Реформата на Москов – къде започна и къде спря

Реформата на Москов – къде започна и къде спря
zdrave.net
14
11
2016
zdrave.net

Цялостна реформа в сферата на здравеопазването – такава заявка даде Петър Москов, поемайки поста здравен министър преди почти две години. Управлението му до момента доведе до създаване на основа за значителни промени в сектора. Немалка част от намеренията му за изменения в системата обаче останаха нереализирани, а ефектът от започнатите тепърва ще бъде оценяван, в случай, че те бъдат финализирани. Последното обаче е малко вероятно, имайки предвид неизвестността пред политическото бъдеще на страната.

Пакети

Една от най-съществените промени, инициирана от Москов, беше обособяването в основен и допълнителен пакет на медицинската помощ, гарантирана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса чрез изменения на Закона за здравното осигуряване. С него на практика се създаде и национална листа на чакащите за прием пациенти. Тази част от реформата беше атакувана в съдебна зала и дори бе обявена за противоконституционна, след което бяха написани нови текстове и в крайна сметка към момента разделянето на пакетите е прието на първо четене от ресорната парламентарна комисия. Законопроектът обаче получи критики, включително от председателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова, която заяви, че той не е юридически прецизиран, съдържа много текстове, които създават неясноти, поради което и тя призова за неговото „редактиране“ преди окончателното приемане. В отговор Москов посочи, че адмирира създаването на работна група, която да изчисти неяснотите по законопроекта. „Разделянето на пакетите и на формиране на листи за планов прием не е нещо, измислено в България. Това е метод, по който всяка една европейска здравна система менажира ефективността на ресурса си и прави планиране на разходи спрямо потребностите. Когато имаш определен лимитиран ресурс, той трябва да бъде приоритизиран“, защити той законопроекта.

Лимити

Стъпка, която със сигурност предизвика негодуванието на част от лекарското съсловие, беше затвърждаването на лимитите за болнична дейност. И към момента НЗОК продължава да дължи 60 милиона лева за надлимитна дейност на лечебни заведения, натрупани през 2015 година. Лимитите бяха допълнително „бетонирани“ с въвеждането на Национална здравна карта, след което здравната каса заложи в договорите и определен лимит на леглата в лечебните заведения по отделения. Така тази година болничните лимити са не само по отношение на средствата, в които те трябва да се вместят, а и по отношение на броя пациенти, които имат право да лекуват. В добавка, през последните години стана традиционен и текст в закона за бюджета на касата, който налага още един своеобразен лимит: нови болници или нови дейности в съществуващи лечебни заведения нямат право на финансиране от НЗОК в първата година, в която са разкрити.

Отпечатъци

Може би най-щекотливата промяна, инициирана от Москов, която предизвика лавина от негативни коментари и сред лекари, и сред пациенти, бе въвеждането на системата на пръстова идентификация в болниците. Аргументът за поставянето на новите четци в лечебните заведения бе затягане на контрола и ограничаване на фиктивните хоспитализации. От Лекарския съюз побързаха да я обвържат с налаганите лимити и призоваха за отмяната им, след като контролът в болничната сфера вече е факт посредством пръстовата регистрация. Няколко районни колегии на съсловната организация настояха и за правен анализ на законността на въвеждането на електронния автентификатор, а пациентски организации излязоха с анализ, че той противоречи на редица закони и наредби. Така или иначе системата вече е факт. Малко вероятно е обаче пациентът да трябва да плаща, ако откаже да се регистрира чрез нея и предпочете да бъде хоспитализиран с лична карта, за каквото идея призна здравният министър, защото надали подобна непопулярна мярка ще бъде въведена от наследника му в здравно министерство. Няма да е изненада, ако той реши и да отмени изцяло новата система. В случай, че това се случи обаче, разходите за четците ще останат за сметка на лечебните заведения, които трябваше да ги закупят със собствени средства.

Лекарства

Сериозни изменения, инициирани при управлението на Москов, засягат лекарствената политика. Някои от извършените промени в тази посока имаха и положителен, и отрицателен ефект – фармафирмите започнаха да връщат пари в бюджета на касата, но пък редица лекарства изчезнаха от българския пазар.

И в момента редица нормативни проектопоправки чакат разглеждането си. С предлаганите от здравно министерство промени в Закона за лекарствата се предвижда при случаи на дефицит от дадени медикаменти в страната Здравната каса и държавата в лицето на Министерството на здравеопазването да извършват търговия на едро с лекарства чрез собствени търговски дружества. Промените предвиждат и затягане на режима на износ на лекарства, както и създаване на национална аптечна карта. За момента обаче всички тези промени са само на етап публично обсъждане, като мнение по тях изказаха от гилдията на фармацевтите. В специално становище от Българския фармацевтичен съюз посочиха, че законопроектът не е премахнал възможността за наличие на участници с господстващо положение на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти. От там не одобриха и идеята за създаване на т. нар. мобилни екипи.

