Спешната помощ, реекспортът на лекарствата, електронното здравеопазване и остойностяването на медицинската дейност бяха основните проблеми, за които дискутираха в дебат на тема „Здравеопазване“ по Нова телевизия д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ, проф. Георги Михайлов от "БСП за България", д-р Хасан Адемов от ДПС и д-р Петър Москов от Реформаторския блок. В ролята на „ловец на лъжи“ влезе проф. Милан Миланов.
Визии за промяна
„Предлагаме като неотложни мерки внимателно да се коригират и премахнат допълнителните плащания в областта на здравеопазването, които сериозно затормозяват българските граждани. По данни на Световната банка около 50% от публичните средства, които се разходват в здравеопазването, идват от джоба на обикновения българин. Това е абсолютно неприемливо за нас. На второ място трябва да се доближат до европейските стандарти различните разходи в тази област. Давам само един пример – разходите за лекарства: 37% в България, 25% в ЕС”, заяви проф. Георги Михайлов.
Според д-р Даниела Дариткова логиката на всяка здравна реформа трябва да води до общо подобряване на здравето на нацията. „Пътят е чрез организационно, структурно, финансово и морално стабилизиране на системата. Конкретните мерки са разписани във всяка политическа програма. Това, което сочи нашият опит досега е, че няма как тези стъпки да се реализират без консенсус, който да бъде обществен, експертен и надпартиен, защото не са по силите на нито едно управление реформи, които са с дългосрочна визия и гарантират стабилност на сектора”, каза тя.
„Целта през последните две години на екипа на Министерството на здравеопазването и на управлението беше да промени философията на системата. Най-просто казано от търговия към медицина, защото търговията не се грижи за лечението на пациента, а за усвояване на паричните потоци, които вървят с него. Вместо това трябват ясни правила, овластяване на пациента, структура на системата, свързана с нуждите на пациентите и системата и връщане на държавата през налагане на ясни контролни механизми, спиращи източването на нашите вноски от НЗОК”, каза д-р Петър Москов.
„Според нас са необходими консенсусни усилия за създаване на надпартийна стратегия, която да има приемственост, с която всяко следващо правителство да продължи това, което е договорено на експертно и след това на политическо ниво. Важно е да се възстанови договорното начало между съсловните организации и НЗОК, да бъде подменен командно-административния подход с договори между партньорите в системата на здравеопазването. Трябва да се възстанови балансът и взаимодействието между отделните компоненти на системата – извънболнична помощ, болнична помощ, спешна помощ”, заяви д-р Хасан Адемов.
Проблемите в Спешна помощ
„Реформата в Спешната помощ е заложена в приоритетите на всяка една политическа сила. Тя може да се случи в близките години, защото са осигурени 163 милиона лева по европейски програми, които да гарантират и ресурсното обезпечаване на системата, но и за кадровото обезпечаване и подготовката на работещите в системата има осигурени средства. Ако проектът се реализира правилно, ще имаме гарантирана Спешна помощ”, каза д-р Даниела Дариткова.
„Има концептивни проблеми, които трябва да бъдат решени, и принципът, на който трябва да се решат, е децентрализация с оглед обхващането на все по-големи региони и много малко относително релативно разстояние между пострадалия и носителя на спешната медицинска помощ. Или другояче казано – възможност за пренасяне на болния в максимално бързи условия до мястото, където може да му бъде оказана спешна помощ”, коментира проф. Георги Михайлов.
„Преди две години в София имаше 13 екипа на дежурство. Сега има между 23 и 27. Това е вследствие на действия на мнозинството и е реализирана политика на правителството повишаване на възнагражденията с 50% за две години. (…) За последните три месеца, преди да сдам поста си, имаше 14 000 адреса. От тях 3000 бяха с код „червено“ и бяха изпълнени в рамките на десетата минута. Това, което завари това мнозинство, беше липсата на възможност да се обучават парамедици. Кадрово за първи път напускащите са по-малко от постъпващите в Спешна помощ и това е добра тенденция”, поясни д-р Петър Москов.
„Вън от съмнение е фактът, че календар на успехите трябва да има, но е факт и, че проблеми в системата има. Дори и да има екипи в Спешната помощ, по-важният въпрос е дали те са кадрово и ресурсно обезпечени. Логистиката в този сектор е изключително важна. Хората от Спешната помощ имат нужда от по-лесен достъп до специализация и продължително обучение, не случайно служебния кабинет подписа договор със социалното министерство за 7 млн. за продължаваща специализация”, на мнение е д-р Хасан Адемов.
Реекспортът на лекарствата
„Много важен е проблемът с лекарствената политика. Това е една ахилесова пета. Трябва да се направят много сериозни законови и подзаконови промени, за да могат българите да имат достъп до медикаменти. Затова е необходим и политически, и професионален консенсус, тъй като реекспортът практически е легализиран в рамките на ЕС и по този въпрос България няма кой знае какво да направи”, каза проф. Георги Михайлов.
„Големият въпрос е паралелният износ на лекарствени продукти, които са жизненоважни, да бъде поставен под контрол и мониториране. Балансът между иновативните и генеричните лекарства трябва да достигне средноевропейските нива. Това е изключително важно, за да може българските граждани да имат от една страна достъп до иновативни лекарствени продукти, а от друга – по-разширен достъп до генеричните продукти, които са по-евтини”, коментира и д-р Хасан Адемов.
