Проф. Асена Стоименова: Необходимо е да се въведе такса „рецепта“

Проф. Асена Стоименова беше избрана за преддедател на Българския фармацевтичен съюз (БФС) на Шестия редовен отчетно-изборен конгрес на съюза с мандат до 2023 година. Тя пое ръководството на съюза от досегашния председател проф. Илко Гетов, който изкара два мандата и по закон няма право на трети. Пред Zdrave.net проф. Стоименова разясни какви са приоритетите й като председател на БФС и кои са основните проблеми пред фармацевтите, собственици на аптеки. 

Проф. Стоименова, какви са приоритетите Ви като председател на БФС?

Сред основните миприоритети е разширяване на професионалните компетентности на магистър-фармацевтите. Тук е задължително остойностяване на знанията на фармацевтите и популяризиране на ползите им за пациентите. Засилваме проактивното участие на представители на БФС в изготвянето на нормативни промени, относно фармацевтичния сектор, в посока на въвеждане на съвременните тенденции и добри практики при упражняване на фармацевтичната професия. Бих искала да популяризираме ролята на професията и значението й за системата на здравеопазване и като резултат да наложим разбираем, позитивен и значим за обществото образ на магистър-фармацевта.

Друг важен приоритет е  проактивна подготовка на системата за здравеопазване за разширяване на фармацевтичните консултации, генерично предписване и отпускане и реализация на проекти за фармацевтични грижи.

Увеличени са изискванията към работата на магистър-фармацевтите според Правилата за добра фармацевтична практика, но са увеличени и задълженията им по Наредба-18, верификацията на лекарствата и системата за проследяване недостига на лекарства. Могат ли аптекарите в малките населени места да се справят с всички изисквания?

Именно затова обсъждаме варианти за предоставяне на консултации и подкрепа по конкретни казуси. Аптеката е здравно заведение. Там пациентът може да получи адекватна, квалифицирана консултация от магистър-фармацевт, а не просто да си купи лекарства. Разбира се за аптеката е важно да продава лекарства, за да се издържа, но не е ли всичко в баланса на интересите? Пациентите трябва да са спокойни, че ще получат съвет и подкрепа от своя аптекар, а магистър-фармацевтите освен да продават лекарства, ще са свободни да консултират и да имат доверена клиентела.

За голяма част от т.нар. малки аптеки едновременното въвеждане на тези изисквания е голяма предизвикателство. То е свързано с липсата на техническа обезпеченост, по-малко персонал и инвестиции. За аптеките, част от вериги, които имат по-голяма клиентела, инвестициите не са проблем. Задълженията по Наредба 18 са нормативни и са задължение за всяка аптека.

Иначе, представете си реалността на една малка аптека, която няма софтуер за управление на продажбите, програма за управление на стоковите наличности и в която работи само един магистър-фармацевт, обикновено той е и собственик. Добавете и това, че трябва да отговоря на всички законови изисквания, за да продължи да съществува. Знаем, че тези промени канализират информацията и гарантират проследяемост на произхода на лекарствата, така че  в дългосрочен план това подобрява системата.

Фармацевтите не са против верификацията, част от тях имат нужда от подкрепа при въвеждането й, както и от разбиране от страна на контролиращите органи за разнообразните технически грешки. Опасенията им са да не се тълкуват като умишлени и следователно да бъдат санкционирани.

С проекта за изменение на Закона за лекарствата в хуманната медицина се регламентира Национална аптечна карта. Съществува обаче съпротива към законово формулиране на задължително отстояние между аптеките. Как ще я преодолеете?

Вероятно и вие се разхождате по улици, на които има 3-4 аптеки, почти една до друга. Преди време, в центъра на София две аптеки на различни фирми, деляха обща стена. Това не се среща в много държави по света. В повечето страни има ограничения или на географски принцип, т.е. отстояние между две аптеки, или според населението - една аптека на определен брой жители. Идеята е да бъде осигурен достатъчен доход за аптеката, така че конкуренцията да не е на основата на цените на лекарствата,  а заради наличието или отсъствието на допълнителни услуги и фармацевтични консултации, които да помагат на хората да използват по-добре лекарствата. Това, което наблюдаваме в момента е съсредоточаване на аптеки в големите градове и липсата им в много по-малки общини в страната. Ето такъв е резултатът от политиката без ограничения.

За България е важно най-напред да се направи внимателен анализ на съставянето на Националната аптечна карта и тогава да се изготви подходящата политика. Ние сме в  началото на един дълъг процес. По-равномерното разпределение на аптеките и осигуряване на достъп до лекарства за населението в региони, които не са атрактивни от търговска гледна точка, ще е позитивна стъпка. Когато става въпрос за здравеопазване и осигуряване на лекарства, търговията е само средство лекарствата да достигнат до хората, но не и единствената причина за съществуването на едно здравно заведение, каквото по закон е аптеката.

Освен Националната аптечна карта, в Закона е заложено и че търговците на едро няма вече да имат право да са притежатели на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Това ще промени ли пазара на лекарствените продукти у нас и как всъщност ще се отрази на собствениците на малки аптеки?

