Закон за здравното осигуряване

- бр. 93 от 11 август 1998 г.; в сила три дни след 11 август 1998 г.; § 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за народното здраве от 1998 г. (ДВ, бр. 93 от 1998 г.)

- бр. 153 от 23 декември 1998 г.; в сила от 1 януари 1999 г.; § 50 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

- бр. 62 от 9 юли 1999 г.; в сила три дни след 9 юли 1999 г.; § 10 от Закона за лечебните заведения

- бр. 65 от 20 юли 1999 г.; в сила три дни след 20 юли 1999 г.; § 9 от Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване

- бр. 67 от 27 юли 1999 г.; в сила един месец след 27 юли 1999 г.; § 11 от Закона за държавния служител

- бр. 69 от 3 август 1999 г.; в сила от 3 август 1999 г.; § 42 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация от 1999 г. (ДВ, бр. 69 от 1999 г.)

- бр. 110 от 17 декември 1999 г.; в сила от 1 януари 2000 г.; § 18 от Кодекса за задължително обществено осигуряване

- бр. 113 от 28 декември 1999 г.; в сила три дни след 28 декември 1999 г.; Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване от 1999 г. (ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

- бр. 1 от 4 януари 2000 г.; в сила три дни след 4 януари 2000 г.; § 55 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.

- бр. 31 от 14 април 2000 г.; в сила от 1 януари 2000 г.; § 4 от Закона за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2000 г. (ДВ, бр. 31 от 2000 г.)

- бр. 64 от 4 август 2000 г.; в сила от 1 януари 2001 г.; § 40 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване от 2000 г. (ДВ, бр. 64 от 2000 г.)

- бр. 41 от 24 април 2001 г.; в сила от 24 април 2001 г.; Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 41 от 2001 г.)

- бр. 1 от 4 януари 2002 г.; в сила от 1 януари 2002 г.; § 92 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 1 от 2002 г.)

- бр. 54 от 31 май 2002 г.; в сила шест месеца след 31 май 2002 г.; § 11 от Закона за убежището и бежанците

- бр. 74 от 30 юли 2002 г.; в сила от 1 януари 2003 г.; § 100 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 74 от 2002 г.)

- бр. 107 от 15 ноември 2002 г.; в сила три дни след 15 ноември 2002 г., с изключение на чл. 4, ал. 2 и чл. 66, които влизат в сила от 1 януари 2004 г., а чл. 55, ал. 7, т. 2, букви а, б, в се прилагат до 1 януари 2004 г.; Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 107 от 2002 г.)

- бр. 112 от 29 ноември 2002 г.; в сила три дни след 29 ноември 2002 г.; § 8 от Закона за Националната агенция за приходите

- бр. 119 от 27 декември 2002 г.; в сила от 1 януари 2003 г.; § 6 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.

- бр. 119 от 27 декември 2002 г.; в сила от 27 декември 2002 г.; § 7 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.

- бр. 120 от 29 декември 2002 г.; в сила от 1 януари 2003 г.; § 42 от Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане (ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

- бр. 8 от 28 януари 2003 г.; в сила от 1 март 2003 г.; § 12 от Закона за Комисията за финансов надзор

- бр. 50 от 30 май 2003 г.; в сила три дни след 30 май 2003 г.; § 32 от Закона за изменение и допълнение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба (ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

- бр. 107 от 9 декември 2003 г.; в сила от 9 декември 2003 г.; § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. (ДВ, бр. 107 от 2003 г.)

- бр. 114 от 30 декември 2003 г.; в сила от 1 януари 2004 г.; Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения.

Чл. 2. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в Националния рамков договор и в договорите по доброволно здравно осигуряване.

(2) Здравното осигуряване е задължително и доброволно.

Чл. 3. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националния осигурителен институт (НОИ), тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

(2) Доброволното здравно осигуряване е допълнително и се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон и получили лицензия при условията и по реда на този закон.

Глава втора ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ

Раздел I Общи разпоредби

Чл. 4. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

(2) (ДВ, 107/2002 - в сила от 01.01.2004) Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.

Чл. 5. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на:

1. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) задължително участие при набирането на вноските;

2. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК;

3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства;

4. отговорност на осигурените за собственото им здраве;

5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ;

6. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК;

7. самоуправление на НЗОК;

8. договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;

9. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

10. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ;

11. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи.

