Настояваме да се реши въпросът и с вертикалните структури във фармацевтичния бизнес

Паралелният износ е легална практика и се подкрепя от ЕК и богатите европейски държави. Трябва да има обаче известни ограничения. Тази позиция заяви категорично председателят на  Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов пред БНР.

„Годишно от 300 до 400 милиона лева е обемът на паралелния износ на лекарства у нас. От 2014 г. настояваме да се вземат мерки и да се ограничи реекспорта, но тогава текстовете бяха отменени от Конституционния съд с аргумента за свободно движение на стоки и нарушаване на правото на стопанска инициатива. В резултат на действията на обществото и на пациентските организации имаше два проекта за закон при предишното правителство. Сега новото ръководство успя само в първите си 100 дни да подготви пакет мерки за ограничаване на паралелния износ“, подчерта проф. Гетов.

Сред предложените от Министерството на здравеопазването мерки са създаването на три списъка: списък, в който ще влизат лекарства, които ще бъдат ограничавани за износ; списък с наблюдавани лекарствени продукти, които потенциално могат да не достигат до българските пациенти и всички лекарства от Позитивния списък, за които търговците на дребно могат да алармират ИАЛ, когато лекарство, което има опасност да изчезне, да бъде включвано в наблюдаваните и ограничавани.

Промените предвиждат отнемане на лиценза на аптека, която извършва нерегламентиран износ на лекарства. „Глобите от 50 до 100 000 лева за търговците на едро за нелегален износ са достатъчно тежка санкция. Но настояваме да се реши въпроса и с вертикалните структури във фармацевтичния и аптечния бизнес. Някои държави като Полша, Естония, Унгария взеха категорично решение за недопускане на вертикална и хоризонтална интеграция и на големи международни структури в аптечната мрежа и фармацевтичния бизнес“, допълни проф. Гетов.