Централната тема, фокусирала вниманието на днешната преса, е акцията на ГДБОП и прокуратурата, свързана с паралелен износ на лекарства. „Магистър-фармацевт от Сирия, но с български паспорт е организаторът на схемата за пране на пари чрез реекспорт на лекарства, разбита от ГДБОП и прокуратурата в петък. Полицията се е занимавала с него и преди, но за други престъпления”, четем в „24 часа”.
„7 души ще бъдат обвинени за документни престъпления и пране на пари. Задържани са за 72 часа с постановление на прокурор. Очаква се в понеделник специализираният наказателен съд да реши дали ще ги остави в ареста”, информира изданието.
„Преди време сириецът М.Х. работил в столична аптека. Роднините му също са свързани със здравеопазването. Създал контакти в болници и познавайки пазара на лекарства, той изградил стройна структура, която включва търговци и доктори, за да се снабдява с различни медикаменти, които на Запад струват до 4 пъти по-скъпо, включително и за лечение на онкоболни.
Лекари, включително и управители на болници му продавали илачи, платени от здравната каса за пациентите им. След това стоката е оставяна в склад, преди да потегли за Европа”, разказва публикацията и уточнява: „Над 20 души са разпитвани в ГДБОП след арестите на обвиняемите. Имало и пациенти, на които по документи са изписвани лекарствата. Хората обаче били категорични, че не са ги получавали и дори не знаели, че страдат от болестта, която се лекува с тях.”
„Стандарт” пък припомня, че към момента има само един осъден за подобна дейност. „Единствената осъдена за кражба на скъпоструващи медикаменти е 76-годишната Петя Кочева от варненската УМБАЛ „Марко Марков”. В края на 2014 г. тя е заловена, докато предава на пловдивчанина Николай Александров 39 флакона от медикамента „Херцептин” за лечение на рак на гърдата на стойност 42 778 лв. Кочева успява да открадне лекарства от болничната аптека, на която тя е шеф само за 50 дни. Лекарите в онкологичното отделение на болницата във варненския кв. Аспарухово до последно не могат да се усетят за липсата на медикамента, поради факта, че са имали излишни наличности в хладилника. Пред декември 2016 г. Петя Кочева е осъдена от Районния съд във Варна на 4,5 години ефективен затвор, но впоследствие пред юни 2017 г. присъдата й е отменена от Окръжния съд в града и сега тя е на свобода с условна присъда”, четем в изднието.
„Труд” търси мнението на председателя на Федерация „Български пациентски форум” Иван Димитров, според когото пък акцията е показна и провеждането й точно сега не е случайно. „Според защитниците на правата на пациентите действията срещу злоупотребата с медикаменти имат за цел да отвлекат вниманието от друг скандал, който се заформя от средата на миналата седмица. Става въпрос за окончателното приемане на мораториума върху лечението с нови молекули у нас, както и забраната за въвеждане на нови дейности, които НЗОК да заплаща през 2018 година. Двете бяха залегнали в проектозакона за бюджета на здравната каса и депутатите ги приеха окончателно и при второ четене на закона”, пише „Труд”.
На мораториума се спира и „Телеграф”, като информира, че пациентски организации ще искат вето върху него от президента Румен Радев. „Молим президента за вето и молим депутатите да преразгледат този отвратителен и циничен текст, който ще забрани на българските граждани да имат достъп до нови терапии”, цитира изданието думите на председателя на Националната пациентска организация пред Нова телевизия д-р Станимир Хасърджиев.
Вестникът отразява и мнението по темата на бившия здравен министър д-р Стефан Константинов, според когото темата се раздува излишно. „Той даде пример с лекарство, което се появило на пазара за пръв път през 2000 г. То било ново и действало противовъзпалително и за лечение на ревматизъм. След 4 години обаче се оказало, че води до тежки увреждания на съдовете”, четем в ежедневника, който допълва, че, по думите на д-р Константинов, от въпросното лекарство са пострадали между 80 и 140 000 души.