Раздел II Национална здравноосигурителна каса

Чл. 6. (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване.

(2) (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и техните поделения по общини със седалища съгласно списък, утвърден от Министерския съвет.

(3) (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) Органи на управление на НЗОК са:

1. събранието на представителите;

2. управителният съвет;

3. контролният съвет;

4. директорът.

(4) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване.

Чл. 7. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) (1) Събранието на представителите се състои от общо 37 представители на осигурените, работодателите, общините и държавата.

(2) В квотата на осигурените се включват шестима представители на представителните организации на работниците и служителите и един представител на представителните организации за защита правата на пациентите, които се избират от самите тях.

(3) Представителите на работодателите в събранието са шестима и се избират от представителните организации на работодателите.

(4) Представителите на общините са шестима и се избират от Националното сдружение на общините в Република България.

(5) (ДВ, 112/2002 - в сила три дни след 29.11.2002) Представителите на държавата са 18 и се определят от Министерския съвет, като един от тях задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.

(6) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите са признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда.

(7) Представителните организации за защита правата на пациентите са юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на чл. 7а, ал. 1.

(8) Представителите на организациите на работниците и служителите, на работодателите и на Националното сдружение на общините в Република България се определят от ръководните им органи на национално равнище, представителят на организациите за защита правата на пациентите - от общото събрание на представителите на организациите по ал. 7, а на държавата - от Министерския съвет, до един месец преди изтичане на мандата на действащото събрание на представителите.

(9) Мандатът на събранието на представителите е три години.

Чл. 7а. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:

1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;

2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

(2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарства, медикаменти и апаратура.

(3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:

1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите;

2. информират контролните органи по този закон за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.

(4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Чл. 8. Събранието на представителите:

1. приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на НЗОК и го обнародва в "Държавен вестник";

2. избира и освобождава членовете на управителния и контролния съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им;

3. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) приема правила за провеждане на конкурс за директор на НЗОК;

4. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) одобрява проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК;

5. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) одобрява годишния финансов отчет, отчета за изпълнението на бюджета и отчета за дейността на НЗОК;

6. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) освобождава от отговорност управителния съвет за отчетния период.

Чл. 9. (1) Редовно заседание на събранието на представителите се свиква най-малко веднъж годишно от управителния съвет с писмена покана до членовете му. Поканата се обнародва в "Държавен вестник" и в два централни ежедневника. Тя трябва да съдържа датата, която не може да бъде по-рано от 15 дни след обнародването, часа и мястото на провеждане на заседанието и проекта на дневния ред. Материалите по проекта на дневния ред се изпращат с препоръчана поща най-малко 10 дни преди датата на провеждането.

(2) Събранието избира председател и секретар, които изготвят списък на присъстващите и подписват протоколите от заседанието му.

Чл. 10. Извънредно заседание на събранието на представителите се свиква по искане на най-малко една трета от членовете му, на председателите на управителния или на контролния съвет или по искане на най-малко половината плюс един от членовете на тези съвети.

Чл. 11. (1) Заседанието на събранието на представителите се провежда, ако присъстват две трети от членовете му. При липса на кворум заседанието се отлага с два часа и се провежда, ако присъстват най-малко една втора от членовете.

(2) Събранието на представителите взема решения с мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите, а в случаите по чл. 8, т. 1, 4 и 5 - с мнозинство най-малко две трети от присъстващите.

Чл. 12. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Предсрочно освобождаване на член на събранието на представителите става по негова молба, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-голям от една година, при наличие на основанията по чл. 18 и 21 или по решение на органите по чл. 7.

(2) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) На мястото на предсрочно освободен член по ал. 1 или при смърт се избира нов член на събранието по реда на чл. 7. Неговият мандат приключва с мандата на събранието на представителите.

Чл. 13. За членове на управителния съвет могат да бъдат избирани както членове на събранието на представителите, така и лица извън неговия състав.

Чл. 14. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Управителният съвет се избира за срок 3 години. Броят на членовете му е 9. Те избират помежду си председател на управителния съвет.

(2) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Предсрочно освобождаване на член на управителния съвет става по негова молба, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-голям от една година, при наличие на основанията по чл. 18 или 21, или по решение на събранието на представителите.

(3) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) На мястото на предсрочно освободения член на управителния съвет или при смърт се избира нов член за срок до края на мандата на съвета.

