!
Четвъртък, 25 Април 2024
22
юни
 

Жегата е смъртоносна за хора в напреднала възраст, с остри или хронични заболявания

Петък, 22 Юни 2018 | 10:37:03


Около 30% от населението на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината, съобщават от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Рискът от свързани с жегата болести или с

Около 30% от населението на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината, съобщават от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, ако няма намаляване на парниковите емисии.

По данни на НЦОЗА най-опасна е първата гореща вълна за лятото. При нея се наблюдава т. нар. „ефект на жътвата“ – обикновено загиват хора в напреднала възраст с остри или хронични заболявания. Често тя е неочаквана и срещу жегата не са предприети мерки, облеклото не е приспособено, организмът не е адаптиран. Повечето смъртни случаи са в големите градове, тъй като плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура (т. нар. „топъл остров”). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с лоша изолация, работещите интензивен физически труд на открито или в помещения без климатици.

Най-лошият ефект от горещата вълна е топлинният удар, който може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Получава се в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Симптомите са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40°C. Най-показателният първи признак на топлинния удар е изтощението, появата на крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замаяност, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Показателна е също липсата на потене.

Изследвания за България за периода 1960-2000 г. сочат, че по-голяма част от горещите нахлувания се наблюдават след 1985 г. Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи вълни, характерен за Южна България, вече може да бъде наблюдаван и в останалите райони, макар и по-рядко. За гореща вълна на нашите ширини се говори, когато в продължение на повече от три последователни дни температурата на въздуха е над 30ºС.

София не е в списъка с най-рисковите градове, но през последните 20 години средно на година е имало по 2,3 случая с горещи вълни, продължаващи по 9 дни. През екстремно горещото лято на 2012 г. е имало 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни. Лятото на 2017 г. също беше необичайно горещо в Южна Европа, включително и у нас. Горещи вълни като „Луцифер“ миналия август вече са четири пъти по-вероятни, отколкото са били преди век.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
1XMs


Всичко за коронавируса
Още новини
С нова апаратура увеличиха капитала на две общински столични болници
25.04.2024 14:39:42

С нова апаратура увеличиха капитала на две общински столични болници

Без дискусии и с пълно единодушие на днешното си заседание Столичният общински съвет одобри решен ...

Здравните министри на ЕС: Недостигът на медицински специалисти е съществен проблем
25.04.2024 13:59:06

Здравните министри на ЕС: Недостигът на медицински специалисти е съществен проблем

Недостигът на медицински специалисти беше отчетен като съществен проблем по време на неформалното ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...