Отделна сметка за детските здравни осигуровки искат от БПА

Държавният трансфер за здравни осигуровки на децата да бъде в отделна сметка, за да е прозрачно какво точно отделя държавата за осигуряване здравето на идното поколение. Това е едно от предложенията на Българската педиатрична асоциация, изказано на кръгла маса по проблемите на детското здравеопазване днес в Народното събрание.

Асоциацията направи редица предложения, свързани с лечението на децата, сред които: в Националния рамков договор да се обособят клинични пътеки за лечение само на деца; да няма лимити за заплащане на диагностика и лечение по клинични пътеки за деца, както и за хоспитализация на деца до едногодишна възраст, независимо от диагнозата им; лекарствата за амбулаторно лечение на деца до 7-годишна възраст да бъдат безплатни; общопрактикуващите лекари и педиатрите от извънболничната помощ да бъдат компенсирани за липсата на потребителската такса на децата; да се повиши заплащането на професионалистите по здравни грижи и лекарите, работещи с деца.

От БПА искат също да се изготви стандарт за спешни състояния в педиатрията, както и да се намалят случаите на раждания чрез секцио, които у нас са 43% от всички раждания – макар да не е ясно как може да стане последното, след като родилките го искат и дори на места самите специалисти го препоръчват.

Идеята за създаване на „Детски здравен парк“ в София, който да обединява разпокъсаните към момента клиники в съвременна Национална педиатрична болница, продължава да стои на дневен ред, стана ясно още на кръглата маса.

Педиатрите имат своите предложения и по отношение на профилактиката, които включват запазване на висок ваксинален обхват и разширяване на имунизационния календар.

Участниците в дискусията обсъдиха и недостига на педиатри и на специалисти по здравни грижи. В много болници и високоспециализирани клиники проблемът с броя на професионалистите по здравни грижи става критичен, до степен че ще стане невъзможно да се осъществяват стандартните диагностични и лечебни процедури, предупредиха те.

Остава нерешен и проблемът с продължаващото медицинско обучение, което в България не е задължително. Същевременно настоящите програми за подготовка на специалисти педиатри, включително и профилни специалисти, не отговарят на препоръките на Европейската академия по педиатрия, смятат лекарите. Предлага се програмата по обща педиатрия да е с продължителност 3 години, след което да се надгражда профилна специалност 2 години, като на специализиращите се дава възможност да придобият две специалности. 

Важно е в програмите за обучение на всички нива да се предвидят занятия за придобиване на знания и в областта на комуникацията с децата и техните родители, подчертаха участниците в кръглата маса.

Председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ от своя страна посочи, че е налице дефицит в управлението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020. Според него следва да се обмисли създаването на структура, управляваща политиките в сферата на майчиното и детско здравеопазване в Министерството на здравеопазването.