(4) Управителният съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно.

(5) Извънредно заседание на управителния съвет може да бъде свикано от неговия председател, от една трета от членовете му, от директора на НЗОК и от председателя на контролния съвет.

(6) Управителният съвет работи в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК и Правилника за дейността на управителния съвет.

Чл. 15. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Управителният съвет:

1. изготвя и предлага на събранието на представителите изменения и допълнения на правилника за устройството и дейността на НЗОК и ги обнародва в “Държавен вестник”;

2. изготвя, приема и предлага за одобряване на събранието на представителите правилник за дейността си;

3. приема, изменя и допълва правилника за устройството и дейността на РЗОК по предложение на директора на НЗОК;

4. изготвя проект за годишния бюджет на НЗОК и го внася в събранието на представителите за одобряване;

5. представя в Министерския съвет чрез министъра на здравеопазването одобрения от събранието на представителите проект за годишен бюджет на НЗОК;

6. приема отчета за изпълнението на бюджета и отчета за дейността на НЗОК, внася ги в събранието на представителите за одобряване, а след одобряване ги внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет;

7. взема решения за сключване на договори за заем и тяхното обезпечаване;

8. изработва и предлага за приемане от събранието на представителите правила за провеждане на конкурс за директор на НЗОК, провежда конкурса, като председателят на съвета сключва договор за управление със спечелилия конкурса за срок три години;

9. определя изисквания за заемане на длъжността, правила за провеждане на конкурси и обявява конкурси за директори на РЗОК;

10. определя представители, които заедно с директора на НЗОК участват в преговорите за изработване и изменение на Националния рамков договор (НРД);

11. съвместно с директора на НЗОК подписва НРД и го обнародва в “Държавен вестник”;

12. осъществява контрол върху оперативната дейност на директора по изпълнението на бюджета, НРД и дейността на НЗОК;

13. взема решения за разходване на средства от резерва на НЗОК за допълнителни здравноосигурителни плащания;

14. взема решения за вътрешно преразпределяне на средства за административни разходи и на средства за разходи за придобиване на дълготрайни активи в рамките на утвърдения бюджет на НЗОК;

15. взема решения за сключване на сделки над определения от правилника за устройството и дейността на НЗОК размер.

(2) Управителният съвет взема решения при присъствието на най-малко две трети от членовете му, но с не по-малко от 5 гласа "за".

(3) Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.

(4) В заседанията на управителния съвет участва и директорът на НЗОК.

Чл. 16. За членове на контролния съвет се избират само членове на събранието на представителите.

Чл. 17. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Контролният съвет се избира за срок 3 години. Броят на членовете му е 5. Те избират помежду си председател на контролния съвет.

(2) Контролният съвет упражнява общ контрол върху дейността на управителния съвет, директора на НЗОК и директорите на РЗОК.

(3) Контролният съвет работи в съответствие с действащото законодателство и правилниците на НЗОК.

(4) Контролният съвет заседава най-малко веднъж на 3 месеца и се свиква от председателя му или по искане на двама от членовете му. Решенията му се вземат при наличие на кворум от четирима от членовете му, с явно гласуване и мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите. Неучастие в гласуването не се допуска.

(5) Членовете на контролния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два мандата.

Чл. 18. (1) Не могат да бъдат членове на събранието на представителите, на управителния съвет и на контролния съвет лица, които са:

1. народни представители или министри;

2. изпълнители на медицинска помощ по този закон;

3. членове на управителни или контролни органи на други организации, осъществяващи осигурителна или застрахователна дейност;

4. директори на РЗОК, техните съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен включително;

5. били членове на управителен или контролен орган на търговско дружество или неограничено отговорни съдружници в дружества, прекратени поради несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;

6. еднолични търговци, изпаднали в несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;

7. лишени от право да заемат материалноотговорни длъжности;

8. осъждани за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Едно лице не може да бъде едновременно член на управителния и на контролния съвет.

Чл. 19. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) (1) Директор на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания:

1. има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър”;

2. притежава магистърска степен, специалност или квалификация по здравен мениджмънт;

3. има минимум три години професионален опит в областта на управлението в здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело.

(2) Прекратяване на договора за управление на лицето по ал. 1 преди изтичане на срока му става с решение на управителния съвет в следните случаи:

1. при смърт;

2. при подаване на тримесечно предизвестие от страна на директора;

3. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

4. по взаимно съгласие;

5. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на здравноосигурителната дейност;

6. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като директор.

