!
Петък, 29 Март 2024
01
септ
4

Капитан д-р Георги Попиванов:

След участие в мисия зад граница оценяваш мира в България

Военната хирургия е специфична и те изгражда не само медицински, но и психологически



Капитан д-р Георги Попиванов е роден в Мездра през 1976 г. Завършва медицина през 2000 г. в Медицински университет-Плевен. Три години работи в Спешна медицинска помощ в Омуртаг и Попово. От 2003 г. специализира хирургия в клиника „Спешна хирургия“ на ВМА София и придобива специалност през 2008 г. От 2010 г. е офицер от Българската армия, а от 2015 г. е асистент в клиника „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология“ на ВМА. От 2014 г. е хоноруван асистент към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2016 г. е секретар на Българския национален борд на Балканския военномедицински комитет. Като военен хирург има многократни мисии в Афганистан в състава на различни многонационални болници в Херат, Кандахар, Кабул и Киев, Украйна. Научните му интереси са в областта на военната и травма-хирургията, отворения корем, колопроктологията, онкологията и жлъчно-чернодробната хирургия.

Д-р Попоиванов, в колко мисии зад граница сте участвал?

В три в Афганистан и една в Киев, Украйна, която беше по-кратка. Може би най-трудната бе в Кандахар, където останах три месеца. Там работихме в афганска болница, с колеги от Афганистан, почти без охрана и като цяло ситуацията бе доста рискова и напрежението бе голямо. Нашата мисия бе на съветници и бе насочена към обучение на колегите от Афганистан. Въпреки многото проблеми там, мога да кажа, че те се справяха добре. Рисковете обаче бяха налице – самата болница се помещаваше в афганска база и се охраняваше от афганистанци, а те са непредвидими.

Имаше ли нападения по време на вашия престой в Кандахар?

Докато нашият екип беше там – не, но малко след като екипът на България се изтегли, в болницата се взриви камикадзе. Преди това обаче по маршрута, по който се придвижвахме пеша от едната база до болницата, имаше случай, по който по нашия конвой беше открит огън. Критичните ситуации не се изчерпваха с това – например два дни след като пристигнах в Кандахар, имаше масово постъпване на пострадали след нападение. Така че мога да кажа, че напрежението витаеше във въздуха и че мисията в Кандахар бе една от най-опасните. Другите мисии, в които съм участвал – в Кабул и Херат, бяха част от многонационални бази, които са много добре охранявани. И там, разбира се, има риск, но той е по-добре преценен.

Колко време продължава подготовката на един военен лекар преди да замине за конкретна мисия и в какво се изразява тя? 

По принцип има двуседмичен курс за подготовка за работа в подобни условия. На практика обаче подготовката е постоянна и не спира.

Страхувахте ли за живота си по време на мисиите, в които сте участвал?

Няма как да няма страх. Ако нямаш страх, все едно нямаш имунитет. Трябва да има страх, за да може да се вземат предвид рисковете. Безстрашието не е никакво мъжество, а е безкритичност. Така че страх трябва да има, но не и паника.

Може ли един военен лекар да откаже участие в подобна мисия?

Има такава възможност. Всичко зависи и от конкретния случай – понякога заповедта за заминаване е наложена императивно, друг път е пожелание. По принцип сме задължени да участваме и ако имаш заповед да заминеш, трябва да имаш много уважителни причини да не го направиш. Аз лично не съм се колебал дали да тръгна на мисия, по-скоро притеснението е било за моите близки, особено за мисията в Афганистан. Все пак това е една държава, която е в постоянна война вече 30 години и там правила няма. Но е факт, че военният лекар е на разположение 24 часа. Това е разписано и в договора ти – дори и да си в отпуск например, в случай на необходимост, биваш мобилизиран. И всеки, който иска да работи като военен лекар, трябва да е наясно с това.  

Можем ли да говорим изобщо за здравеопазване в страна като Афганистан?

Там здравеопазване няма. Можем да говорим за оцеляване – продължителността на живот в Афганистан е 45 години. Понятия като детско здравеопазване и профилактика не съществуват. Ще ви дам и няколко примера - съвместно с американците в Кандахар направихме семинари, насочени към обучение на деца за тяхната хигиена, включващи елементарни неща като миене на ръцете и зъбите. Всеки вторник нашите лекари организираха гинекологични прегледи, но жените отказваха вагинални прегледи, защото за тях е абсурдно да бъдат докосвани от чужд мъж. За каква профилактика и здравеопазване говорим? Разбира се, има и грамотни в това отношение хора, но те са малцинство. Например лекарите от Кандахар, нашите колеги, бяха страхотни специалисти по отношение на бойните травми.

Опитът на ВМА в мисии в Афганистан е послужил и за създаването на учебник за бойните травми. Разкажете малко повече за него.

