Лимитите, лекарствата и кадрите – основни проблеми в системата

Макар финансовата рамка в здравеопазването за идната година да е вече фиксирана, има промени, които могат да бъдат направени и да доведат до добър резултат за системата. Такова мнение изрази пред Zdrave.net зам.-председателят на здравната комисия в парламента доц. Георги Йорданов след вчерашната среща между депутати от БСП и ръководството на Българския лекарски съюз.

„На срещата бяха поканени освен членове на здравна, също и на финансовата комисия. За съжаление, тяхната визия за нещата е лоша новина, защото бюджетът, който ще бъде внесен до десетина дни, вече е в рамка, която, практически можем да кажем, не може да бъде променена. Това означава, че определени неща, които ние считаме, че трябва да бъдат променени, за да има реформа към по-добро в системата на здравеопазването, просто няма да могат да бъдат направени. Остава ни възможността, въпреки че не сме страна при сключването на НРД, да се опитаме да променим неща, които могат да бъдат променени. Имам предвид лимитите в болниците, цената на клиничните пътеки и, изключително важно – да променим факта, че цената на труда на медицинските специалисти не е включена в цената на клиничните пътеки“, коментира доц. Йорданов.

На срещата са обсъдени голяма част от проблемите на здравната система – от финансирането й като цяло, през лекарствоснабдяването, до проблема с кадрите и нормативната уредба.

Финанси

„Стигнахме до становище, че е необходима дискусия за нов модел на система здравеопазване в страната, както и за финансирането на тази система, така и за всички тези нормативно разделени моменти, които определят достъпа на българския гражданин до здравната система, финансирането на неговото лечение, труда на медицинските специалисти и неговото заплащане, техните правомощия, това, от което се нуждае едно лечебно заведение, за да работи“, обясни депутатът.

Основната тема, разгледана на срещата, е бюджетът на НЗОК за идната година. „Има няколко момента, които трябва да се случат, за да кажем, че сме направили нещо положително. На първо място това е предложението на лекарите от извънболничната помощ, които искат тяхното финансиране да бъде в точно определен процент и да не е по-малко от 12% от бюджета на НЗОК. На второ място безспорно е, че лимитирането на дейността на болниците трябва да отпадне, защото то ограничава достъпа и качеството на лечението в болничните заведения. На трето място трябва да бъде преосмислено ценообразуването на клиничните пътеки. Не е тайна, че има такива, които са справедливо оценени и такива, които не са оценени справедливо – подценени и надценени. В рамките на определения бюджет трябва да има една справедливост между труда на медицинските специалисти в различните специалности, което се оценява фактически чрез финансирането на клиничните пътеки“, посочи доц. Йорданов.

В коментар на бюджета на касата той отбеляза, че и за 2018 г. не е предвиден специален ресурс за дължимото от НЗОК към чужди фондове. „Накрая има една заложена нула в бюджета на НЗОК, която се казва заплащане на лечението на български граждани в чужбина. В момента това здравната каса от известно време почти е прекратила плащането на тази дейност и в момента сумите, които се цитират, са от порядъка на 250 млн. лв. Не е тайна, че в някои страни вече не приемат за лечение български граждани по простата причина, че тяхното лечение не се заплаща. Този въпрос не е отразен в проекта за бюджет“, отбеляза зам.-председателят на здравната комисия.

Лекарства

Проблемите с лекарствата също са обсъдени на срещата. „Трябва най-после да се сложи ред в лекарствоснабдяването в България. Ние сме в една доста странна ситуация: парите за лекарства постоянно нарастват, но никой не е доволен от лекарствоснабдяването, всеки ден лекарства изчезват от нашия пазар, защото просто с тяхната цена е по-изгодно те да бъдат продавани в страни, където са по-скъпи“, посочи доц. Йорданов във връзка с паралелния износ на медикаменти, заради който периодично излизат съобщения за изчезнали лекарства за едно или друго заболяване. „А на всичкото отгоре ние не можем да закупим достатъчно иновативни, съвременни лекарства, които обикновено касаят не само здравето на нашите пациенти, а и техния живот“, допълни депутатът.

Кадрите в системата

„Една от темите беше специализацията на медицинските кадри, образованието на медицинските кадри. Притеснението на лекарския съюз, което и ние споделяме, е, че голяма част от медицинските специалисти – лекари и медицински сестри, са в предпенсионна и даже пенсионна възраст. Те имат една трудоспособност още в рамките на четири или пет години и след това по биологични или други причини няма да могат да работят. А какво става тогава? Разчитаме на младите специалисти, които обаче са демотивирани от системата за практикуване на тяхната професия в България и заплащането на тази професия. Тогава те нормално при тези отворени граници могат да потърсят работа в държава, където ще бъдат удовлетворени от начина на работа в здравеопазването и заплащането. Което ще виси като дамоклев меч и ние няма да може да осигурим нашето здравеопазване с кадри“, прогнозира доц. Георги Йорданов.

Той припомни оголените откъм медици райони в страната като Лудогорието, Родопите, западната граница. „Практически имаме райони, които са лишени от медицинска помощ. И тук не става дума за лишени от високи технологии – става дума за лишаване от достъпа до джипито“, подчерта депутатът.

Болници

Проблемите със състоянието на болниците са сериозни и, ако не се вземат мерки, ще се задълбочат, е изводът от разговорите между БЛС и депутатите. Доц. Йорданов отбеляза, че участниците в срещата са обсъдили ситуацията около болницата във Враца и заяви, че ако няма промяна, се очаква ефект на доминото. След Ловеч, Враца, Стара Загора и Девин, може да последват и редица други, прогнозира той. „Има някои неспециалисти, които казват – защо държавните болници не работят както частните. Трябва да е пределно ясно: частните болници също не са в добро финансово здраве, само че те нямат задължения, защото за разлика от държавните болници те могат да получават кредитиране. И те просто имат кредити към банките. А тези кредити в абсолютни числа не се различават съществено от неразплатените задължения на държавните и общински болници“, коментира той.

В заключение зам.-председателят на здравната комисия заяви, че депутатите от неговата партия и БЛС ще работят заедно, „защото нашата загриженост за двата основни субекта в здравеопазването – пациента и медицинския специалист, е еднаква“.