(3) При предсрочно прекратяване на мандат на директора на НЗОК управителният съвет определя за изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс лице, отговарящо на изискванията за директор на НЗОК. В този случай управителният съвет обявява в едномесечен и провежда в тримесечен срок конкурс.

(4) Директорът на НЗОК:

1. представлява НЗОК в страната и в чужбина;

2. организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на събранието на представителите и управителния съвет и договора за управление;

3. организира провеждането на конкурси за директори на РЗОК, сключва, изменя и прекратява договорите със заместник-директорите на НЗОК, директорите на РЗОК и с работещите в централното управление на НЗОК;

4. предлага на управителния съвет проект на закон за годишния бюджет на НЗОК;

5. сключва сделки до размер, определен в правилника за устройството и дейността на НЗОК;

6. предлага на управителния съвет решение за сделки, надвишаващи размера по т. 5, и решение за използване на средства от резерва на НЗОК;

7. съвместно с управителния съвет изготвя проект на правилник за устройството и дейността на НЗОК и изменение и допълнение в него;

8. предлага на управителния съвет проект на правилник за устройството и дейността на РЗОК;

9. изготвя отчет за изпълнение на бюджета и отчет за дейността на НЗОК, след което ги представя на управителния съвет.

Чл. 19а. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) (1) Националната здравноосигурителна каса има най-малко трима заместник-директори, които подпомагат директора съответно във финансовата, медицинската дейност и дейността по информационни технологии.

(2) Заместник-директор на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания:

1. има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър”;

2. има минимум три години стаж по специалността.

(3) Функциите на заместник-директорите се регламентират в правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Чл. 20. Директорът на РЗОК:

1. представлява НЗОК на териториално равнище в рамките на правомощията, предоставени му от управителния съвет на НЗОК;

2. организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на събранието на представителите, решенията на управителния съвет, директора на НЗОК и Правилника за устройството и дейността на РЗОК;

3. сключва, изменя и прекратява договорите с работещите в съответната РЗОК;

4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилниците за устройството и дейността съответно на НЗОК и на РЗОК.

Чл. 21. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) (1) Не могат да бъдат назначавани за директор и заместник-директор на НЗОК и на РЗОК лица, които:

1. не са български граждани;

2. са поставени под запрещение;

3. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или лишени по съответен ред от правото да заемат материалноотговорна длъжност;

4. са членове на управителния съвет и събранието на представителите;

5. са съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително на някое от лицата по т. 4;

6. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговско дружество, ликвидатори, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи;

7. са членове на управителни или контролни органи или акционери в търговско дружество с предмет на дейност извършване на доброволно здравно осигуряване;

8. са народни представители, министри или заместник-министри;

9. са кметове на общини;

10. заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

11. работят по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище.

(2) Директорите и служителите на РЗОК и НЗОК не могат да извършват конкурентна дейност и не могат да бъдат изпълнители на медицинска помощ по този закон.

Раздел III Финансово устройство на Националната здравноосигурителна каса

Чл. 22. Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет.

Чл. 23. (1) Приходите на НЗОК се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. лихви и приходи от управлението на имуществото на касата;

3. приходи, регламентирани с други закони в полза на здравното осигуряване;

4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;

5. глоби и наказателни лихви;

6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

7. ликвидационни дялове от търговски дружества - длъжници, обявени в ликвидация;

8. дарения и завещания;

9. други източници.

(2) (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) При недостиг на средства, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет или кредити от други институции.

Чл. 24. Средствата на НЗОК се разходват за:

1. заплащане на медицинска помощ, посочена в чл. 45, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите;

2. издръжка на административните дейности по здравното осигуряване, предвидена с годишния закон за бюджета на НЗОК;

3. издателска дейност в рамките на средствата за издръжка на административните дейности на НЗОК;

4. придобиване на движимо и недвижимо имущество и други инвестиционни разходи за нуждите на НЗОК;

5. (ДВ, 1/2002 - в сила от 01.01.2002) такса за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски от Националния осигурителен институт;

6. други разходи.

Чл. 25. Националната здравноосигурителна каса задължително образува резерв.

