Бюджетът на НЗОК e съставен без разчети и политики

Заложеният бюджет на НЗОК за 2018 г. не е базиран на разчети и не предполага политики, които да доведат до реални промени в сектора. Около това мнение се обединиха по време на пресконференция представители на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) и Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).

„По този начин формиран бюджетът за здраве е със сбъркана философия“, категоричен беше председателят на НСЧБ д-р Николай Болтаджиев. Той допълни, че бюджетът от години се определя на остатъчен принцип от консолидирания бюджет. „Той не е свързан нито с пакета дейности, нито със здравни политики“, отбеляза д-р Болтаджиев, като припомни дългогодишното искане на НСЧБ бюджетът за здраве да бъде отделен от Закона за публичните финанси. В тази връзка той заяви, че преди всичко трябва да се определи основният пакет от дейности, който да се покрива от НЗОК и въз основа на него да се направят нужните разчети и да сформира бюджет. „Тоест, бюджетът да бъде следствие на това, което ще се извършва, а не здравеопазването да се развива на базата на бюджет“, посочи той.

С липсата на политики в така предложения  бюджет се съгласи и Красимир Грудев, член на Управителния съвет на НСЧБ. Той допълни, че въпреки че от години се говори за нуждата от прехвърляне на дейности от болничната към извънболничната помощ, на практика това не се случва. „Този опит приключи с това да се въведат едни амбулаторни процедури, които се нарекоха така, но всъщност изискванията бяха да се изпълняват в болнични лечебни заведения. И тази година това не се предвижда в бюджета“, заяви той. Според Грудев реално увеличение на бюджета за здраве няма, защото по думите му ръстът в средствата за касата е резултат от по-големия размер на  предвижданите средства от здравни вноски, както и от включване на средствата на по-голямата част от резерва на касата към общия бюджет на фонда. Припомняме, със Закона за бюджета на касата за 2018 г. се предлага намаляване на резерва от 10 на 3%. „Интересно е за какво ще отиде този резерв“, отбеляза още Грудев, като предположи, че той най-вероятно ще бъде изразходван за „надлимитната дейност“, наречена лекарства. В тази връзка той коментира и конкретно ръста на средствата за лекарства, където се предлага увеличение от близо 280 млн. лв. „Много сериозно увеличение отново се слага на лекарствата на фона на категоричното изявено желание за забрана за въвеждането на нови лекарства“, посочи той, като повдигна и въпроса за какво ще се изразходват тези средства, след като догодина няма да се реимбурсират нови медикаменти.

Според председателя на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров бюджетът на НЗОК по същество има два основни проблема. Първият е, че не почива на абсолютно никакви здравноосигурителни разчети, а вторият е свързан с пакета от здравни услуги. Той беше категоричен, че за да има добро здравеопазване, е нужно ясно да се обособят дейностите, които да бъдат покрити от касата, на каква стойност са те и съответно какви средства да се разделят. Кацаров коментира подробно и предвидения мораториум за сключване на договор между НЗОК и нови болници или за нови дейности в тях, както и възможността за покриване на нови лекарства, определяйки го като „глупаво решение“ и „примитивен подход“. Той заподозря, че конкретно забраната за договаряне на нови дейности се прави с цел скрито подпомагане на закъсалите финансово болници, но посочи и че това на практика няма да може да случи, защото те няма да могат да се преструктурират чрез разкриване на нови дейности. „Може ли да спреш развитието и прогреса“, попита той.

От своя страна д-р Цветан Диманов от НСЧБ изчисли, че годишно държавата трябва да заплати здравни вноски за групите лица, които осигурява, в размер на не по-малко от 1,6 млрд. лв. За 2018 г. обаче са предвидени 1,262 млрд., посочи той и изтъкна, че това означава, че са нужни още 400 милиона лева допълнително в бюджета за здраве. В тази връзка д-р Методи Янков от сдружението обясни, че с тях биха могли да се разплатят надлимитните средства на болниците и дълговете на НЗОК към чужди фондове. Той припомни и казуса с болницата в Поморие, която е в лошо финансово състояние и заради неплатените надлимитни средства, като отбеляза, че техният размер за всички болници у нас надхвърля 70 млн. „Ето конкретно предложение – платете на Европа и платете на българските болници извършени разходи за труд, ток, лекарства, операции дейности, за да могат българските болници да укрепнат. За деня, не по принцип“, апелира той.

Цветан Диманов не пропусна да отбележи, че държавата е най-големият длъжник на системата, но в същото време настройва обществото срещу медиците. Според него качеството на здравеопазване у нас не отстъпва на това от западните страни. Той обаче отбеляза, че секторът се крепи само заради ниските заплати на медиците у нас и даде за пример факта, че средната заплата на лекар в Кения е 960 долара, а в Унгария - 1200.