Първата мисия на Военна болница е през 1903 г. в Руско-японската война и оттогава до момента лечебното заведение участва в редица мисии по света. Участието ни в Афганистан е 12-годишен реален боен опит, който е уникален. Този опит бе анализиран и послужи за създаването на първия в България учебник по военна медицина, посветен на травма-хирургията. Част от него залегна и в публикации, представени в много сериозни чужди издания. С проф. Мутафчиийски (началникът на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски – бел. авт.) изнесохме и доклад на последния Световен конгрес по хирургия, в който опитът ни от Афганистан беше включен.

На вас лично какъв опит ви даде работата като военен лекар зад граница?

Бойната травма е много специфична – тя е свързана предимно с открити наранявания, с взривни наранявания, които в цивилна обстановка се срещат много рядко. Военната хирургия е различна от тази, прилагана в мирно време – като започнеш от сортирането на болните, през специфичните подходи при тежка травма, при взривна травма, има специфичен вид реанимация, която се прави при много тежко кървене и още много други. Организацията на работата е на роли – лечението преминава през т. нар. евакуационна верига, която се следва и на всяко ниво има определени дейности, които трябва да се осъществяват. Самата интензивност на работата в подобни мисии е съвсем различна. Дори да има някакъв период на затишие, следва такъв, който е изключително интензивен. Според едно английско проучване, за работа в период от шест седмици в такива операции придобиваш опит, за който са ти нужни три години. Не трябва да се пропуска и фактът, че освен лечение на военновременни травми, ние лекувахме и местни жители, което е част от дипломацията, както и по хуманитарни подбуди, защото на практика в страна като Афганистан здравеопазване няма. Всичко това е един директен подход спрямо местното население, защото когато ти подсигуряваш лечението му, местните ще се замислят дали да стрелят по нашите войници – в този смисъл донякъде ние като лекари допринасяме за сигурността на мисията. Освен чисто медицинския опит, участието в такива мисии те изгражда и психологически, защото истината е, че стресът там е голям.

Как се спасявахте от него?

Със спорт и четене.

Какви качества трябва да притежава един военен лекар?

Трябва да си решителен, да „държиш“ на стрес и да можеш да носиш тежестта на военната служба – тоест да си на разположение 24 часа. Доскоро при нас имаше ограничение за работа на друго място, което вече отпадна, но също бе допълнителна специфика на работа. Има и много други различни отговорности, свързани с пагона, като специфични дежурства, обучение, участие в мисии.

Вие имате солиден опит в България и не само, но къде виждате бъдещето си?

Категорично в България и по-конкретно във ВМА. Факт е, че у нас има много проблеми, но аз лично искам да остана тук и да лекувам българските пациенти. Да, грубият материален интерес сочи посоката Запад, но за мен бъдещето е тук. Във всеки случаи нещо трябва да се промени и у нас – нужни са ни млади лекари. Аз съм взел своето решение, но осъзнавам, че не мога да задължа младите колеги да мислят като мен, защото е съвсем нормално те да искат справедливо заплащане. За мен, за да си добър в това, което правиш, не трябва да мислиш за битието. Проблем за младите колеги е и липсата на ясно кариерно развитие в България. Един лекар, особено хирург, се изгражда 15 години, след като завърши. И пак има на какво да се учи. С тези темпове на напускане на млади лекари у нас кризата за кадри, която е налице сега, ще стане още по-жестока след 10-15 години.

А промени ли се отношението ви към България след всичко видяно в мисиите зад граница?

След мисии оценяваш мира, който има в България и красотата на нашата страна, защото виждаш, че много от нашите т. нар. проблеми всъщност са незначителни.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
xr39

състудентка 04.09.2017 21:00:00

Радвам се за теб Георги, че си намерил призванието си, че работата ти доставя удоволствие и че си превъзмогнал битовизмите и че си намерил баланса между личните и обществените отговорности и задължения.

Katerina vladova-dickel 03.09.2017 22:45:22

Er war schon früher so gewesen .... wir haben auch zusammen studiert . Ich freue mich für dich Georgi

Katerina vladova-dickel 03.09.2017 22:45:21

Er war schon früher so gewesen .... wir haben auch zusammen studiert . Ich freue mich für dich Georgi

Донита 03.09.2017 00:44:08

Страхотен доктор.Жена му е невролог,и двамата са невероятни...


Всичко за коронавируса
Още новини
Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в
28.03.2024 17:19:22 Невена Попова

Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в "Софиямед" усилията на целия екип са фокусирани върху грижата за пациента  

Кристиана Атанасова завършва образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“ с бакал ...

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес
28.03.2024 16:43:35

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес

Днешният ден е рекорден по брой младежи, които даряват кръв за първи път в Бургас, съобщават от У ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...