Чл. 26. (1) Резервът на НЗОК се набира от:

1. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) десет на сто от събраните осигурителни вноски;

2. други приходи.

(2) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ.

(3) (Отм. - ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002)

Чл. 27. (1) (Отм. - ДВ, 107/2003 - в сила от 09.12.2003)

(2) Временно свободните средства и средствата от резерва на НЗОК могат да се влагат в депозитни сметки на банки и в държавни ценни книжа.

(3) Банките, които имат право да оперират със средствата на НЗОК, се определят съвместно от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки управителният съвет на НЗОК избира тези, на които да възложи правото да оперират със средствата на НЗОК.

Чл. 28. Първостепенен разпоредител със средствата на НЗОК е директорът на НЗОК, а директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители с тях.

Чл. 29. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Управителният съвет на НЗОК внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет проект на закон за бюджета на НЗОК в сроковете, предвидени за представяне на проекта на закон за държавния бюджет на Република България за следващата календарна година.

(2) (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) Проектът на закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(3) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за:

1. (ДВ, 119/2002 - в сила от 01.01.2003) първична извънболнична медицинска помощ;

2. специализирана извънболнична медицинска помощ;

3. стоматологична помощ;

4. медико-диагностични дейности;

5. лекарства за домашно лечение и медицински изделия;

6. болнична медицинска помощ;

7. други здравноосигурителни плащания, предвидени в НРД.

(4) (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Чл. 30. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Годишният отчет за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на НЗОК се внасят от управителния съвет чрез Министерския съвет в Народното събрание не по-късно от 30 юни следващата година.

(2) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Решението на Народното събрание за приемане на отчета за изпълнение на бюджета и отчета за дейността на НЗОК се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 31. Националната здравноосигурителна каса не може да притежава медицински кабинети, лаборатории, здравни заведения и аптеки.

Чл. 32. (ДВ, 153/1998 - в сила от 01.01.1999)

Раздел IV Осигурени лица. Права и задължения

Чл. 33. (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:

1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;

2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;

3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;

4. (ДВ, 54/2002 - в сила шест месеца след 31.05.2002) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.

Чл. 34. (1) Задължението за осигуряване възниква:

1. за всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането;

2. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) по чл. 33, т. 3 - от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;

3. (ДВ, 54/2002 - в сила шест месеца след 31.05.2002) по чл. 33, т. 4 - от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.

(2) Правата на осигурените по чл. 33 възникват:

1. за новородените - от датата на раждането;

2. (ДВ, 54/2002 - в сила шест месеца след 31.05.2002) за лицата по чл. 33, т. 4 - от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;

3. за всички останали - от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.

(3) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).

Чл. 35. Задължително осигурените имат право:

1. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

2. да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК;

3. на спешна помощ там, където попаднат;

4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите.

Чл. 36. (1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК.

(2) Разрешение по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79.

Чл. 37. (1) Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, стоматолога или на здравното заведение суми, както следва:

1. за всяко посещение при лекаря или стоматолога - по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

2. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) за всеки ден болнично лечение - по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не повече от 10 дни годишно.

(2) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Сумите по ал. 1 са за оказаната медицинска помощ.

(3) (ДВ, 120/2002 - в сила от 01.01.2003) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; военнослужещи на наборна военна служба; пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи; медицински специалисти.

(4) Лекарят, стоматологът или здравното заведение издават на лицата по ал. 1 документ за заплатените суми.

Чл. 38. Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД и договорите с изпълнителите.

Чл. 39. (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) (1) Всички лица, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, са длъжни от възникване на основанието за здравно осигуряване ежемесечно да представят данни за осигурените лица в териториалните поделения на Националния осигурителен институт с декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(2) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(3) В случаите, когато лицата заплащат авансово вноски по този закон, те попълват декларация за периода на авансово плащане по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.

(4) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.

