Български лекари работят по проучване, насочено към отказване от тютюнопушенето. Става въпрос за проекта SmokeFreeBrain, разработван в рамките на програмата на ЕС Хоризонт 2020, съобщиха от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари по повод Световния ден без тютюнев дим.
Проектът има за цел да обърне внимание на ефективността на различни стратегии, насочени към спиране на тютюнопушенето при високорискови целеви групи в държави със среден доход, сред безработни млади хора, ХОББ пациенти, пациенти с астма, както и сред населението в страни с нисък среден доход, уточняват от сдружението.
Едни от основните цели на проекта са разработване на интервенции за отказване от тютюнопушенето, основани на физическа активност с подкрепата на информационни комуникационни технологии (ИКТ).
Като част от него се проучват ефектите от използването на електронни цигари по време на началната фаза на спиране на тютюнопушенето, както и възможното образуване на канцерогенни азотисти съединения чрез излагането на никотин от електронна цигара. Внимание се отделя и на глобалния статус на метилиране на ДНК в две различни ситуации - при тютюнопушене и при вдишване на парата от електронна цигара.
Никотиновият глад е ключов компонент, който е доказано, че се променя с времето при опит за спиране на тютюнопушенето и е тясно свързан с ефективността на лечението и успешното прекратяване на тютюнопушенето. Документирано е, че жаждата за пушене намалява през първите 2 седмици от началото на опита за спиране на цигарите, изтъкват от НСОПЛБ.
Макар че пушачите първоначално са в състояние да се справят с отрицателното въздействие, използвайки ограничаващи стратегии, с течение на времето възможността те да бъдат използвани, както и тяхната ефективност, може да намалеят, оставяйки пушачите с по-малко и по-малко възможности да устоят на желанието за пушене, допълват от там.
„Проектът е насочен към развитие на ефективни мултидисциплинарни инструменти, които да подобрят ефективността от обществени превантивни мерки срещу тютюнопушенето“, обясни пред БНР проф. д-р Любима Деспотова. „Нашият голям принос е в три големи групи мерки, насочени срещу тютюнопушенето. Изследванията са доказали безспорно, че непушачите сред младите безработни имат подобри шансове на трудовия пазар и за социално включване“, допълни тя.
„Важно е да имаме добра функционална и психометрична оценка на пациентите, които желаят да се откажат от тютюнопушенето, а това става по два начина – като се направи функционална оценка на белия дроб, на дишането на пациента и като се проведат серия психометрични тестове, насочени, както към никотиновата зависимост, така и към психологичното състояние на пациента, така и към оценка на неговата мотивация и готовност да се откаже от тютюнопушенето“, разясни още специалистът.
Тя коментира и електронните цигари, като посочи, че те не са безвредни, но в сравнение с тютюнопушенето, тяхната полза е несъмнена. „Проектът също така е насочен и към определяне на евентуалната токсичност от вдишването на този химически коктейл в парата на електронните цигари, включително до ниво ДНК“, посочи тя.
