Поне 1738 лв. трябва да е стартовата заплата за лекар в България, а на медицинската сестра – минимум 920 лв., категорични са синдикатите в здравеопазването.
Изчисленията бяха представени от председателя на медицинската федерация на КТ „Подкрепа“ д-р Камен Данов по време на дискусия, на която бе оповестена изготвената от Българския лекарски съюз методика за остойностяване на лекарския труд у нас. Той посочи, че в западните европейски държави минималното възнаграждение на лекарите се изчислява по формула 3,78×МРЗ, а на сестрите - 2×МРЗ. Така при минимална работна заплата от 460 лв. възнагражденията трябва да са съответно 1738 лв. и 920 лв.
Според д-р Данов реалният размер на минималното възнаграждение спрямо производителността на труда у нас би следвало да е поне 1000 лв., което би довело до 3800 лева стартова заплата за медик без специалност, а на сестра – 2000 лв.
Д-р Данов коментира и обещаното в края на миналата година увеличение с между 15 и 30% на възнагражденията на работещите в сферата на здравеопазването у нас, което беше залегнало в Колективния трудов договор за сектора, като съобщи, че то не е факт навсякъде и е реализирано при едва 35% от структурите – предимно в общинските болници и специализираните АГ клиники. На въпрос на Zdrave.net защото ръстът на заплатите не е факт във всички клиники, той посочи, че обясненията са различни и най-често са свързани с липсата на средства. “На много места има невероятна задлъжнялост и мениджърите казват, че ако увеличат заплатите, ще доведат дружествата до настоятелност“, посочи той.
От своя страна председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев беше категоричен, че е крайно време медицинският труд да не се изчислява като остатъчна величина от клиничните пътеки. Според него чрез новата методика стартовата заплата на лекарите може да бъде в размер между 1 500-1700 лв. „В нито една клинична пътека няма сума или финансови средства, които да послужат за остойностяване на медицинския труд“, изтъкна той. Д-р Грозев допълни, че методиката ще бъде обсъдена с работна група, в която участие ще вземат както представители на държавата, така и на съсловието и на пациентската общност.
Ръстът на заплатите за сектора няма как да бъде реализиран до края на тази година, обясни от своя страна подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров. „Това нещо при съществуващата система би трябвало да стане чрез увеличение на клиничните пътеки. Тази година това естествено не може да стане, защото бюджетът е приет“, посочи той, като допълни, че е необходимо остойностяване на клиничните пътеки. За да се достигне до подобно увеличение на заплатите на лекарите в системата е нужно да влязат допълнително между 250 и 350 милиона лева във вид на увеличени цени на КП.
„Крайно време е тези въпроси да бъдат поставени публично. Към момента никой не е определил къде влизат цената на медицинския труд“, категоричен бе и дългогодишният член на парламентарната здравна комисия Хасан Адемов. Според него обаче е съществено да се отговори на въпроса кой ще трябва да доплати тази цена.
"Можем да регламентираме в някои отношения начините на заплащане, но основно приходите за тях са от НЗОК, а МЗ заплаща спешната помощ и за структурите, които се занимават с общественото здраве. Опитваме се според възможностите на бюджета да увеличаваме възнагражденията. Ние самите не сме доволни от възможностите, които имаме", коментира от своя страна заместник-здравният министър д-р Атанас Кундурджиев.
Самата методика залага степенуване на количеството вложен физически и интелектуален труд за всяка отделна дейност, изпълнявана от медицински специалисти чрез съотнасяне на отделните дейности към условно приета единица медицинска дейност „общ преглед“. Той от своя страна включва количеството вложен труд от лекар за извършване на различни дейности като анамнеза, общ или локален статус, допълнителни консултации и изследвания и др. Цифровото изражение на тази дейност се приема за единица и всички дейности се сравняват спрямо нея, стана ясно от представянето на методиката.