Предстои да видим как това ще промени търговията с лекарствени продукти. Бизнесът винаги намира начин да реагира на определени ограничения в рамките на закона. В много държави съществува практика, именно за да се гарантират условията на честна конкуренция между аптеките и тази конкуренция да не бъде на основата на ценовите разлики на лекарствата, а на базата на качеството на предоставената услуга. Когато се прави секторен анализ е необходимо не само да се анализира дали една и съща фирма има разрешение за търговия на едро и дребно, но също така как са свързани отделните фирми, които имат разрешения за единия или другия вид търговия, какъв е ефектът на тази свързаност и т.н. Реалното облекчение за малките аптеки би дошло именно от по-балансираната ценова конкуренция, заплащане за допълнителни услуги и подпомагане в случай на даване на нощни дежурства.

При представянето на годишния доклад за здравеопазване от Европейската комисия заявиха, че ще търсят причините за необичайно високите разходи за лекарства в България, тъй като те представляват 43% от публичните средства за здравеопазване. Какво е Вашето обяснение за високия процент разходи за лекарства, още повече, че 2/3 от доплащанията в сектора също са за медикаменти?

Ако в България имаше въведено електронно здравеопазване много по-лесно биха се анализирали причините за високите разходи. Докато то не е факт, имаме само хипотези. Обяснение може да бъде дадено само след сравнение на поставената диагноза с назначеното лечение (дози, продължителност и начин на въвеждане), взаимодействие с други предписани лекарства, които приема конкретният пациент, проследяване от ефекта на терапията (напр. възможно е да е започнато лечение с неефективна за конкретния пациент терапия и след това да е продължено с друга терапия), възможно е да има погрешни първоначални диагнози. Анализ е необходим за всеки конкретен случай и тогава да се обобщят тенденции. Това е изключително трудна задача при отсъствие на електронно здравеопазване.

В платформата си казвате, че трябва да бъде въведена такса за фармацевтични услуги и въвеждането на такса “рецепта” за всички продукти, отпускани по лекарско предписание, но е твърде вероятно да срещнете огромна съпротива, тъй като пациентите и без това смятат, че плащат твърде много. Как ще успеете да ги убедите, че това е нужно?

Такива такси има в повечето европейски страни. Разбира се, вие сте права, че ако не са обосновани, смисълът им няма да бъде разбран и вероятността те да бъдат отхвърлени е голяма. В държавите, където те са въведени, е имало период на първоначално натрупване на данни за ефектите от фармацевтичните консултации върху употребата на лекарствата от хората и респективно върху заболяването им. Таксата за рецепта в повечето държави е остойностяване на услуга, която включва преглед на взаимодействията между предписаните лекарства, дозите, даването на определени съвети във връзка с правилната употреба, включително разясняване на информация в листовките, която е неясна за пациентите. Ще ви посоча конкретни примери.

Съветите на фармацевтите за правилна употреба на антихипертензивни лекарства водят до увеличаване с 20% на хората, които постигат необходимите стойности на налягането. Болнични лечебни заведения, които съобразяват употребата на лекарства със съветите на клиничните фармацевти и фармакоикономистите реализират значителни спестявания в разходите за лекарства – до 30%. Разбира се, необходимо е да се започнем такива проекти и програми и в България, да се генерират местни данни и постепенно да се промени начинът на мислене. Без този механизъм пропускаме ценни възможности за системата да контролира по-добре лекарствената употреба. Това частично също може да и причина за по-високите разходи за лекарства. Неефективно употребените ресурси, винаги излизат по-скъпо.

Какво е решението за съществуването на денонощни аптеки във всички региони на страната?

Аптеките в България от една страна по закон са здравни заведения, а от друга страна на практика са изцяло търговски обекти. В много държави социалната роля на аптечните заведения има конкретни измерения – различни програми за превенция на заболявания, фармацевтични консултации за избягване на нежелани лекарствени взаимодействия, съвети за правилен прием на лекарства и др., които се заплащат от публичните фондове.  Именно принизяването на аптеките като изцяло търговски обекти (тоест те се издържат предимно от ценовите разлики), липсата на остойностяване на социалната им роля и липсата на реални ограничения за броя на аптеките (било то по географски или популационен признак) доведе до затваряне на много аптеки, в региони, в които те са икономически неизгодни като търговски обекти. По същия начин стои въпросът с денонощните аптеки. Решението за съществуването на денонощни аптеки трябва да е съвместно с НЗОК или общините. Няма как да се очаква от обекти, които на практика са търговски и са поставени в условията на значителна ценова конкуренция да бъдат печеливши и да дават нощни дежурства, без фармацевтите да имат подкрепа за тези усилия. Има цели общини, в които няма денонощни аптеки. Ето защо и необходимо е, заедно с институциите, които споменах да се търси решение, което ще е удовлетворяващо за всички страни, и ще осигури спокойствие, че има поне една денонощна аптека в критичните общини, а дежурствата се дават от магистър-фармацевт.