Skip Navigation Links > Начало > Мнения и коментари

Влизането на Хърватска в ЕС ще доведе до дефицит на медици

28.9.2012 г., zdrave.net, Бойко Бонев

Д-р Мариан Цезарик е зам.- министър на здравеопазването на Хърватска

Има ли в Хърватска проблем с емиграцията на медицински специалисти?

Ситуацията в Хърватска засега е сравнително добра с оглед на това, че все още не сме член на ЕС. Засега нашите лекари и медицински сестри не отиват в страните от Европейския съюз. С оглед на бъдещото ни приемане през септември 2013 г. един от главните проблеми, с които ще се сблъскаме, е заминаването на медицинските кадри в останалите страни-членки. В настоящия момент имаме недостиг на около 2000 лекари, но това число зависи от бюджета, защото можете да наемете голям брой лекари, но трябва също и да им плащате. В момента в Хърватска лекарите имат сравнително добри заплати, много по-високи от останалите високообразовани кадри, но все още имат голямо неудовлетворение от парите, които получават. Преди две седмици имахме протест на лекарите, но също и на други професии, които получават значително по-малко от тях. Естествено влизането на Хърватска в ЕС ще създаде опасност за отлив на кадри към другите страни.

Планирате ли вече някакви конкретни мерки, за да задържите своите медицински специалисти в страната?

Естествено нашето правителство иска да задържи специалистите и затова им даваме възможност за професионално усъвършенстване, защото не само заплатата е причината един  лекар или медицинска сестра да напуснат своята страна. Добрата организация е гаранция, че здравните работници няма да заминат в чужбина.

Има ли липса на определени специалисти?

В настоящия момент има недостиг на анестезиолози, радиолози и хирурзи.

Има ли достатъчно медицински сестри? Какво е съотношението между лекарите и сестрите?

В настоящия момент имаме изключително добро съотношение между лекарите и сестрите и мисля, че нямаме недостиг на медицински сестри, освен може би в някои малки градове и райони. В някои градове се наблюдава даже излишък на медицински сестри, които след това трябва да отидат в други райони. В Хърватска камарата на лекарите има около 17 000 члена, от които около 12 000 са активно практикуващи професията. Имаме и около 35 000 медицински сестри.

Имате ли проблеми с финансирането на здравната система?

Няма страна в Европа, която да няма проблем с финансирането на здравеопазването. Най-голяма част от бюджета заема здравното осигуряване – около 21 милиарда куни. Ако говорим обаче за финансиране на болниците, най-голяма част от техния бюджет се отделя за заплатите на персонала. Чак тогава се отделят средства за лечение.

Лимитирани ли са бюджетите на болниците?

Всяко лечебно заведение получава лимитиран бюджет за съответния месец или за съответната година. Всички разходи трябва да бъдат покрити в рамките на този лимит. Естествено при онези, които не успеят да се вместят в него, има опасност да бъде сменено ръководството. Един от най-големите проблеми в хърватското здравеопазване, а вероятно това е и проблем на други държави от ЕС, е децентрализирането и по-точно, че болниците имат за собственици общините. Проблемът идва от там, че някои общини нямат достатъчно пари, за да управляват тези заведения. Те обаче назначават свои управителни съвети, които за съжаление много често се отнасят несериозно към управлението и вкарват съответната болница в дългове. Нашето министерство през последните 6 месеца смени пет ръководства, които са се отнасяли безотговорно.

Ако се надвиши въпросният лимит, министерството плаща ли всички пари?

В такива случаи отговорността е на общината и регионалното самоуправление трябва да заплати щетата, която е нанесена чрез безотговорното отношение. Държавата носи отговорност само за болниците, които са нейна собственост, т.нар. клинични болници. Общините са собственици на болниците, на институтите за обществено здраве и на някои медицински практики.

А какъв е делът на частните болници?

В Хърватска има предимно обществени лечебни заведения и аз специално съм привърженик на това да има частни болници, но не за сметка на обществените. Аз съм против това на частните лечебни заведения да бъде заплащано от държавния бюджет, защото напоследък бяха установени много злоупотреби от тяхна страна. През последните няколко години частните лечебни заведения бяха финансирани от бюджета, но се разбра, че без никакви проблеми PCT-скенер отиде в частни ръце, а държавните болници не можаха да получат такъв. Не бива частниците да получават скъпо оборудване за сметка на държавните лечебни заведения.  Това се случи преди три години. В момента държавата дава пари на частните болници само ако е необходими да бъде намалена някоя листа на чакащите за определени изследвания в общинските болници.

За какво се дава повече пари - за болнична или за извънболнична помощ?

За жалост в Хърватска, а предполагам, че така е и в България, повечето средства отиват за болничната помощ. Нашето министерство обаче, обръща особено внимание на превенцията. В това ни помага държавният осигурителен институт, които провеждат профилактични кампании за ранно откриване на онкологични, сърдечносъдови болести, диабет и други хронични заболявания.

Сподели в    Facebook     Svejo     Twitter  



Мнението на другите
Мнения по темата
 ИмеКоментар
04.11.2012 г. 16:49:04EmmlyThis wsbetie makes things hella easy.

Правила на форума

Вашето мнение



Максимум 3000 символа