Фелдшерите у нас са унижени и безправни

Сдружението на фелдшерите в България, както и други техни колеги, от години настояват за своя собствена съсловна организация. Какви са мотивите за това, както и проблемите, пред които са изправени този тип кадри, попитахме Александър Александров, който оглавява сдружението на фелдшерите у нас.

Г-н Александров, достатъчно защитени ли са правата на фелдшерите в България?

Професионалните права на практикуващите всяка медицинска професия се защитават от професионално съсловна организация. Такава организация управляващите и силните на деня не желаят да се състои, тоест отговорът е ясен - професионалистите, практикуващи медицинската професия фелдшери, не са със защитени права, доколкото въобще ги имат. Фелдшерите нямат право да повишават образованието си в по-горно ниво, нямат право на квалификационно и продължаващо обучение, нямат право на частна практика, нямат право на саморегулация и самоконтрол, което води до лоши резултати по отношение на професионалната етика и медицинската практика. Тази несправедливост вероятно е изгодна за другите медицински професии, имащи съсловни организации, признати за такива от държавата, но със сигурност не се отразява добре нито на съсловието, но нито на пациентите.
Сдружетието на фелдшерите в България, което аз представлявам, е сдружение с нестопанска цел и въпреки че управляващите не желаят да ни признаят за официална съсловна организация, ние сме факторът, отстояващ интересите на фелдшерите. Направихме много по отношение на статута на професията и за съществуването й в българската здравна система. Тук е мястото да отбележа, че сдружението на фелдшерите в България създаде и промотира пред държавните ни институции професията „Лекарски асистент” като наследник и приемник на досегашната професия „Фелдшер”. Интересът от младите хора към тази професия е огромен.

От години настоявате за отделна съсловна организация на фелдшерите. Кое налага това ваше искане?

Мотивите ни са продиктувани от факта, че досегашният модел на обединение на различни професии в сферата на здравеопазването от направление „Здравни грижи” не дава необходимите резултати, а създава хаос и води единствено до противопоставяне на различните професии, от което ефектът е негативен както за отделните професионални гилдии, така и за пациентите в България. Навсякъде в демократичните държави по света и в Европа с изключение на България всички професии от сектор здравеопазване са представлявани от собствени и независими професионално-съсловни организации, регистриращи, регулиращи и акредитиращи медицинските специалисти от съответната професия. Сега законът предвижда една съсловна организация на медицински специалисти, въпреки разнородния характер на професиите и разнопосочните им интереси. Това е бутафорната професионално-съсловна организация на професионалистите по здравни грижи. Тя е имитационна организация, създадена да обслужва тесносъсловните интереси на медицинските сестри и по-скоро интересите на кликата около управителният съвет на БАПЗГ. Съществуването на БАПЗГ болезнено се усеща както от медицинските професионалисти, насилствено натикани там, така и от пациентите в България. Един от основните белези на регулираните професии, каквато е и нашата, е, че упражняването им предполага членство в собствена професионално-съсловна  организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специално признаване от държавата.

Обмисляте ли да  поставите въпроса за законодателни промени в тази насока пред управляващите?

В търсене на справедливост и демократичност по отношение на равнопоставеността на регулираните професии в здравеопазването ние създадохме Коалиция за демократична равнопоставеност на професиите от направление „Здравни грижи”. Тази коалиция обединява усилията на сродни на нас съсловия, имащи идентични проблеми по отношение на статута си и справедливаостта по отношение тяхната адекватна представителност. Това са професиите и сдруженията на зъботехниците, помощник-фармацевтите, акушерките, кинезитерапевтите и рехабилитаторите. Ние като коалиция изготвихме и предоставихме на държавните институции, имащи отношение по въпроса  – МЗ  и Комисия по здравеопазване към НС - „Закон за изменение и допълнение на закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти”. За съжаление обаче гласът ни отново остава глас в пустиня. Нехайното отношение на МЗ и Комисията по здравеопазване към НС е факт и това се изразява в фактическото състояние на здравната ни система. С пренебрежителното си отношение ръководствата на споменатите държавни институции за пореден път доказват неспособноста да защитават справедливо обществения и интереса на професионалистите, работещи в сферата, в която са им вменени компетенциите. В така създадената обстановка на чувство на несправедливост и неравнопоставеност у професионалистите, които ние представляваме, подържана от държавните институции от години прозира некомпетентност, некоректност и тежък дефицит на демократичните ценности. Това си проличава ясно и от фактическото състояние на здравната ни система, за което не е необходим коментар. Ние все още очакваме отговор на  многото си писма, с които молим за срещи и диалог по повдигнати от нас предложения и актуални въпроси. Оказва се, че медицинските професионалисти от нашите професии се приемат от висшите държавни чиновници като даденост, като хора унижени и безправни.

