Наскоро стана ясно, че НЗОК е приела нови критерии за лечение с т. нар. безинтерферонова терапия при пациенти с хепатит С. Те предизвикаха реакция сред пациентската общност, която излезе с позиция по въпроса. Какви са новите изисквания и поставят ли те лечението на пациентите пред риск попитахме доц. д-р Йордан Генов, завеждащ Трето отделение по хепатология в Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ.
Доц. Генов, НЗОК излезе с нови правила за лечение с безинтерферонова терапия на болните от хепатит С. Бяха ли обсъдени те със специалистите в областта на хепатологията?
Аз разбрах за новите критерии от сайта на Национална здравноосигурителна каса, не съм в течение на това с кого са разговаряли от НЗОК, за да се приемат подобни критерии за лечение на болните с хепатит С. Не знам и какви са били съображенията те да бъдат формирани по този начин. Признавам, че ги прочетох с елемент на изненада и в някои части лично за мен те са съставени по много странен начин. Всъщност, не знам дали става въпрос конкретно за критерии или по-скоро за изисквания на НЗОК, защото когато говорим за критерий, говорим за медицински термин, а отново казвам – не знам да са били прилагани медицински съображения от експертите, които лекуват в страната. Най-вероятно става въпрос за новоформирани изисквания.
Различават ли се новите правила от досегашните?
Има известна разлика в сравнение със старите критерии. В критериите от миналата година за адекватното лечение на пациентите с хепатит C бяха упоменати режими, които са утвърдени в страната и с тях има значителен опит, още преди да бъдат заведени като лечение в НЗОК. С тях бяха лекувани десетки пациенти с няколко режима под формата на т. нар. „състрадателна употреба“ (безплатно лечение с нов медикамент на хронично или тежко заболяване, застрашаващо живота – бел. ред.). Беше отчетена и много висока честота на излекуване – на практика всички лекувани бяха достигнали вирусологичен отговор, така че ние знаем колко високоефективни са тези медикаменти още преди те да се поемат от касата. За мен, като лекар с много пациенти, това е изключително важно – когато ще се даде антивирусно лечение за една инфекция със здравно и социално значение и когато се прилагат нови медикаменти, трябва да има сигурност за ефекта им. Със съвсем ясното съзнание, че даваме правилни препоръки на касата, участваме и във формирането на миналогодишните критерии за лечение, с което дадохме възможност над 500 души да бъдат излекувани. Всички пациенти, които са попадали при нас – в болница ИСУЛ, са били излекувани чрез това лечение, което имахме миналата година и което бяхме проверили как работи в практиката.
Коя е най-съществената разлика между двата режима?
Сега за пръв път виждам, че се въвеждат правила на първи, втори и трети избор, които нямам представа как са формирани. Не знам дали някой от моите колеги, които се занимават с тази материя, е участвал в изработването. Съмнявам се, защото никой от нас няма подобни основания. Нас ни интересува кой медикамент е подходящ за кой пациент. Въведени са изисквания, при които за голяма част от случаите изглежда, че се явява задължително лечение с медикамент, който изобщо не е прилаган в страната. За мен това е прецедент. Не успях да видя и нещо много важно от гледна точка както на лечение на пациента, така и на икономическата ефективност, а именно – осемседмично лечение на пациентите с хепатит С, което в момента всяка една нормална държава прави. При голям брой пациенти, при които заболяването е с определени параметри, лечението се провежда не 12, а 8 седмици. Осем седмици означава с 33% по-кратко лечение и съответно 33% по-евтино лечение, както и 33% по-кратък период, през който ние подлагаме пациента и на потенциални странични действия.
Тоест, повечето от българските пациенти с хепатит С ще се лекуват с медикамент, който не е прилаган до момента у нас?
Медикаментите, които са вписани като варианти за лечение, са регистрирани и се използват за лечение в Европа и в САЩ, но медикаментът, който е посочен като първи избор, не е прилаган на български пациенти. За нас правило номер едно при лечение на пациентите е медикаментите, с които работим, да са минали през нашите ръце, да сме видели техния ефект и да имаме собствен опит както с ефикасността им, така и с техните странични действия. Още повече, че и страните от Западна Европа, както и САЩ използват много повече за лечение на хепатит С именно тези медикаменти, които в новите изисквания са посочени като втори и трети избор. Поради тази причина ми се струва, че най-правилният подход е да се обсъди това, което е най-доброто за пациента. Сигурен съм, че в резултат на обсъждания и преговори с хората, които са професионалисти в това отношение, ще се вземат решения, които са правилни за пациентите.
Този неизползван до момента у нас медикамент води ли до същия процент на излекуване, както прилаганото вече две години лечение?
Ние искаме да излекуваме всички пациенти, дори да не останат и 5% неизлекувани и знаем, че можем да го направим с медикаментите, които използваме сега. А относно дали това може да бъде направено с нещо друго - ще ви отговоря с въпрос. Ако на вас ви предложат да се лекувате с нещо, за което в страната повече от две години се знае, че е високоефективно и с нещо, което не е използвано и по литературни данни дадена институция, но не лекар, ви казва, че трябва да се лекувате с него, какво бихте избрали?
Отговорът е ясен. Крият ли риск за ограничаване на достъпа до лечение на пациентите новите критерии?
Трудно ми е да отговоря, защото както посочих, не успях да разбера дали тези нови изисквания са съгласувани с националните консултанти по гастроентерология, с лекарите, които се занимават с лечение на пациенти с вирусни хепатити, не съм чул и да са консултирани с експертите към НЗОК по темата за лечение на пациенти с вирусни хепатити. Поради това считам, че тези изисквания трябва да бъдат обсъдени със специалистите, които се занимават с тази материя, за да могат те да изкажат своите съображения и въз основа на това да се достигне до критерии, които да имат по-медицински ориентирано съдържание, защото има какво да се желае в тази насока.
Какви са впечатленията ви като специалист относно ефекта от прилаганото до момента лечение?
Пациентите, които са лекувани с директно действащи агенти през изминалата година, понасят терапията отлично и вероятно процентът на излекуване ще бъде над 95% при всички тях. За мен това също е учудващо – защо едно много високоефективно антивирусно лечение изведнъж се пренебрегва и остава на заден план и то при положение, че няма регистрирани сериозни странични действия, които да наложат неговото прекъсване. В същото време като първи избор се посочват медикаменти, с които до момента и българските гастроентеролози нямат опит, и няма лекувани български пациенти. Ние никога не сме държали подобно нещо в ръцете си, никога досега не се случвало такова нещо. Затова съм доста изненадан и считам, че е малко вероятно във формирането на тези изисквания да са участвали експерти, които се занимават с вирусни хепатити.
