Европейската седмица на биотехнологиите се провежда за пети път, но за първи път ще бъде отбелязана и в България, стана ясно на пресконференция днес. От 2013 г. биотехнологиите се почитат със специална седмица, посветена на тях, в чест на откриването през 1953 г. на ДНК молекулата.
„Откритие, което постави началото на нова ера за медицината, за познанията за живота и биологията на човека и живите организми. Променя изцяло хода на науката и разбирането за света, в който живеем. Това откритие беше последвано от още сериозни открития в областта на биологията, генетиката и биотехнологиите. Човечеството познава биотехнологиите, макар и неосъзнато, от хилядолетия. Такива продукти са бирата, хляба, всички ферметативни процеси, които водят до подобни продукти, са плод на биотехнологиите. Откритията обаче от 1953 г. насам биотехнологиите в медицината добиха съвсем различен смисъл“, каза д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на AMGEN България и съорганизатор на инициативата в партньорството с УМБАЛ „Александровска“.
По думите на д-р Чемишанска фокусът на тази седмица ще бъде насочен и към най-малките. От 26 до 29 септември в Детски научен център „Музейко“ ще бъдат организирани научни работилници „Клетката“ и „ДНК“, а на 1 и 2 октомври се предвиждат представления на приказката „Добрият цар Имунитет“.
„Това е едно изключително важно събитие, чрез което ние можем да покажем, че има хора, работещи в едно бързоразвиващо се, научно приложно направление, което се обединява с думата биотехнологии. От една страна с помощта на развитието на биотехнологичните процеси медицината успя да навлезе на молекулно и генетично ниво и да разбере по-добре механизмите на различни заболявания и процеси. От друга страна това пък позволява и откриването на нови заболявания, за които досега не сме подозирали и да намери по-правилното, по-индивидуалното терапевтично въздействие“, каза проф. д-р Елисавета Наумова, началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки към УМБАЛ „Александровска“.
„В нашите лаборатории можете да видите на живо процесите, които са свързани с фармакогенетиката, с контрола на лекарствата, с ДНК-технологиите, за намиране на най-подходящ донор, банка за стволови клетки, които се съхраняват за по-нататъшна клетъчна терапия, за диагностика на имунодефицити или онкологични заболявания“, каза още проф. Наумова.
В клиниката по Клинична имунология се извършва диагностично-лечебна дейност съгласно медицински стандарт "Клинична имунология" в областта на имунологията, нефрологията, педиатрията, кардиологията, ревматологията, хематологията, трансплантологията, инфекциозните болести, имунните дефицити и други. Извършва се имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и клетки и мониториране на трансплантирани пациенти.
Клинична лаборатория и клинична фармакология, която включва и клиниката по Клинична имунология, е структура към УМБАЛ ”Александровска”, която извършва рутинни и високоспециализирани изследвания, и фармакотерапевтични консултации за пациенти от цялата страна. Тя е основна база на Катедрата по клинична лаборатория и клинична имунология, и главен център за обучение на лабораторни специалисти и студенти по медицина и фармация.
Структурата разполага с модерна, уникална апаратура, с помощта на която осигурява надеждна информация за ранна диагноза, контрол на динамиката на болестния процес и ефекта на лечението, управление на лекарствената терапия, ефективна профилактика, както и на оценка на степента на възстановяване на здравето и трудоспособността.
В структурата се извършват тестове при вероятни носители на гени, водещи до рак на матката, на гърдата и на простатата. Има възможност и за диагностициране на пациенти с т.нар. моногенни заболявания. „Това са редки заболявания, които се причиняват от промяна или мутация в един единствен ген за разлика от полигенните заболявания. В момента, ако си представим, че около 20 000 гена кодират белтъците и отговарят за болестите или здравето при човека, тези моногенни заболявания наброяват 1600 вида. Тук се включват различни епилепсии, мускулни атрофии, невропатии, таласемия, различни заболявания на кръвта, включително и различни имунодефицити. За да се постави точна диагноза и за пренаталната диагностика са необходими клиничните изследвания с новите методи на изследвания. С една единствена кръвна проба може да бъдат изследвани над 5000 гени. Повечето от дефектните гени може да бъдат заменени с трансплантация на стволови клетки“, каза доц. Снежина Михайлова.