Доколко професията на фелдшера засяга и медицинска дейност?

Във всички западни демокрации, там, където съществува професията лекарски асистент – фелдшер, тя е с подчертана медицинска насоченост – тоест, обучението е в медицински факултети. В България обаче поради спецификата на фрагментираното медицинско образование, тази медицинска професия, въпреки нашите протести, се позиционира "като изключение" в "Професионално направление здравни грижи", а колегите бяха принудени да членуват в чужда съсловна организация, което тотално обърка понятията, характеризиращи професията. Въпреки това, професията съществува и е фундамент на здравеопазването ни, като изпълнява чисто медицински функции и дейности. Това е изгодно за държавата и другите мега съсловия. Фелдшерите - лекарските асистенти - и в миналото, и понастоящем изпълняват самостоятелни медицински диагностично-консултативни и лечебни дейности , а не "здравни грижи".

Достатъчно позната ли е фелдшерската професия в България?

Историята на медицинското образование в България датира от 1879 г. По време на Руско-турската война в освободените райони на страната се организира гражданска власт, паралелно с другите ангажименти тя поема отговорността за организиране и оказване на необходимата медицинска помощ на населението. Подготвя се разкриването на учебни заведения за обучение на фелдшери, които се устройват по руски образец. С това се поставя началото на законно регламенирано медицинско образование в България. Годината е 1879-а, а обучението -  първото регламентирано медицинско образование в България, наложено от необходимостта от медицински кадри в първите години след освобождението на България. Подготовката на фелдшери има за цел да осигури първи помощници и заместници на лекарите във всички направления на медицинската помощ. С оглед на това са правени непрекъснати опити за подобрение на учебните програми и квалификацията на кадрите. Фелдшерите заедно с лекарското съсловие полагат основите на българското здравеопазване. Оттогава до настоящия момент професията на фелдшера се развива в медицинката област и се разпознава като най близката медицинска професия до пациентите, особено в по-ниските социални слоеве, в отдалечени или малки населени места, в работата им в спешната медицина и неотложната помощ и в обществените институции, където държавата е поела отговорност за оказване на качествена и навременна медицинска помощ. Тоест професията ни във времето се е доказала не само като пионер и фундамент на здравната ни система, но и като изключително необходим фактор в съвременните условия на здравеопазване. В този смисъл ние осъвременихме професията си с въвеждането на обучение на „Лекарските асистенти” като приемници на професията фелдшер, отчитайки и следвайки съвременните практики в Европейското и световно здравеопазване. Първият курс лекарски асистенти ще се дипломира в края на 2018 г. в МУ София и ТУ МФ Стара Загора.

Колко души упражняват професията фелдшер у нас? Валиден ли и сред тях проблемът с изтичането на кадри в чужбина?

В момента в България практикуват около 3000 фелдшери, въпреки че бройката им е относителна поради факта, че липсва официална съсловна организация на фелдшерите, която адекватно да регистрира, регулира, промотира и квалифицира тези професионалисти. Половината от тези професионалисти практикуват в ЦСМП, във ФСМП и други държавни ведомства. Точно те са принудени насилствено от закона да членуват безсмислено в бутафорната, чужда „съсловна” организация – БАПЗГ, което е крайно несправедливо. Проблемът с изтичането на медицински кадри в чужбина ще има своето решение тогава, когато политиците и тези, които пишат нормативни документи, свързани със здравеопазването, бъдат принудени да го правят с ясното съзнание и цел за по качествена система на здравеопазване и за справедливо и уважително отношение към всички достойни медицински специалисти в България.

*Историческите факти в интервюто са заимствани от дисертационен материал, касаещ фелдшерството в България с автор П. Врачева, преподавател в МФ към Тракийски университет Стара Загора.