Раздел V Здравноосигурителни вноски

Чл. 40. (ДВ, 107/2002 - в сила от 27.12.2002, влизането в сила е променено, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) (1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:

1. за лицата, получаващи доходи от трудови, служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, и членовете на кооперации, получаващи възнаграждение от кооперацията - доходът, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за задължителното обществено осигуряване; вноската се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение:

- 2000 - 2001 г. - 80:20;

- 2002 - 2004 г. - 75:25;

- 2005 г. - 70:30;

- 2006 г. - 65:35;

- 2007 г. - 60:40;

- 2008 г. - 55:45;

- 2009 г. и следващите години - 50:50:

а) осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон;

б) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху минималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и се внася изцяло за сметка на работодателя при изплащането на възнаграждението от съответното предприятие или организация;

в) работодателят или ведомството внася вноските едновременно с изплащането на възнагражденията, включително и за авансови плащания; частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица, се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания, освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс;

г) (ДВ, 50/2003 - в сила три дни след 30.05.2003) вноските за граждани, които изпълняват мирновременна алтернативна служба, се внасят от работодателя и са за негова сметка.

2. едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговските дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, и земеделските производители се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно върху облагаемите доходи съгласно данните от данъчната декларация; земеделските производители и тютюнопроизводителите, регистрирани на основание на нормативен акт, които извършват единствено земеделска дейност, не определят окончателен размер на осигурителния доход; осигурителните вноски за тези лица се внасят върху минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година:

а) вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;

б) месечният осигурителен доход с оглед изчисляването на годишния размер на вноската се получава, като годишният облагаем доход се раздели на периода, през който е упражнявана дейността;

в) при годишно облагане вноските се внасят в сроковете за внасяне на данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица;

3. за лицата, които не внасят осигурителни вноски върху доход по т. 2 и работят без трудово правоотношение по договор с възложител - предприятие или друга организация, осигурителните вноски се внасят за всеки месец в съотношението по т. 1 върху облагаемия доход, намален с нормативно признатите разходи за съответната дейност от предприятието или организацията, като се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето; вноските се внасят от предприятието или организацията до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;

4. за пенсионерите - размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях; вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;

5. за лицата, получаващи обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и за отглеждане на дете - размерът на обезщетението; вноските са за сметка на работодателя или ведомството и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят при изплащане на обезщетенията; в същия размер е осигурителната вноска за лицата, които се осигуряват само за своя сметка, като вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;

6. за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 6, ал. 10 от Кодекса за задължително обществено осигуряване;

7. за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания, които не са в трудови правоотношения - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, от централното ръководство на съответното вероизповедание;

8. за лицата, получаващи обезщетение за безработица - размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на фонд “Безработица” и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

(2) Осигуряват се за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1:

1. (ДВ, 119/2002 - в сила от 01.01.2003) лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование;

2. студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;

3. военнослужещите на наборна служба;

4. (ДВ, 119/2002 - в сила от 01.01.2003) социално слабите с право на социално подпомагане или настанени в домове за социални грижи;

5. задържаните под стража или лишените от свобода;

6. лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;

7. ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители;

8. родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.

(3) За всяко от лицата по ал. 2, т. 1 осигурителната вноска е в размер 0,5 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. За всяко от лицата по ал. 2, т. 2 - 8 осигурителната вноска се внася в размера, определен със Закона за бюджета на НЗОК върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

(4) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1 и 2, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

(5) Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(6) За лицата по ал. 1, т. 6 вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Чл. 41. (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) (1) Осигурителните вноски по този закон се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, откъдето ежедневно се прехвърлят в набирателната сметка на централното управление на Националния осигурителен институт за здравноосигурителни вноски.

(2) Събраните в Националния осигурителен институт суми от здравноосигурителни вноски се прехвърлят в набирателната сметка на НЗОК до края на всеки работен ден.

(В ДВ, бр. 1 от 2000 г. думите "държавният бюджет" се заменят със "съответните бюджети" в чл. 41, т. 2. Тази промяна не е отразена, тъй като т. 2 съществува от бр. 67 до бр. 110 от 1999 г., т.е. няма действащ текст към бр. 1 от 2000 г., който да бъде променен.

Виж § 55 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. Същият § 55 е отменен в бр. 31 от 2000 г.; в сила от 1 януари 2000 г.)

Чл. 42. (1) (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) Осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомости и други документи за изплатени възнаграждения, по пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените обезщетения за безработни и по данъчните декларации по Закона за облагане доходите на физически лица.

(2) Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане.

(3) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) В годишната декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица се отразяват платените през годината здравноосигурителни вноски и дължимите суми при годишното изравняване, ако има такива.

(4) (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) Работодателите, данъчните служби, общинските власти, ведомствата, възложителите и самоосигуряващите се са длъжни да предоставят на Националния осигурителен институт и на НЗОК необходимата информация по чл. 42, ал. 1 и 3.

