двете професии са ЧОВЕКОВЕДЧЕСКИ професии.
25.7.2010 г. 13:17:04РусимовПоклон пред професор Коларов!Не знаех за неговите писателски трудове.Бил ми е асистен по ревматология през1985г. и тогава имах прекрасни впечатления,заради истински професионалния му подход към медицината.Един от малкото асистенти,които оставиха трайни спомени в съзнанието ми и са били пример.Успехи.Ще търся книгите му,за да ги прочета.
25.3.2009 г. 07:12:39samambalaТака ще мислят и работят хората, когато след години по земята няма да има граници и всяка година пустините ще намаляват с един сантиметър за сметка на растителния и животински свят,
13.3.2009 г. 16:05:09Рґ-СЂ Теменуга БратановаСтрахотно Рµ, че РёРјР° такива С…РѕСЂР° като РїСЂРѕС„.Коларов! Р’СЃРµ още...

Правила на форума

Вашето мнение



Максимум 3000 символа