На 17 май Българската лига по хипертония традиционно отбелязва Световния ден на хипертонията, която продължава да бъде глобален и социално значим проблем, за който се предполага, че тепърва ще се влошава. Световната популация прогресивно застарява, а възрастта е сред най-главните рискови фактори за развитие на хипертония, диабет и бъбречни заболявания.
Към настоящия момент около един милиард души по света имат хипертония (водеща до над 7.1 милиона починали на година), като техният брой се очаква да нарасне до 1.56 милиарда души до 2025г. Прогнозираната честота на хипертонията се очаква да нарасне с 24% в развитите страни и с 80% в развиващите се региони като Африка и Латинска Америка.
Честотата на АХ драматично се повишава при пациенти над 60г. Освен нарастването на честотата на АХ, голям проблем представляват нейното установяване, контрол и адекватно лечение. Според статистика на Европейската здравна комисия, за страните от Централна и Източна Европа, в т.ч. и България, процентът на хората с неконтролирана хипертония е значително по-висок, отколкото на тези с контролирана, средно, пациентите с неконтролирана хипертония спрямо контролираната са 72.9% срещу 27.1%.
Честотата на хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) продължава да нараства в световен мащаб, както и честотата на терминалната бъбречна недостатъчност. Най-
честите (макар и не единствените) причини за ХБЗ са артериалната хипертония и захарният диабет. От своя страна, ХБЗ е свързано с нарастване на сърдечносъдовия
риск, като повечето пациенти с ХБЗ в крайна сметка умират поради сърдечносъдови причини.
Понятието бъбречна недостатъчност (БН) означава невъзможност на бъбреците да пречистват кръвта и да образуват урина, т.е. те загубват своята функционална годност. Високото кръвно налягане може да увреди кръвоносните съдове в бъбреците, като намали способността им да работят правилно. Когато налягането в артериите на бъбрека се задържа трайно високо, това води до склеротични промени, последвано от загуба на функционален паренхим и загуба на тяхната функция да изхвърлят отпадните и допълнителните течности от организма. Излишната течност в кръвоносните съдове, както и нарушения метаболизъм на множество субстанции, регулиращи тонуса на артериите, води до допълнително увеличаване на кръвното налягане, създавайки порочен кръг. От друга страна, нарушената бъбречна функция води до задръжка на течности и натриев хлорид, което е предпоставка за поддържане на високи стойности на АН.
Повечето хора с високо кръвно налягане не показват симптоми. Бъбречната недостатъчност също протича безсимптомно в ранните етапи. Голямо значение има поведението, при което бъбречната функция се проследява преди да се допусне нейното увреждане. Така може да се предотврати развитието на хипертензивна нефропатия, наличието на която многократно увеличава рисковете за пациента от остри сърдечносъдови инциденти - инсулт и инфаркт. Всичко това предопределя необходимостта от задължителен контрол на бъбречната функция при всички пациенти с артериална хипертония.
Контролът на нормално телесно тегло, спиране на тютюнопушенето и намаляването на стреса са фактори, които допринасят за контрола на АН, за подобряване на бъбречната функция и намаляване на заболеваемостта и смъртността. Това изисква привеждането в действие на конкретни действия за борба с рисковите фактори за артериална хипертония, които могат да бъдат ефективни, само чрез създаване на широка функционална мрежа за активно взаимодействие между семейството, обществените структури, здравните и образователните институции.
