Раздут административен щат в болниците „изяжда“ парите за лекарските заплати

„През 2016 г. в България има 328 болници с различна форма на собственост – държавни, общински и частни. Общо приходите в системата са 2,4 млрд. лева, в които са включени всички приходни източници – приходи от продажба и финансиране. Средният приход на болница за миналата година е малко над 7 млн. лева. Предвид факта, че има огромни болници, които минават приход от 100 млн. лева, се вижда за какво раздробяване на системата става въпрос. Към момента най-големият доставчик на здравна помощ е държавата с болниците, в които тя има над 51% собственост. Средният приход при тях е малко над 18 млн. лв., при частните болници е близо 6 млн. лв., а при общинските – 3,6 млн. лева.“

Това заяви при представянето на осреднените финансови показатели на болниците управляващият партньор в счетоводна къща „Симбула“ Живко Иванов по време на вчерашната конференция „Актуални проблеми пред финансовото управление на лечебните заведения за болнична помощ“.

По думите му обаче по-интересна е структурата на разходите, която показва за какво отиват всички приходи.

„Миналата година болниците са изхарчили всичко, което са получили

Средният разход на болница е 7,5 млн. лв. Системата за болнична помощ е похарчила близо 900 млн. лв. за суровини и материали (лекарства и медицински изделия) през 2016 г. Разходите за външни услуги пък са били 245 млн. лева. Средно – 750 000 лв. на болница. Тук има съществена разлика между държавните, общинските и частните болници, което се дължи на бизнес практиката частните болници да не притежават активите, с които работят“, каза Иванов.

Той отбеляза, че разходите за персонал към края на 2016 г. са били 1,1 млрд. лева. Средно болниците в България отделят близо 3,5 млн. лева за заплати. „Навремето, в болница, в която работех, имах един началник-чужденец, който винаги ми казваше, че разходът за персонал, който трябва да имаме, е 40% от прихода като максимум и трябва да се стремим към 36%. Бях много несъгласен с него, тъй като се намирах по средата между него като собственик и българските лекари. Затова направих много голямо проучване, извадих финансовите резултати на 200 болници от целия свят. Учудването ми беше много голямо, когато установих, че всяка болница, в която разходът за заплати минаваше 40% от прихода, беше на загуба“, поясни Иванов в презентацията си.

„Тъй като у нас темата е политически сензитивна, трябва да отбележа, че е възможно въпреки по-високия разход за заплати, медицинският персонал да получава ниски възнаграждения. Това е така по ред причини: начинът на формиране на възнагражденията, повече персонал от необходимия или по-скоро – повече административен персонал, отколкото ни е необходим. В този показател влизат всички разходи за заплати на абсолютно всички хора, които са на щат към болницата“, заключи финансистът.

Според анализа на Живко Иванов до 2014 г. включително системата се е движила устойчиво с положителен финансов резултат. Това обаче се променя

от 2015 г. насам след въвеждането на различни регулации

„За 2016 г. системата сумарно има отрицателен финансов резултат – 34 млн. лева. Естествено на 2,4 млрд. лева приходи, това не е кой знае колко страшно, но пък това е ясен сигнал към управниците ни, че има какво да се желае. Регулаторната рамка в последните няколко години беше толкова съществено пренаместена, че неминуемо се отразява на този показател“, каза той.

Финансистът допълни, че средният финансов резултат за частните болници е 190 000 лв., за държавните той е  -320 000 лв., а за общинските е -270 000 лв. По думите му обаче тези цифри са важни единствено като основа, с която всяка отделна болница може да сравни своите показатели.

Маржът на печалбата също е отрицателен. „Средният за системата е -1,42%, като високият е 3,30%. Това показва сериозно намаляване на маржа в сравнение с предходните години. Това категорично е резултат от заиграването с регулациите“, заяви Иванов.

Според направения от него анализ на данните от финансовите отчети на лечебните заведения голямата задлъжнялост на болниците е мит. „Във всяка система има „черни овце“, но като цяло плащанията се движат сравнително навреме. И е логично с постоянното нарастване на оборота и необходимостта от оборотен капитал да нарастват и задълженията към края на годината. Общо

824 млн. лева са били задълженията на лечебните заведения за миналата година,

като средно е 2,5 млн. лева на болница. Обикновено над 50% от тези задължения са текущи, т.е. в срок, и чакат падежа си да бъдат платени. Просрочените задължения са доста по-малко, предвид начините, по които влиза инвестиционния капитал в системата на общинското и държавното здравеопазване - от една страна от публичния сектор и през принципал, а от друга през различни финансови инструменти. За частните болници, предвид факта, че инвестиционните дружества не са включени в тези финансови отчети, не можем да видим използването на тези инструменти“, каза той.

В заключение Живко Иванов обърна внимание на маржа на печалбата на търговците на едро на лекарствени продукти. „Средният брутен марж на системата от търговци е 15%, като минималният марж (едно дружество) е 2%. Има едно дружество обаче, което показва устойчив марж, което работи с печалба от 15 пъти. Не си ли струва да проверите финансовите отчети на контрагентите, от които купувате?“, обърна се той към представителите на лечебните заведения, които присъстваха на конференцията.  

„Виждам възможност за оптимизиране на разходите по посока на получаване на повече блага за същите разходи било под формата на по-удовлетворени лекари, или на по-добри консумативи и лекарства. Виждам възможност да бъде освободен ресурс от сега съществуващите разходи, който да бъде използван по-ефективно. Ако говорим на ниво система, можем да кажем, че

в НЗОК има неусвоен ресурс от здравни осигуровки, който към момента бива любезно задържан от правителството с други цели.

Не казвам дали е правилно или не – просто е обективен факт“, завърши Живко Иванов.