!
Петък, 29 Март 2024
03
окт
 

Д-р Цветеслава Гълъбова:

В България диагнозата психично болен е присъда

Ние сме уникална специалност, в която няма клинични пътеки, борбата ни трябва да бъде за тях, казва д-р Гълъбова

Понеделник, 03 Октомври 2016 | 15:08:25 Полина Тодорова


Д-р Цветеслава Гълъбова е възпитаник на Медицинския университет (1992) и на Университета за национално и световно стопанство (2006). От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" и от седем години е не

Д-р Цветеслава Гълъбова е възпитаник на Медицинския университет (1992) и на Университета за национално и световно стопанство (2006). От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" и от седем години е неин директор.

Д-р Гълъбова, преди дни в София се състоя обширен форум, посветен на стигмите спрямо психичните заболявания. Защо обществото ни все още не желае да приеме хората с подобни проблеми?

Аз не бих казала, че обществото все още не ги приема, то никога не ги е приемало и за съжаление тези, от които зависи да се променят обществените нагласи, не правят нищо по въпроса. Обществените нагласи, особено към различните, се променят с години, дори десетилетия. Промяна обаче няма – няма и да има, ако продължаваме в същия дух. Истината е, че в България диагнозата шизофрения и психично болен е присъда.

Ясно е, че сме закъснели много и в грижите, и в отношението спрямо тях. Какви обаче трябва да са първите стъпки, за да се промени тази ситуация?

Първите стъпки са от различно естество. Аз лично смятам, че управляващите, независимо кои са, трябва да припознаят психичното здраве като приоритет, като част от общото здраве, което за съжаление все още не се е случило. Ние, работещите в сферата на психиатрията, виждаме проблемите изцяло в детайли, но и всички останали се сблъскват с тях ежедневно, включително и виждайки толкова много хора, ровещи по кофите – голяма част от тях са психиатрични пациенти. Лошо няма да ги виждаме по улиците, но не и по този начин.

Каква е причината тези хора да са изоставени?

Главната причина е, че липсват дневни центрове, въпреки че това беше залегнало в националната политика за психично здраве 2004-2012. Едно от предвидените в нея неща беше именно разкриване на дневни центрове във всяка община, в които болните с психични заболявания, които не могат да работят, да бъдат включени в артерапевтични и трудотерапевтични занимания – с тях да работят психолози, терапевти и други специалисти, именно за да бъдат ангажирани през целия ден. Ето това не се случи. Сега средностатистическият психиатричен пациент, имам предвид тежкоболният, след като сутрин вземе лекарствата от близките си, е свободен да прави каквото си иска през целия ден.

Имат ли шанс за работа психично болните в България?

Години наред съм била свидетел на това как болните молят диагнозата им да не се вписва в болничния лист, ако е възможно да не се знае откъде е болничният лист, защото след това следва уволнение. Да, Кодексът на труда ги защитава, но те буквално биват измамени от работодателя си да напуснат и остават без работа завинаги, защото никой не иска да ги наеме повече. Стигмата е голяма, дори и сред колеги непсихиатри. Когато изпращам пациенти за консултация в други болници поради влошаване на телесното им състояние, систематично получавам отказ от консултация.

Наскоро разказахте за тежката съдба на две психично болни жени, които буквално живеят в оглавяваната от вас болница, защото институциите са слепи за тях. Защо се стига до подобни ситуации?

Този случай е директна злоупотреба на държавата с правата на хората – тези две жени са поставени под пълно запрещение, те нямат лични карти, нямат достъп до личните си средства и това продължава десет години. За мен подобно отношение е пример за абсолютно високомерно отношение от страна на институциите – в случая районните кметове на „Триадица” и „Красно село” и дирекциите социално подпомагане. Не знам обаче как ще изглеждат нещата, ако психичната болест влезе в семействата на тези хора. За съжаление този случай обаче не е изолиран. В психиатричните болници в България живеят над 300 души и то с десетилетия.

Търсили ли сте до момента социалните служби по въпроса?

Разбира се, но те спряха да отговорят на писмата ми, затова се видях принудена да потърся медиите. Писала и съм до националния омбудсман, вече съм сезирала и софийската районна прокуратура с молба да принуди тези кметове и социални служби да изведат жените от болницата, за да престанат да живеят там.

Какъв е пътят на лечение на човек с тежко психично заболяване в България?

Ако се съгласи да постъпи на лечение, постъпва. В случай, че има отказ обаче, се намесва съдът, защото недоброволното лечение е вид лишаване от свобода и може да се случи само със съдебно решение. Има много ясен регламент в Закона за здравето, в който е описано какво трябва да се случи, ако пациентът има психична болест и тя е основа за опасност както за него самия, така и за околните. Темата за запрещението е огромна и тепърва ще е предмет на обсъждане. Според мен категорично трябва да отпадне старият закон, защото има злоупотреби с поставянето под запрещение. Също така обаче имам сериозни притеснения, че няма да се направи всичко, за да се гарантира изпълнението на заложените норми в новия закон.

Казвате, че е имало злоупотреби при прилагането на действащия до момента закон. Имате ли информация за лица, които са поставяни неправомерно под запрещение?

В повечето случаи е трябвало да бъдат, но да кажем, че и това го е имало. Проблем се създава и от факта, че най-често, когато едно лице бива лишено от граждански права, неговите настойници не полагат грижи за него и държавата не контролира това. Примерът с жените в моята болница е точно такъв.

Достатъчно финансирана ли е грижата за психично здраве?

Ние сме уникална специалност, в която няма клинични пътеки. Държа да подчертая, че клиничните пътеки не са универсален финансов инструмент, не е добро финансирането и по тях, но доколкото цялата система се финансира чрез тях, нашето оставане извън борда ни обрича на ситуацията, в която сме. Да не говорим, че вътрешно самата психиатрия има различно финансиране, което поражда огромни конфликти, неравнопоставеност и дискриминация по отношение на пациентите, които се лекуват в лечебни заведения, финансирани по различен начин. Така че борбата ни трябва да бъде за клинични пътеки.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
TLWd


Всичко за коронавируса
Още новини
Проф. Добрин Константинов вече не е републикански консултант по педиатрия
29.03.2024 13:11:29

Проф. Добрин Константинов вече не е републикански консултант по педиатрия

Проф. Добрин Константинов вече не е републикански консултант по Педиатрия с район на обслужване & ...

78-годишен извади пистолет срещу медик
29.03.2024 12:27:30

78-годишен извади пистолет срещу медик

78-годишен мъж от Шумен отправил закана за убийство към медик в областната болница, съобщи БНР. М ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...