Проф. Андрей Йотов завършва медицина в София през 1983 г. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 1991 г. Работи като: участъков лекар в Здравна служба гр. Обзор (1983 – 1986 г.); научен сътрудник в Секцията по спешна травматология на МБАЛСМ "Н. И. Пирогов" (1986 г.); зав. Клинично отделение в III-та клиника по спешна травматология на МБАЛСМ "Н. И. Пирогов" (1992 – 1991 г.); началник на II-ра клиника по ортопедична травматология на МБАЛСМ "Н. И. Пирогов" (1999-2006 г.); научна и образователна степен "доктор по медицина" (1997 г.); старши научен сътрудник II степен (1998 г.); научна степен "доктор на науките" (2011 г.); професор (2012 г.). От 2006 г. е началник на Катедра по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. Началник Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Софиямед" е от юни 2016 г.
Проф. Йотов, какви възможности дават на ортопедите новите технологии?
Това е една от специалностите, която е най-тясно обвързана с развитието на технологиите. Изключително трудно е да си представим по-нататъшно усъвършенстване без технологичен прогрес – образната диагностика, оперативните техники, техниките за отстраняване на тумори.
Съществува ли травма, която не може да бъде излекувана?
Съществува и винаги ще съществува. Не става дума за травма, а за тежестта на травмата. Докато има медицина, винаги ще има и травми, които за съжаление са несъвместими с живота или могат да доведат до някакъв вид осакатяване. Нашата цел е непрекъснато да намаляваме дела на тези травми и да постигаме все по-добри и добри резултати от лечението.
Казвате, че тазът е любимият Ви обект за операции. Какви рискове крие счупването му и може ли да се възстанови напълно, особено при по-възрастните хора?
Тазовата ортопедична хирургия ми е любима и без излишна скромност мога да кажа, че аз съм я развил в България. При тежките тазови счупвания има основно 2 риска за здравето на пациента: в ранния етап след травмата, когато е налице непосредствен риск за живота и трябва да се вземат спешни мерки за стабилизация на счупването и оцеляване на пациента. На по-късен етап пък едно лошо лекувано тазово счупване може да доведе до тежки нарушения в анатомията и функцията на опорно-двигателния апарат и да завърши с инвалидизация и сериозно влошаване в качеството на живота. Задачата на този по-късен етап е да се предотвратят дълготрайните неблагоприятни ортопедични последици и да се постигне максимално възможната добра функция. Това се реализира чрез сложни хирургични интервенции, които възстановяват скелетната анатомия, създавайки по този начин условия за възвръщане на функционалната й активност. Разбира се, по-добри резултати се постигат при по-млади пациенти, но и в напреднала възраст е възможно изходът от лечение да бъде добър. Затова съществуват специални гериатрични оперативни техники, които непрекъснато се усъвършенстват, особено през последната година.
- Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквал в кариерата Ви на ортопед?
Кариерата ми на ортопед-травматолог е започнала в най-предизвикателното звено в България – УМБАЛСМ „Пирогов“. Работейки там, съм се сблъсквал с най-разнообразни тежки, нестандартни и сложни за решение ситуации. Към най-големите предизвикателства бих упоменал тежките открити счупвания, случаите на политравма и „любимите“ ми тазови счупвания. Трудно бих могъл да обособя конкретен случай, но определено има такива, които се помнят.
- Вие сте специалист и по открити и огнестрелни рани. Често се случва хора, които претърпяват страшни поражения, да оцеляват, а такива, при които нараняването е уж незначително – да си отиват. Каква според Вас е формулата на успешното лечение?
Откритите и огнестрелни травми действително са сред най-сериозните, въпреки че съвременната медицина и травматология дава възможности за справяне с повечето от тях. Заплахите в нашата специалност до голяма степен са свързани с първоначалната тежест на поражението, но има и скрити рискове и усложнения, които могат да се развият и при сравнително безобидна нагледа травма. Към тях спадат тромбемболичните компликации, инфекциите, проблемите с костното срастване и някои други. Част от тях са предотвратими при коректно проведено лечение, но за съжаление в някои случаи все още медицината е безсилна да предвиди и отреагира на време.
Формулата за успешното лечение се крие в класическата, правилна и навременна диагностика, избор на най-подходящата лечебна тактика, прецизното й провеждане, наблюдение и грижи за болния в следоперативния период. Естествено във всеки отделен случай конкретното поведение е различно и въпреки съществуването на общи стандарти и правила ролята на индивидуалния подход е от критично значение. В нашата специалност извършването на ортопедичната или травматологичната интервенция е само част от лечебния процес. В повечето случаи е необходим дълъг период от време за възстановяване на пациентите. През този период е важна добрата колаборация между лечителите и пациента, мотивацията на болния, неговата информираност и желание за съдействие. Процесът е двупосочен и никога не завършва с изпълнението на операцията.
Защо решихте да смените ВМА със „Софиямед“?
Във ВМА работих почти 10 г. с удовлетворение. Болницата е една много добра база за работа, с прекрасни впечатления съм и от колектива там. Преместването ми се дължи на новите перспективи, които предлага „Софиямед“ като едно модерно, бързо развиващо се частно звено, частна структура, с възможност за повече гъвкавост, повече флексибилност на работата, което в крайна сметка очаквам да се отрази положително на качеството.
Кои са перспективните направления в Клиниката по ортопедия и травматология на „Софиямед“, които подлежат на развитие?
В клиниката по ортопедия и травматология се работи на много високо ниво още преди моето присъединяване към екипа. Покрива се широк диапазон, на практика почти на целия спектър от травматологията – ендопротезиране, хирургия на ръка. Перспективи виждам в утвърждаването на тазовата хирургия, развитието на модерни направления в травматологията като миниинвазивните операции за лечение на счупвания, някои сфери на онкоортопедията.
