Две са основните причини, поради които спешните медици отказват да издават съобщение за смърт: при съмнения относно причините за смъртта на пациента, или при чакащи спешни случаи. Това стана ясно от думите на председателката на Националната асоциация на работещите в спешна помощ д-р Десислава Кателиева, която потърсихме за коментар във връзка с писмото от сдружението на общопрактикуващите лекари до МЗ и НЗОК, в което те алармират за отказ от страна на спешни медици да издават съобщение за смърт.
Пред Zdrave.net тя каза: „Ако не познаваме пациента, ако не сме сигурни в естествената причина за настъпване на смъртта, е нормално да откажем да издадем смъртен акт. Очаква се, че личният лекар познава пациента, познава състоянието му и е наясно за евентуалната причина за смъртта. Това е една от причините, поради която отказват колегите ми да издават смъртни актове. Друга причина, поради която можем да откажем издаване незабавно на съобщение за смърт, е ако имаме спешни случаи“, обясни д-р Кателиева и поясни: „Мъртвопроверителство се извършва, като отидеш на място и провериш документацията на починалия, състоянието му, и чуеш какво ще кажат близките, и тогава трябва да прецениш дали се касае за естествена или насилствена смърт. Не може тези случаи да бъдат с приоритет пред пациенти, за които все още можем да направим нещо и можем да спасим живота им.“
По думите на председателката на НАРСМП, мъртвопроверителството не е задължение, а лично лекарско решение. „Това е самостоятелно решение на всеки един лекар или фелдшер във всяко едно лечебно заведение в страната. Всеки един от нас може да откаже да напише смъртен акт, ако се съмнява, че причината за смъртта не е естествена“, коментира тя. Д-р Кателиева припомни, че лекарите носят юридическа отговорност при мъртвопроверителство и е много важно да не сбъркат. По тази причина, ако смъртта е настъпила във вечерните часове, спешните лекари не издават съобщение за смърт. „Това е изискване, което спазваме, защото от гледна точка на съдебната медицина мъртвопроверителство се прави в светлата част на деня. Лятно време до 8 вечерта, зимно време – до 7 вечерта“, посочи председателката на НАРСМП и обясни: „Това не е разписано в нормативен акт, но е разписано в учебниците по съдебна медицина. Ние спазваме препоръка на съдебната медицина. Защото иначе е възможно да се пропуснат сигурните белези за настъпване на смъртта, а ние носим юридическа отговорност. Поради тази причина от години не правим нощно време мъртвопроверителство.“
Д-р Десислава Кателиева изрази и възмущението си от тона на общопрактикуващите лекари в някои от писмата им. „15 години тези хора разчитат на спешните екипи, на фелдшерите и лекарите от отдалечените филиали да обслужват пациентите им 24 часа и да ни наричат некомпетентни е, меко казано, обидно. Говорят за колегиалност, но самите те ни обиждат и се държат неколегиално. 15 години вече взимат капитация за 24-часово обслужване, а в действителност това обслужване го извършват колегите от отдалечените филиали“, заяви тя.
По думите й, никъде в стандарта по Спешна медицина не е написано, че мъртвопроверителството е ангажимент на спешните медици. „Нашият ангажимент като лекари и медицински специалисти от спешната помощ е бърза диагностика и лечение и каквото можем да направим в животозастрашаващи състояния“, припомни председателката на НАРСМП и отбеляза: „Независимо, че има договор с ЦСМП, в този договор изрично е упоменато, че с приоритет се обслужват спешните пациенти и след това – пациентите, които не са със спешни оплаквания. В случая извършването на мъртвопроверителство и издаването на съобщение за смърт не може да измести една намеса при спешно състояние.“
В заключение д-р Кателиева заяви: „Издаването на съобщение за смърт е вменено на всеки един лекар или лекарски асистент в страната, който работи в дадено лечебно заведение, в извънболничната или болничната помощ. Обстоятелствата по установяване на мъртвопроверителство и написване на съобщението за смърт могат да са причина, поради която всеки един от нас да откаже да издаде смъртен акт. Но това не трябва да бъде причина общопрактикуващите лекари да ни натоварват допълнително с ангажименти, които не са само наши.“
