„Близо един випуск лекари напускат страната всяка година“, съобщава „Монитор“. Изданието подчертава, че най-малко 550 удостоверения за чужбина, без които медиците не могат да започнат работа или да специализират в чужбина, издава БЛС организация всяка година, а 350 - 400 лекари действително заминават зад граница с тези документи. Техният брой представлява 90% от новозавършилите.
„По данни на БЛС всеки трети практикуващ лекар е над 60-годишна възраст, а близо 55 на сто от медиците са навършили 55 години. Само 5 на сто са до 31 години, останалите са пенсионери“, пише медията.
„Монитор“ допълва, че страната ни е изложена на риск до няколко години да изпадне в тотален недостиг на медицински специалисти. „Вече има области в Северозападна България и Родопите, където анестезиолозите са по един-двама, няма детски хирурзи и неонатолози, педиатрите са малко, липсват съдебни медици, вирусолози, детски психиатри, инфекционисти и хематолози“, информира всекидневникът.
Никой не ваксинира бежанските деца, пише „Труд“. Изданието се позовава на зам.-министъра на здравеопазването Адам Персенски, който отговори на въпрос на Хасан Адемов дали са включени в имунизационния календар пред здравната комисия. „Персенски отговори, че повечето от настанените в бежанските центрове нямат никакви документи и това е пречка да бъдат включени в имунизационния календар. Персенски увери членовете на здравната комисия, че във всички регионални здравни инспекции в страната има осигурени количества педиатрични ваксини. Освен това за пръв път в централния склад на Министерството на здравеопазването имало и резерв, който не е съществувал за последните три години“, информира медията.
„Сега“ подчертава, че Фармацевтичната индустрия в ЕС понася загуби от 10.2 млрд. евро заради фалшиви лекарства по данни на Агенцията за интелектуална собственост на ЕС. „В Германия например загубите за фармацевтичния сектор са 1 млрд. евро, или 2.9% от общите приходи. Лекарствени препарати, чиито опаковки имитират официално регистрираните и лизензирани продукти, удрят не само по бюджетите на страните членки, но имат негативни последствия и върху пазара на труда в ЕС. Според евроексперти около 37 700 работни места във фармацевтичния сектор са били закрити в резултат на загубите от фалшивите лекарства, а други 53 000 души са оставали без работа извън фармацевтичната индустрия, но косвено свързани с нея“, пише медията.
„Сега“ припомня, че финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле предупреди за сериозно увеличение на фалшивите лекарства. През 2014 г. местните митници са конфискували около 4 млн. фалшиви хапчета. Най-често ментета се правят на лекарства за лечение на еректилна дисфункция, за отслабване и анаболни стероиди. Повечето от фалшификатите са произвеждат в Китай, Индия и Тайланд.
Българската система за здравеопазване остава сред най-неефективните в света, като през 2014 г. тя е съизмерима със тази на сриналата се в класацията Либия и е малко по-добра от тези на Беларус, съобщава „Капитал Daily“, позовавайки се на годишната класация според индекс за ефективното здравеопазване на агенция "Блумбърг" (Bloomberg Health-Care Efficiency Index), разпространена в четвъртък.
„Предното издание на индекса е от 2012 г., когато са използвани данни от 2009 г. Така сравнението между двете издания на класацията показва, че за 5 години качеството на българското здравеопазване се е влошило и страната ни е слязла надолу в списъка с три места. Фактически става дума за стагнация, понеже през 2009 г. България е била на 43-о място. Така според данните за 2014 г. България дели 46-ата позиция с Либия, където от 2011 г. бушува гражданска война и за този период държавата се е сринала с 34 позиции в класацията“, пояснява изданието.
„Капитал“ допълва, че в приложената методология основна тежест (60%) е дадена на продължителността на живота. Следват относителните (30%) и абсолютните (10%) разходи за здравеопазване. За индекса като здравни грижи са приети всички дейности на превантивните и терапевтичните медицински услуги, семейно планиране, здравословно хранене и спешна медицинска помощ. „В този смисъл според авторите на индекса големите разходи не са решаващи за ефективността. САЩ например отделят по 9400 долара на човек и над 17% от бВп за здравеопазване, но са с по-ниска ефективност от България или Сърбия. Макар приблизително същите разходи на глава от населението да дават и в Швейцария или Норвегия, алпийската страна е на 14-о място, а скандинавската - на 20-о, и делът от БВП е в рамките на 9-11%“, пише „Капитал Daily“.