Чл. 43. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Осигурените по чл. 40, ал. 1, т. 2, т. 5, изречение трето и по ал. 4 могат да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период.

Чл. 44. (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) Вноските се плащат:

1. по банков път;

2. с пощенски запис.

Раздел VI Обхват на медицинска помощ при задължителното здравно осигуряване

Чл. 45. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на следните видове медицинска помощ:

1. медицински и стоматологични дейности за предпазване от заболявания;

2. медицински и стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания;

3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

4. медицинска рехабилитация;

5. неотложна медицинска помощ;

6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

7. аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;

8. (ДВ, 110/1999 - в сила от 01.01.2000) стоматологична и зъботехническа помощ;

9. медицински грижи при лечение в дома;

10. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната.

11. медицинска експертиза на трудоспособността;

12. транспортни услуги по медицински показания.

(2) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 10, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Основният пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Министърът на здравеопазването определя с наредба списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствата напълно или частично.

(4) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Националната здравноосигурителна каса изготвя критерии за договаряне на лекарства и методика за определяне нивото на заплащането им и ги предлага за утвърждаване от Комисията по прозрачност по чл. 85б от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.

(5) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Националната здравноосигурителна каса съвместно с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България договаря с производителите и търговците на едро на лекарства цените на конкретни лекарства, включени в позитивния лекарствен списък по чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, за които НЗОК напълно или частично заплаща.

Чл. 46. (1) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите.

(2) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика.

(3) Правилата за добра медицинска практика съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

Чл. 47. Заплащането за оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от РЗОК на предоставилия я изпълнител.

Чл. 48. Националната здравноосигурителна каса е длъжна да информира системно осигурените относно мерките за опазване и укрепване на здравето им.

Чл. 49. Когато установят условия на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на осигурените, лекарите-контрольори уведомяват незабавно работодателя, органите по безопасност на труда, държавния санитарен контрол, държавния ветеринарно-санитарен контрол и органите по опазване на околната среда за вземане на необходимите мерки.

Чл. 50. При ползване на медицинска помощ осигурените са длъжни да представят здравноосигурителната си книжка или документ, удостоверяващ заплатените вноски.

Чл. 51. Медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се заплаща от НЗОК.

Чл. 52. Неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ.

Раздел VII Национален рамков договор

Чл. 53. За осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, се подписва Национален рамков договор.

Чл. 54. (1) Изработването и подписването на НРД се извършва от 10 представители на НЗОК и 10 представители на съсловните организации на лекарите и на стоматолозите. Статутът на съсловните организации на лекарите и на стоматолозите и редът за определяне на представителите им за участие в изработването и подписването на НРД се уреждат в отделен закон.

(2) Представители на НЗОК за подписване на НРД са членовете на управителния съвет и директорът на централното управление.

(3) Националният рамков договор е сключен, когато е подписан от не по-малко от 8 представители на НЗОК и 8 представители на съсловните организации на лекарите и на стоматолозите. Договорът се приподписва от министъра на здравеопазването.

Чл. 55. (1) Представителите на НЗОК и на съсловните организации на лекарите и на стоматолозите всяка година изработват НРД за следващата година.

(2) Националният рамков договор съдържа:

1. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договорите с тях;

2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45;

3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2;

4. обема, цените и методиката за заплащане на помощта по т. 2;

5. качеството и достъпността на договаряната медицинска помощ;

6. документацията и документооборота;

7. (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2002) списъците с лекарства и консумативи и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; условията за предписването и получаването на лекарствата и консумативите, с изключение на лекарствата, съдържащи наркотична или упойваща съставка;

8. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация;

9. условията и реда за контрол по изпълнението на договорите;

10. други въпроси от значение за здравното осигуряване;

11. санкции при неизпълнение на договора.

(3) В случай, че не се постигне съгласие при договарянето на НРД в срока по ал. 1 или при несвоевременно приемане на закона за бюджет на НЗОК, от 1 януари следващата година продължава да действа договорът от предходната година. В този случай цените по ал. 2, т. 4 се индексират с официалния инфлационен индекс за предходната година, след което се обнародват в "Държавен вестник". Договорът продължава да действа до подписването на нов договор.

(4) (ДВ, 107/2002 - в сила три дни след 15.11.2