Kато трудна и противоречива година определи 2016 г. фармаиндустрията. Каква беше тя за представителите на лекарствения сектор попитахме директора на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев и председателя на Управителния съвет на БГФармА Николай Хаджидончев.
„Плащанията на НЗОК за лекарства продължават да нарастват, което е очаквано и обяснимо. Населението на България застарява, заболеваемостта се увеличава. Навлизат нови лекарствени технологии, които дават възможност на лекарите да лекуват своите пациенти по-добре, увеличават продължителността на живота и неговото качество. Всичко това означава по-високи разходи за системата”, посочи Денев.
„Опитахме се да предложим конструктивни решения, които да позволят достъпът на българските пациенти до лекарствена терапия да продължи да се подобрява. Донякъде успяхме – въведената през 2015 година система на предоставяне на отстъпки на НЗОК от страна на компаниите като компенсация за част от разходите за лекарства се запази и през 2016 г., което позволява да се лекуват повече пациенти, а темпът на нарастване на разходите да е два пъти по-нисък, отколкото в предходни години”, допълни той. Денев обаче отбеляза, че формулата за изчисляване на отстъпките не беше променена. „Нещо, от което индустрията се опасяваше - което гарантира предвидимост на пазара”, отбеляза той.
По думите му през изминалата година е имало и много „изненади“. „Идеи, които, макар и добри по своя замисъл, като електронния търг за лекарства например, не бяха добре обмислени. Имаше и предложения, които бяха мъртви още в зародиш. Последното такова например е въвеждането на първи избор по „икономическа целесъобразност“ при биологичните терапии и терапиите за Хепатит С. Основният проблем на това решение на Надзора на НЗОК е поставянето на икономическата над медицинската целесъобразност”, даде пример Денев.
Кой, по каква процедура и на основата на каква нормативна уредба ще определи коя терапия е първи избор и коя не е, запита той и поясни, че подобни механизми, нормативно регламентирани, прозрачни и конкурентни, се прилагат в страните от ЕС, но за взаимнозаменяеми лекарства, такива с една и съща активна субстанция, а не за различни терапии с различен ефект и различен профил на безопасност, какъвто подход се опитва да бъде наложен в България.
Според Денев отмяната на ценовия коридор е била правилна стъпка. „Това е точно пример за идея, мъртва в зародиш, нямаше как да се получи. Щеше да се наложи хиляди пациенти да се върнат при своя лекар за нова рецепта, след като аптеката нямаше да може да изпълни първата, защото лекарството не се вмества в коридора. Желанието на екипа на МЗ за намаление на доплащането за лекарства е разбираемо, но не това беше пътят”, разясни той.
Що се отнася до отстъпките, които дава индустрията, Денев прогнозира, че размерът на общата отстъпка ще нараства, тъй като тя се изчислява като процент от плащанията на НЗОК за лекарства без аналог, които, поради обективни причини, също ще нарастват. „Механизмът функционира, приема се от компаниите и дава възможност със средства на НЗОК да се лекуват повече пациенти. Освен това обаче НЗОК договаря и индивидуални отстъпки за нови лекарства, над общата отстъпка, определена с наредба”, припомни той. Според него обаче има нужда от преразглеждане на тези процедури, наред с процедурите за оценка на здравните технологии и включване в Позитивния лекарствен списък.
„Към момента има много дублиращи се и неясни елементи, което затруднява както компаниите, така и администрацията. През 2016 г. 9 нови терапии бяха включени в Позитивния лекарствен списък и реимбурсацията им през 2017 г. предстои, но процесът беше „ходене по мъките“ и за двете страни”, смята той.
Денев беше категоричен, че е много важно да е налице адекватно бюджетиране на плащанията на НЗОК за лекарства, при отчитане на здравните потребности на населението.
„Въпреки 45 милиона отстъпки, предоставени от компаниите през 2015 г., и близо 90-те милиона, които се очакват през 2016 г, НЗОК отново е „на червено“ за лекарства в края на 2016 г., поради неадекватно бюджетиране. Не е приемливо бюджетът на НЗОК за лекарства винаги да е под реалните разходи за предходната година, без изобщо да се отчитат тенденциите за нарастване”, посочи той.
„Индустрията изпълнява своите ангажименти, но е нужно е и държавата да изпълни своите. Нека не забравяме и въпроса с ДДС върху лекарствата – България е единствената държава в Източна Европа, в която държавата прибира от пациентите и от НЗОК 20% от разходите за лекарства. За 2016 г. НЗОК е платила близо 170 милиона лв. ДДС върху лекарства – това се равнява на повече от 2 месеца плащания на НЗОК за медикаменти”, допълни той.
Попитан какви са очакванията от следващия министър на здравеопазването, Денев посочи, че очаква диалогичност и сътрудничество, както и избягване на изненади. „Решенията, както и политическата отговорност за тях, са на екипа на Министерството на здравеопазването, но предварителното обсъждане със заинтересованите страни дава възможност правилно да се оценят ефектите от всяка промяна”, коментира той.
На повече диалог с бъдещия здравен министър се надяват и от генеричната фармацевтична индустрия в лицето на председателя на Управителния съвет на БГФармА Николай Хаджидончев. „Това, което очакваме от новия здравен министър, е да задълбочим диалога и като цяло да си говорим повече. Имаше диалог, но той беше спорадичен, а можеше да бъде по-задълбочен“, посочи той.
„Очакваме преди да се вземе някакво конкретно решение по определени въпрос, ново постановление или нов закон, това да бъде обсъждано и с индустрията, с пациентски организации и изобщо заинтересованите лица“, отбеляза Хаджидончев. „Надяваме се, че това ще бъде в интерес на всички страни, за да не се стига до ситуация, при която се взимат решения, които след това да бъдат отменяни или забавяни. Никой няма интерес от това – всички сме „за“ реформа, но тази реформа да се случи така, че да бъде в интерес на пациента преди всичко“, посочи той.
Що се отнася до отстъпките, които фармаиндустрията ще върне в системата, той коментира, че това е механизъм, който се използва не само в България, но и в много други държави и дава възможност на реимбурсиращия орган в лицето на НЗОК да планира по-добре средствата си. „Когато се появи нова молекула, цените са високи и е много трудно да се предвиждат подобни разходи при бюджетирането на средствата за лекарства. Подобен механизъм, когато се дават отстъпки за иновативните медикаменти, води до спестявания и до възможност да се оптимизират разходите“, заяви той.
