Липсата на съсловна организация ни поставя в неравностойно положение спрямо останалите специалности

Г-жо Петрова, достатъчно защитени ли са правата на бакалавър фармацевтите в България, за да могат за упражняват спокойно професията си?

Не, не са защитени, поне не по начина, по който се отстояват професионалните права на останалите работещи специалисти в сектор здравеопазване – чрез съсловни организации. Професионалните права на бакалавър фармацевтите в България се отстояват единствено от учреденото през 2008 Национално сдружение на бакалаврите по фармация в България. Обединението ни на национално ниво и на доброволен принцип беше инициирано именно по тази причина – организирано да отстояваме своята професионална идентичност и реализация, да защитаваме работните си места в аптеки - открит тип и болнични,, дрогерии, лекарствени складове и фармацевтични представителства, да защитаваме обучението си и необходимостта от следдипломна квалификация.  Понастоящем, нито МЗ, нито друг контролен орган разполага с актуална и изчерпателна база-данни за съсловието.  В ролята си на сдружение, регистрирано по реда на ЗЮЛСНЦ, също нямаме правомощия в тази насока.  И този факт ни поставя в изключително неравностойно положение в защита на правата ни спрямо останалите съсловия.

От години НСБФБ настояват за отделна съсловна организация. Какви са мотивите за това ваше искане?

Напрежението в съсловието се нагнетява от дефицита на справедливост, за което допринася и обстоятелството, че поради липса на правна уредба помощник фармацевтите не могат да се организират в съсловна организация, което от своя страна води и до липса на регистър на работещите в системата помощник-фармацевти, невъзможност за специализации и следдипломни квалификации, липса на Наредба за професионалните дейности, които бакалавър фармацевтите  могат да извършват както самостоятелно, така и по назначение. Това води и до липса на наш представител във ВСФ при обсъждане на предложения и вземане на решения, свързани с фармацията, макар Правилникът за работа на ВСФ да  разрешава това. Абсолютно е неприемливо, когато се правят предложения и се вземат решения за специалността ни, ние да научаваме от медиите подробностите.  Считаме, че съществуващата за другите специалисти, сред които магистър-фармацевти, лекари, медицински сестри, стоматолози правна възможност да се саморегулират и самоконтролират чрез учредени със закон съсловни организации, е демократичен, справедлив и добре работещ модел. Затова настояваме да се предприемат необходимите законодателни инициативи, в резултат на които и нашето съсловие да работи и да се развива по същия начин.

В какво се изразява основно работата на бакалавър фармацевтите?

Дейностите, които бакалавър фармацевтите могат да извършват в аптеки и дрогерии са регулирани в ЗЛПХМ.  И точно текстове в този закон дава поле за сериозен размисъл. При сега действащото законодателство помощник фармацевти могат да отпускат само ОТС продукти (продукти, отпускани без лекарско предписание – бел. ред.) под контрола на магистър фармацевт. Това е по закон. Същевременно обаче в дрогерия, пак по закон, всеки може да си закупи аспирин или аналгин отпуснат от медицинска сестра, фелдшер, рехабилитатор или кинезитерапевт.  Бакалавър фармацевтите могат да разкриват аптека в малко населено място, която може да продава само лекарства без рецепта, което реално е капацитет за дрогерия. Ако обаче в същото селище има дрогерия, то няма пречки в нея самостоятелно да работят гореспоменатите вече сестри, акушерки и други с подобна медицинска квалификация.

Има проблем и в много болнични аптеки, където заявките от отделения и клиники се обработват от медицински сестри и тяхното назначаване като че ли все още среща привърженици сред болничните ръководства.  Не мога да не спомена и това, че повече от 40 години бакалавър фармацевтите бяха основната работна сила по селата. Разкритите от тях аптеки работеха почти денонощно, защото колегите и живееха в тези населени места.  С промяна на ЗЛПХМ тези аптеки се превърнаха в дрогерии и „ефектът” от промяната сега виждаме всички - няма лекарство обслужване по селата и положението става все по- критично. И никой не казва до край истината за породилия се проблем. Обяснението е, че трябва да има „равен достъп до лекарство обслужване”.  Става така, че малките и отдалечени места вече нямат никакъв достъп до нужните им лекарства. И се появиха микробуси, автобуси, шофьори и какви ли не още варианти на „ подвижна“ аптека. Къде е професионализмът в тези случай, къде е защитата на пациента, кой печели от това? Ние имаме предложение за решаване на проблема и сме го депозирали няколко пъти и в работни групи в срещи с няколко министъра на здравеопазването, и в Комисията по здравеопазване - без да искаме финансови средства от държавата и общините, но никой не ни чува. Защо се толерира изземването на функциите и компетенциите на цяла една немалка професионална група – тази на бакалавър фармацевтите?

