В управленската програма липсват заложени цели и приоритети за управление на държавните болници

„Нещото, което ми липсва в тази програма, е че МЗ и правителството освен регулатор на системата е и най-голям доставчик на здравни услуги. Министерството контролира около 1,06 млрд. лв. от оборота в системата на болничната помощ, който сумарно за миналата година е 2,180 млрд. лв. Т.е. близо 50% от оборота минава през болници, които са директна собственост на МЗ. Нито в програмата, нито в някой от другите управленски документи има ясно заложени цели и приоритети как тези болници ще бъдат управлявани, как ще бъде подобрено състоянието им, какво ще се случва с услугите в тях. А това всъщност е мястото, където се случва здравеопазването“. Това заяви пред Bloomberg TV Bulgaria финансистът Живко Иванов във връзка с управленските приоритети в здравния сектор.

Той допълни, че ако се добавят и общинските болници, то публичният сектор на здравеопазването е около 1,5 млрд. лв. „На практика липсва ясна управленска стратегия. За последните 5 години се появиха два анализа, които казват – „да, в N на брой болници има проблеми, три болници работят добре, в две състоянието е неутрално, останалите три са декапитализирани“. И въпреки това на база на тези анализи никой не формулира конкретни стъпки за управлението им, а това е ясен ангажимент на принципала, който е длъжен да назначи управленци, които да постигнат целите, които собственикът поставя“, посочи Иванов.

Другата липса, отбелязана от него, бе по отношение на кадрите в здравния сектор. „Никъде не е формулирана ясна стратегия за задържане на кадри в системата“, отбеляза той.

Финансистът се спря с особено внимание на демонополизацията на здравната каса, която също е заложена в управленската програма. „Макар и формулирана като ясен приоритет, демонополизацията на НЗОК всъщност е доста слабо застъпена в управленската програма на правителството. Единствената мярка, с която се ангажира програмата, е стартиране на обществен дебат. Няма дори загатване, че може да се случи нещо като последваща стъпка“, констатира той. По думите му, подобен приоритет все пак е добър и той ще подпомогне развитието на системата.

По отношение на друг от приоритетите в програмата – е-здравеопазването, Иванов заяви: „За съжаление до момента на национално ниво се проваляме в желанието си да електронизираме услугите в сферата на здравеопазването.“ Той посочи още, че заложеното в програмата в тази насока е недостатъчно и засяга само контрола и намаляването на бумащината. „Има още един клон на е-здравеопазването, който правителството не е обхванало в програмата си. В момента в него работят стартъп компании, които се опитват да предложат услуги на базата на традиционните медицински услуги, които да подобрят както работата на лекарите, така и удобствата за пациентите“, каза финансистът. Той все пак допълни, че разписаното в програмата по отношение на е-здравеопазването трябва задължително да се случи, за да има следващи стъпки.

Доболничната помощ е поставена като приоритет и има ясно изразено желание в нея да се инвестират повече пари за подобряване на профилактиката и в перспектива да се намалят разходите за болнична помощ. Въпросът е това да бъде изпълнено адекватно, подчерта Живко Иванов. По думите му, много добра стъпка е идеята за разширяване на обема на профилактичните прегледи.

По думите му, би било добре да се придвижат напред приоритетите в областта на лекарствената политика. Според него в това отношение има нелоши идеи, залегнали в програмата, като либерализацията на клиничните проучвания и подобряването на механизма за оценка на здравните технологии. „Има и спорни мерки, които при предходни разглеждания предизвикаха много коментари“, отбеляза той, като даде за пример генеричното заместване, за което по думите му има нужда от още дебатиране.

Моите очаквания са да видя конкретни стъпки, той като програмата е балансирана между мерки, които са безспорно приети от съсловието и мерки, върху които има да се дебатира много, завърши Живко Иванов.