Според д-р Михайлов натискът върху здравните системи от бързо развиващите се форми на лечение е много голям, затова ако не навлязат масово генеричните медикаменти в българската лекарствена практика, здравната система много трудно ще издържи.
„На мен ми е лесно. Създадохме такива прозрачни механизми за контрол и договаряне с фирмите, че в рамките на 2015, 2016 и 2017 г. пари, които дотогава отиваха като печалба във фармацевтичната индустрия, на обща стойност за трите години над 270 милиона лева, останаха в касата, за да може да се заплаща нашето лечение. Всеки един от въпросите вече са заложени в закона за лекарствата, който трябва да бъде приет, и са валидирани от ЕК”, обясни д-р Петър Москов.
„Приоритет на ГЕРБ е въвеждането и изграждането на единна здравно-информационна система. Смятаме, че тя ще позволи ясно движение на пациентите в нея, а в същото време ще позволи да има и контрол на медикаментите. Имаме ясен план, който може за две години да доведе до завършването на тази единна информационна система”, каза д-р Даниела Дариткова.
Електронно здравеопазване
„Трябва да се пристъпи към една стратегия за електронно здравеопазване, която да бъде част от електронното правителство, защото от 2018 г. ЕС започва поетапно въвеждане на единен идентификационен документ, който трябва да съдържа всички компоненти, наречени електронна здравна карта, частично електронно досие, електронна рецепта, електронно направление“, каза Хасан Адемов.
„2014 г. беше одобрена електронната стратегия за здравеопазване, има одобрена пътна карта, одобрен график на въвеждане и гарантирано финансиране от ЕК“, отговори Москов.
Като арбитър проф. Милан Миланов зададе няколко въпроса на представителите на партийните формации, свързани с начините на финансиране на системата. „Как ще увеличим парите за здравеопазване, след като Световна банка казва, че 7,2 млрд. лева се дават в България, а 3,2 млрд. лева са от държавния фонд? Как държавата ще стане разумен, достоен платец на всички тези вноски, за които тя отговаря? Второ – връщането на т.нар. договорно начало. На практика в този рамков договор нищо ново няма, включително и парите. Цените на 70 пътеки щяха да бъдат вдигнати, но от 2018 г., т.е. "тате ще ми купи колело, ама друг път". Има 3% над лимитите, и никой не може да говори, че лимитите са махнати, те са реални“, коментира проф. Миланов.
Парите за здравеопазване
„Много неща са малко като вложение в българското здравеопазване, но съобразно с БВП на България, това, на което трябва да се обърне внимание, са течовете. И в този смисъл сегашната система на оценка на медицинската дейност в лечебните заведения и извън тях, посредством клиничните пътеки, не отговаря на съвременните изисквания и създава условия за много сериозни практики, някои от които са узаконени, някои пътеки да са свръхфинансирани, а други – недооценени. Създава се възможност за ротиране на пациенти в една МБАЛ през няколко пътеки месечно. Всичко това обезкървява НЗОК и върху този въпрос трябва да се постави много сериозно ударение“, каза проф. Михайлов.
„Категорично съм съгласна с проф. Михайлов, защото политическата сила, която представлявам винаги е залагала на въвеждането на друга възможност от една страна на остойностяване, а от друга – на отчитане на болничните дейности, а именно ДСГ. Те в никакъв случай не са в колизия с клиничните пътеки, защото клиничните пътеки представляват някакъв стандарт за качество и алгоритъм за лечение на пациентите. Напротив, могат да бъдат надградени с ДСГ. Така пациентът ще бъде поставен в центъра на болничната грижа, а от друга страна лечебните заведения ще могат реално да остойностят всички извършени разходи по лечението. Факт е обаче и изкривяването, до което доведоха клиничните пътеки. То не е само в статистиката, заради различното и недостатъчно коректно остойностяване на пътеките, но и дефицитите в определени специалности“, каза д-р Дариткова.
„Всъщност въпросът е има ли нужда пациентът да доплаща от джоба си. Начинът на финансиране на касата, контролните механизми за почтено управление на болниците, доведоха до това, че текущите разходи на болниците да са по-малко от приходите. Това, което тежи на болниците като воденичен камък, са старите задължения, трупани в годините. Държавата трябва да влезе във функциите си на собственик, изплаща задълженията на болниците, премахва се търговският статут на болниците, средствата от здравните ни осигуровки отиват единствено и само за лечение и възнаграждение на работещите, а държавата като собственик плаща режийните разходи“, каза за пореден път д-р Москов.
„Важно е да се каже, че парите в системата са малко, но е важно да се каже и че всяка година те се увеличават, макар и с малко. Защо обаче при увеличаване на финансирането на системата се увеличават задълженията на болниците? Защото няма ред. В момента с НРД са приети тримесечни прогнозни бюджети, а месечните лимити ги няма“, отсече д-р Хасан Адемов.
На финала партийните представители се обединиха около тезата, че кадрите в системата на здравеопазването трябва да получават достойно заплащане, както и да се намери начин болничните служители да бъдат мотивирани да останат в България.