Не е ясно и дали наследникът на Москов в МЗ ще продължи инициативата за работа с държави от Централна и Източна Европа в областта на лекарствената политика. Буквално преди дни бе направена първата фактическа стъпка в тази посока – подписано споразумение с Румъния за общ пазар на лекарства, който цели улесняване на преговорите с фармабизнеса, а от там намаляване на цените на скъпоструващите медикаменти и осигуряване с дефицитни лекарствени продукти.

Платформата за търгове за лекарства в болниците – друга от идеите на министъра в оставка, която е реализирана, също очаква своето бъдеще. Още при лансирането на идеята тя събра редица критики за прекалена централизация и възможност за корупция.

Спешна помощ

Безспорно одобрение предизвикаха предприетите мерки за ръст на заплатите на работещите в спешната помощ – ангажимент, който Москов пое още в деня, в който официално влезе като министър в МЗ. До момента възнагражденията на спешните медици бяха увеличени на няколко пъти, като последната заявка за това беше дадена преди месец с преподписването на Колективния трудов договор в бранша. Въпреки твърденията на част от участващите в него страни, че той е нелегитимен, здравният министър увери, че ръст на заплатите ще има и той е намерил място в бюджета на ресорното министерство. Въпросът за възнагражденията на спешните медици обаче остава отворен, докато държавният бюджет, част от който е и този на МЗ, не бъде окончателно приет.

Голяма стъпка в тази сфера беше приемането на Концепция за спешна помощ, в която се заложиха промени, търсени отдавна от спешните медици. И тук обаче не мина без недоволство: стандартът по спешна медицина, приет в съответствие с концепцията, бе атакуван в съда. Причината: в него са заложени изисквания, излишни и дори непостижими според редица болнични мениджъри. Съдът прие аргументите на жалбоподателите и стандартът бе отменен в частта му за болниците.

Друга част от промените, заложени в него обаче, вече са задействани и се очаква да влязат в действие от идната година. Така, ако приемникът на Петър Москов реши да следва заложеното, спешните медици ще могат най-после да се възползват от възможността за сортиране на спешността на сигналите – един от най-сериозните им проблеми в работата.

Фондът за лечение на деца

Периодът на Петър Москов начело на Министерство на здравеопазването беше белязан и от скандала във Фонда за лечение на деца и по-конкретно публичните арести на ръководството му в лицето на Павел Александров и последвалото назначаване на проф. Владимир Пилософ като ръководител на институцията. Недоволството от това решение беше изразено в серия протести срещу новия директор, както и в оттеглянето на част от членовете на обществения съвет на фонда. Към момента част от първоначално хвърлените обвинения към старото ръководство са снети, а разследването е затихнало. Съмненията в настоящата работа на фонда обаче остават.

Това, което не може да направи в случая приемникът на министъра, дори и да иска, е да върне Павел Александров като директор на Фонда: с новите промени в правилника му шефът на ЦФЛД задължително трябва да е медицинско лице. Възможностите за подобряване на работата там обаче са множество.

Държавните болници ≠ търговски дружества и други нереализирани идеи

Друга заявка, хвърлена от Москов още в първите часове в качеството му на министър, беше промяна на статута на болниците и прекратяване на съществуването им като търговски дружества. До момента намерението му остана само пожелание, макар да бе потвърждавано неколкократно по време на заемането на поста. Същото се случи и с ангажимента за въвеждане на електронните услуги в сферата на здравеопазването и по-конкретно е-рецептата и е-направлението, които бяха отлагани няколко пъти. В сферата на намеренията остана и колоритната идея на здравния министър за въвеждане на данък за определени групи храни и напитки, определени за вредни.

В обсега на започнатите, но незавършени мащабни промени, беше и реформата в ТЕЛК, по която работят съвместно здравното и социалното министерство.

Дали започнатите промени от Петър Москов ще бъдат завършени докрай или напротив, ще станем свидетели на ново „прекрояване“ на здравеопазването с всички рискове и последици от това, предстои да определи новата власт и в частност – неговият наследник в ресорното министерство.

Оценка


  Оценка 3 от 6 потребител(и)

Правила на форума за коментари

Коментари



  • аз 07.02.2017 22:33

    Ние сме на всеки километър....

  • Гост 01.02.2017 11:44

    Тоя лумпен въобще знае ли значението на думата реформа?

  • Гост 01.02.2017 06:47

    Дали започнатите промени от Петър Москов ще бъдат завършени докрай? :-))))))))

  • Гост 01.02.2017 06:46

    Скандал след скандала майньо ле ...