Още преди да е приключил първият месец от влизането в сила на новия рамков договор, лечебните заведения се оказаха подведени и изправени пред ситуация да работят с по-малко от обещаните им средства. Въпреки гаранциите, че те ще разполагат с по-големи бюджети в сравнение с миналата 2016 г., когато бяха притиснати и от бремето на лимитите, действително се оказа, че средствата им са намалени. В същото време дори от самия БЛС посочиха, че има неяснота по отношение на залегналата възможност за 3-процентен буфер, с който лечебните заведения биха могли да увеличат средствата си.
При тази ситуация обещаното разплащане на надлимитната дейност на болниците, осъществена през миналата година, за което бе взето и решение от страна на Надзорния съвет на фонда, изглежда ще се отлага все повече, без гаранция дали изобщо ще се спази.
Първи за проблема алармираха от Районната лекарска колегия във Варна, откъдето съобщиха, че бюджетът на РЗОК в морската столица се планира да бъде намален с 10% спрямо планувания. От там бяха категорични, че това се случва без аргументи и обосновани причини. „Такъв подход категорично не е обсъждан и приет в наскоро гласувания Национален рамков договор“, се посочваше още в позицията на регионалната колегия във Варна. В нея се предупреждаваше, че това ще доведе и до риск от намаляване на качеството на медицинско обслужване на населението на варненска област.
Впоследствие аналогични сигнали последваха от Пазарджик, Стара Загора, София, Бургас и Смолян, с което на практика стана ясно, че проблемът е в цялата страна. Заради по-малкото средства от лечебните заведения в Стара Загора дори заплашиха да прекратят взаимоотношенията си с НЗОК. За същото предупредиха и от районната лекарска колегия в Смолян, откъдето препоръчаха на директорите на болниците да преразгледат представените заявления за подписване на договорите с касата. От Смолян дадоха пример с бюджета на най-голямото, структуроопределящо лечебно заведение на територията на областта – МБАЛ Смолян, който е намален с 11%, при това не спрямо очакваното за периода, а спрямо същото тримесечие на предходната година.
От там коментираха и обясненията от касата за буфера от 3%, като изтъкнаха, че ползването на 3% резерв от третия месец за предходните два месеца всъщност ще доведе до недофинансиране за юни 2017 година.
На този фон от НЗОК излязоха със становище, от което става ясно, че директорът на фонда д-р Глинка Комитов е предложил на Надзорния съвет на касата лечебните заведения да получат средства за цялата си извършена дейност през периода април-юни, тоест първото тримесечие от действието на новия рамков договор. Това обаче не е било прието от надзора. В същото време от касата смятат, че проблемът с определените за тримесечието бюджети не е толкова сериозен, колкото го виждат болниците. Обяснението, което дават по въпроса, е следното: „Болниците вероятно не отчитат обстоятелството, че определените им стойности в РЗОК не включват средствата за дейностите, заплащани от ЦУ на НЗОК – за лечение на онкологично болните, диагностика с петскенер, хемодиализа, радиохирургия и роботизирана хирургия, раждания и грижи за новороденото, интензивно лечение и дейности по рехабилитация на детска церебрална парализа. Ако тези дейности са реално извършени от лечебните заведения, те ще бъдат изплатени от НЗОК.“ Трудно е обаче да се повярва, че болниците биха могли да не отчитат гореспоменатото обстоятелство, предвид факта, че 2017-та не е първата година, в която въпросните дейности се финансират централно от касата и се заплащат без лимит след извършване на проверка. И през 2016 г. средства за тези дейности не бяха включени в бюджетите на лечебните заведения, така че те не могат да не отчитат това обстоятелство.
Все пак от НЗОК признават, че след решение на Надзорния съвет средните месечни бюджети на болниците са намалени и от 134,5 млн. лв, каквито са били през 2016 г., спадат до 133,238 млн.
При тази ситуация на някои места липсва и яснота как точно ще се разпределят въпросните 3% „буфер“, признаха и от БЛС. Въпросът с месечното разпределение на стойностите за болниците трябваше да бъде представен пред настоящия Надзорен съвет на касата по време на днешното му заседание, но поради липса на кворум то няма да се състои, съобщиха от НЗОК пред Zdrave.net.
Междувременно, от лекарския съюз поискаха отваряне на резерва на НЗОК с цел да се гарантира спокойна работа на лечебните заведения. Това решение обаче на практика е „нож с две остриета“, защото при такъв сценарий, както стана традиционно, още преди средата на годината резервът на фонда ще бъде разпределен, което най-вероятно отново ще изправи в края й касата пред ситуация на сериозен дефицит.
Дефицитът на спокойствие в системата обаче категорично е налице. Именно такава ситуация ще завари и следващият здравен министър, който ще трябва да намери начин да върне стабилността в сектора. Дали това ще се случи или ще станем свидетели на точно обратното, а именно готовност за протест, за каквато вече намекнаха от някои лекарски колегии, предстои да разберем.
