Добрият модел на управление - задължителен за всички болнични директори

Всички кандидати за болнични директори ще трябва да управляват лечебните си заведения по модел, който е доказано добър. Това стана ясно от интервю пред БНТ на здравния министър проф. Николай Петров, който коментира подготвяната от него стратегия за управление на лечебните заведения на фона на кризата в редица болници у нас.
„Тази стратегия няма да бъде панацея, а опит за вменяване на добрите управленски модели върху останалите“, обясни той. „Ако предположим, че не всички хора са еднакви, по същия начин не всички директори на болници са еднакви – като подготовка, като чистота на помислите, като действия“, коментира той. „Тази стратегия ще бъде точно това – добрите модели, облечени в рамка, които обаче ще бъдат част от договора за управление и всеки, който е кандидат да бъде директор на лечебно заведение, ще бъде длъжен да работи и да играе в тази рамка на добрия модел“, категоричен бе той.

Проф. Петров коментира и кризата, в която са изпаднали редица лечебни заведения у нас, като обясни, че тези в Ловеч и Враца са се превърнали в нарицателни за системата. Проф. Петров обаче се въздържа да посочи кои други болници са в тежко състояние, но подчерта, че управителите по места полагат големи усилия да ги стабилизират. „Работещите в тези болници нямат вина, те работят и очакват заплатите си и когато това не се случи, това рефлектира върху тях и техните семейства“, изтъкна той. Конкретно за болницата в Ловеч проф. Петров заяви, че има порочни практики, но подчерта, че оценката дали те са умишлени ще бъде на прокуратурата.

Що се касае за очаквания бюджет за здраве за догодина, който предвижда над 400 млн. лв. повече в бюджета за НЗОК, здравният министър заяви, че това е добро решение на Министерство на финансите и на премиера. Той обаче отбеляза, че това е и много по-голяма отговорност, която изисква рационално изразходване. „В момента се движим в един омагьосан кръг – знаем, че са нужни повече средства за здравеопазване, но нямаме аргументите да кажем защо“, посочи той.  

Проф. Петров беше категоричен, че клиничните пътеки трябва да бъдат преостойностени и прегледани по отношение както на съдържанието, така и на много детайли като задължителния болничен престой и други фактори. Особено внимание според нето трябва да се насочи и към пренасочването на дейности към извънболничната дейност, което по думите му ще намали товара върху бюджета на касата. Той не пропусна и темата за остойностяването на медицинския труд, като припомни, че амбицията е да бъдат определени базите за заплащане на лекарите с различна квалификация и натовареност. По въпроса се работи активно с Българския лекарски съюз.

По  темата за отпадането на здравната карта проф. Петров посочи, че тя е била опит за регулация. „Ние нямаме друг избор, освен отново да извървим стъпките, така че здравна карта да има. България трябва да има здравна карта“, категоричен бе той. Според него не може пазарът на здравни услуги да е „тотално свободен“, след като се финансира от едно място.

По темата за електронното здравеопазване министър Петров обясни, че целта е да се приключи с хартиените епикризи, рецепти и т.н. Той подчерта, че има разписан ясен план и целта е това да се случи до края на полугодието на 2018 г.  В тази връзка проф. Петров посочи, че едва 30 000 души до момента са се възползвали от придобиването на уникалния код за достъп до системата и допълни, че предстои кампания, която да промотира тази услуга с цел по-голям обхват.

Здравният министър коментира и темата за медицинските изделия, посочвайки, че там има много голям ресурс, който не е достатъчно регламентиран и изсветлен. Той беше категоричен, че пациентът трябва да има право на информиран избор по въпроса, което би могло да се случи чрез създаването на регистър.

За д-р Евгений Желев, който почина преди дни след инцидент, проф. Петров заяви, че той е бил „прекрасен човек и доказан мениджър като кмет, директор на болница и министър“ и е имал  още какво да даде на здравеопазването у нас.