Разработват се ваксини срещу болестта на Паркинсон. Това съобщи директорът на „Св. Наум“ акад. проф. д-р Иван Миланов, който взе участие в събитие, посветено на Световния ден за борба с Паркинсоновата болест, отбелязван днес.
През Zdrave.net той обясни, че проучванията се провеждат паралелно в няколко държави. „Ако те се окажат успешни, ние ще можем да ваксинираме пациентите много рано, така че те да не развиват паркинсоновата болест“, посочи той. Проф. Миланов допълни, че в момента изключително много се работи по ранната диагностика на заболяването.
По повод Световния ден за борба с болестта на Паркинсон Националната организация на хората, болни от късен Паркинсон, с подкрепата на АБВИ България за трета поредна година срещна пациенти, техните близки и медицински експерти, за да им окаже подкрепа. Стана ясно, че от Паркинсон в България страдат между 12 и 13 000 души. Над 1200 от тях, или 10%, са в тежък стадий на болестта. За съжаление специалистите са единодушни, че Паркинсоновата болест се подмладява и вече застига хора в активна възраст.
В световен мащаб болестта на Паркинсон се нарежда на второ място по честота сред невродегенеративните заболявания след болестта на Алцхаймер. Установено е, че между 4,1 и 4,6 млн. души са страдали от заболяването през 2005 г., като прогнозите са, че това число ще се усвои през 2030 г.
За съжаление към момента причините за болестта на Паркинсон все още са неизвестни. Този факт беше отбелязан и от ръководителя на Катедрата по неврология при Александровска болница проф. Лъчезар Трайков, който изтъкна, че всъщност медицинските специалисти са до пациентите години наред. „В момента, в който ние поставим диагнозата, ние ставаме едно семейство с пациентите и ги съпровождаме до края“, коментира той. Проф. Трайков обаче изтъкна, че за щастие в България диагностиката и лечението на болестта са на достатъчно високо ниво.
По-ранните стадии на паркинсоновата болест могат да бъдат лекувани с таблетки. На този етап от заболяването няма нужда от постоянно прилагане на лекарство, за да се постигне стабилна двигателна активност, тъй като мозъкът все още е способен да произвежда известно количество допамин, липсата на който е ключова за развитието на болестта. С развитието на заболяването обаче все повече се затруднява контролът върху моторните движения. Тогава и намалява действието на т. нар. „конвенционални“ медикаменти и се пристъпва към по-модерни терапии. Те включват лечение с помпа с интестинален гел, апоморфин и дълбока мозъчна стимулация. И трите метода се прилагат в България, като помпените терапии се реимбурсират изцяло от здравната каса.
Пациенти с диагноза Паркинсон, които споделиха своите лични истории, се обединиха в посланието, че е необходима повече толерантност и съпричастност към засегнатите от заболяването.
