ОБЩИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

Общи права на гражданите за ползване на медицински услуги.

Медицинска помощ при спешни състояния.

Права на пациента.

Общи права.

Права при хоспитализация.

Права при нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза.

Право на информирано съгласие.

Общи права на гражданите за ползване на медицински услуги

Общите права на гражданите са уредени в основния нормативен акт за здравеопазването на България – Закона за здравето. Той урежда обществените отношения във връзка с опазването здравето на нацията и има за цел създаване на благоприятна среда за хармонично физическо и духовно развитие и дълготраен активен живот на гражданите. Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и на здравно осигуряване.

Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:

1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;
4. зачитане правата на пациента.

Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, финансирани от републиканския бюджет и от общинските бюджети, които са свързани със:

1. медицинска помощ при спешни състояния;
2. стационарна психиатрична помощ;
3. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
4. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
5. задължително лечение и/или задължителна изолация;
6. експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност;
7. заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
8. медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.

Всеки български гражданин ползва:

1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им;
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.

Медицинска помощ при спешни състояния

Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния.

Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ.

Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на:

1. смърт;
2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи;
3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.

Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, е длъжно да информира най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейско управление. Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза.

Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му.

Права на пациента

Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. Оценката на здравното състояние на пациента не може да се основава на раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия, образование, културно равнище, убеждения, политическа принадлежност, сексуална ориентация, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Общи права

1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение.

Права при хоспитализация

1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
2. да приема или да отказва посетители;
3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
5. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ.

Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Права при нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза

При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи. Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея. Палиативните медицински грижи включват:

1. медицинско наблюдение;
2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.

Право на информирано съгласие

Информираното съгласие представлява писмено съгласие на пациента, давано след предварително получена достатъчна информация относно осъществяването на диагностична или терапевтична процедура, която засяга личността на болния и включва големи, явни или значителни рискове.

Предоставянето на информирано съгласие е право на пациента, а неговото получаване – задължение на лекаря.

Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.

Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (стоматолог) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, относно:

• диагнозата и характера на заболяването;
• описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
• потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
• вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

Медицинската информация се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.

Медицински услуги могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му, както и когато физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие или е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител.

За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика в лечебното заведение и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.

Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

Отказът се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.

Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа си, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

В случаите, когато е налице отказ от родител, настойник или попечител и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.