Как се отразяват тези проблеми на мотивацията на кадрите?

Това със сигурност води до демотивация на тези кадри и до постепенното им обезличаване. Налице и е една друга немаловажна последица – млади момчета и момичета получават дипломите си за висше образование в медицинските колеж и напускат страната. А в Европейските страни ние сме особена добре приети заради добрата ни подготовка. За отбелязване е и още един неопровержим факт- фармацевтичните техници в Европейските страни са с по-ниска степен на образование от нашето, а са с повече разписани компетенции.

Ще представите ли конкретно разписани искания пред управляващите?

От 2008г. не сме спирали да настояваме за диалог с институциите – реален, ефективен, последователни с подобаващо уважение към съсловието ни.  На пръв прочит нещата се случват, но отговорите и реалните действия по решаване на проблемите се отлагат във времето. Като се оцени и ефектът от честата смяна на правителства и министри по здравеопазване - често се случва диалогът да е нулев. В най-добрия случай чакаме с месеци да ни обърнат внимание в един разговор, докато при другите съсловия ситуацията съвсем не е така.

В какво се изразяват вашите искания?

Нашите искания не се различават от тези на всички работещи в системата. Те включват Национален регистър, Наредба за професионалните дейности за самостоятелна работа, като и такава под контрол на магистър фармацевта, съобразена с нивото ни на подготовка като степен от висшето образование. Настояваме и за реална възможност за специализации и следдипломни квалификации, както и за защита на квалификационни нива според кредитните точки, събрани от следдипломното обучение.  Искаме и включване в Трудовия рамков договор в здравеопазването. Убедени сме, че реализацията на тези наши искания – искания на упражняващите една от 14 регулирани професии в България допълнително ще гарантира надлежната квалификация и компетентност на бакалавър - фармацевтите, както и качеството на предоставяните от тях фармацевтични услуги..

Колко са бакалавър фармацевтите в България?

Бакалавър фармацевтите са основната работна сила в аптеките. Магистрите са около 5300 по регистър. Бакалавър фармацевтите са около 30% повече - около 7000 човека, според броя на завършилите. Реалният брой на работещите би могъл да е ясен и точен, ако има Закон за съсловната организация на бакалавър фармацевта, защото само съсловна организация има вменено задължение да води регистър на работещите и при необходимост МЗ ползва този регистър. Липсата на съсловна организация е много съществен проблем за нас, който ни поставя в неравностойно положение спрямо останалите медицински специалности. За да подчертая сериозността на проблема, ще спомена, че всяка година на есен от РЗИ по региони получаваме запитване колко са работещите бакалавър фармацевти и от колко има нужда. Ние като една професионална, но доброволна организация нямаме механизъм, по които да съберем тази толкова важна информация. И се получава така, че вместо нас някой друг дава цифрите и съответно статистиката може да се манипулира.

Наскоро премина отчетно-изборно събрание на сдружението. Разкажете накратко как приключвате годината.

На 28 октомври в Пловдив се проведе станалият вече традиция Есенен семинар за бакалавър фармацевти. В рамките на проявата се състоя и четвъртото редовно отчетно-изборно събрание, по време на което аз бях избрана за председател, като освен ново ръководство бяха избрани и нови членове в спомагателните комисии към съюза. Приключваме годината с още по-голяма решимост за отстояваме професионалният си авторитет, за шанс за кариерно развитие и постигане на равнопоставеност за всички работещи в системата на здравеопазването.  За да няма важни и второстепенни, толерирани и неглижирани съсловия.