Българите сме свикнали лечението ни да бъде възможно най-близо, но в същото време търсим медицинска помощ там, където има университетски болници. Това каза зам. министър д-р Ваньо Шарков в коментар пред БНР.
„Имаме Национална комисия по изработването и залагането на Националната здравна карта. В тази национална комисия влизат пациентските организации, влизат представители на професионалните съсловни организации. Преценява се от членовете на тази комисия цялата история на заболеваемост в съответния регион, на хоспитализирана заболеваемост, тоест, хората, които е имало нужда да пролежават и да бъдат лекувани в лечебни заведения за болнична помощ, гледа се ниво на компетентност на всички тези структури и се стига до решение дали има нужда или няма нужда от такива лечебни заведения. А в крайна сметка нищо не е еднолично, напротив, с хората които разбират и носят отговорност за вземането на тези решения, се случват нещата“, обясни методиката на създаването на Здравната карта д-р Шарков.
Той допълни, че за първи път НЗОК финансира с бюджета на касата три клинични пътеки за продължително лечение след инсулти, след инфаркти, след тежки коремни или ортопедични операции. В резултат от това огромна част от лечебните заведения са разкрили структури, в които да продължи лечението на пациентите.
Зам. министърът коментира и внасянето на законовите промени в парламента, които разделят клиничните пакети на основен и допълнителен. „КС каза, че няма никаква противоконституционност или нарушение на конституцията в разделянето на пакета на основен и допълнителен. Това, което трябва обаче да се направи е критериите за тях да бъдат разписани в самия закон, а не в наредба на министъра на здравеопазването. Тези критерии са разписани и тази промяна в Закона за здравното осигуряване вече мина през МС и е в парламента. В закона вече е разписано, че например клиничните пътеки, които касаят детското здравеопазване, бременността, майчинството, са задължително в основния пакет. Задължително в основния пакет е лечението на онкологичните заболявания, грижата за пациента след извършването на трансплантации, лечението на заболявания, които са резултат от спешност – остро или внезапно възникнали. В допълнителния пакет са онези заболявания, които са хронични, които вече са диагностицирани, но тяхната хоспитализация не изисква спешност и няма медицински риск да бъде отложена във времето. Това дава възможност на лечебните заведения за болнична помощ да организират планов прием“, поясни д-р Шарков.
Разделянето на пакетите ще стане факт от 1 април 2017 година, като датата била свързана с новия договор, по който ще се водят преговори между Българския лекарски съюз (БЛС) и НЗОК.
