В общинските болници колкото повече работиш, толкова повече дългове трупаш

Само за ден 24 лекари от общинската болница в Омуртаг се включиха в протестна подписка, с която настояват за ревизия на управлението на сегашното ръководство и незабавна смяна на Съвета на директорите, а от БСП-Шумен поискаха оставката на целия мениджмънт на МБАЛ-Шумен, както и държавата влезе в ролята си, за да се оздрави лечебното заведение. Застрашени от фалит са още общинските лечебни заведения в Провадия, Добрич и Поморие, заради орязаните от НЗОК бюджети.

Дълговете на държавните и общинските болници в България в момента са около 513,5 млн. лв, от които над 190 просрочени. „От какво са натрупани обаче тези дългове е комплексна причина. Вярно е, че част от пътеките са недофинансирани, но вярно е също, че голяма част от болниците нямат добър мениджмънт“, коментира по този повод подуправителя на НЗОК д-р Димитър Петров.

„При общинските болници изобщо не може да се говори за лош мениджмънт. Когато изпълниш всички необходими алгоритми и трябва да ти се плати, се оказва, че бюджетът не стига. Работиш каквото дойде, плащат ти колкото решат по цени от 2006 г. и даже 2010 г. са намалени. Категорично не съм съгласен, че причините са лош мениджмънт, ако няма злоупотреби“, каза за Zdrave.net председателят на Сдружението на общинските болници в България д-р Неделчо Тотев.

По думите му, когато една болница е минала през всички перипетии на реформата, значи тя е добила някаква минимална устойчивост, с която може да съществува. „Съкращавайки нещо, няма да отговориш на стандарта и ще трябва да съкратиш цялата структура или пък, съкращавайки цялата структура, ставаш съвсем неконкурентоспособен. Например, ако колегата реши и съкрати едно неработещо отделение, да речем хирургичното, хората, които са свикнали да намират решение на всичките си проблеми в тази болница, ще бъдат разочаровани и ще отидат в други болници. Затова ние държим понякога, макар и против търговската логика, едни структури, за да създадем по-голяма пълнота на обслужването. Общинските болници са създадени не за да реализират печалба, а за да задоволят определена потребност“, поясни той.

Според д-р Тотев главният проблем на общинските болници е в недофинасирането от страна на НЗОК. „През всичките години ние работим на загуба. С тези клинични пътеки, при сегашните цени, при сегашната минимална работна заплата, е нерентабилно да работиш. Т.е. колкото повече работиш, толкова повече дългове трупаш. От друга страна населението, което обслужваме, непрекъснато намалява. А в същото време ние обслужваме структурите на Спешна помощ. Помагаме и на колегите – лични лекари, като осигуряваме и държим лабораториите денонощно да работят. Това са най-често дейностите, които не са на печалба“, каза той.

За по-голяма яснота на проблемите д-р Тотев даде пример с лабораторията и рентгена на Чирпанската болница, които нямат договор със Здравната каса за извънболнична помощ и може да обслужват само болницата. Причината е, че в града е осигурена такава услуга в извънболничната помощ на договор с касата, макар и в този случай да става въпрос за работа по 2-3 часа в денонощието, обясни той.  

„А на мен ми изискват 24-часов работен режим, но въпреки това трябва да карам хората да си плащат, тъй като счупеното не е спешна дейност, а неотложна. Така или трябва да си платят, или да изчакат до следващия ден, за да им бъдат направени изследвания по Здравна каса“, обясни д-р Тотев.  

Той коментира и идеята на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров за определяне на болници без лимити, в които да се включат университетските и областните лечебни заведения. „След като има възможност да се нарушават законите в държавата, къде отива равнопоставеността, къде отива конкуренцията, къде отива да работим на равни правила? Не мисля, че е редно да се поставя такова деление. Естествено, че ще кажем, че сме несъгласни. На практика има ли различни правила към едни и към други, основани на базата на собственост, вече става дума за дискриминация“, каза д-р Неделчо Тотев.