!
Четвъртък, 28 Март 2024
18
ноем
3

Проф. Аргирова:

COVID никога няма да изчезне, но може да бъде редуцирано разпространението му сред хората



Проф. Аргирова има дългогодишен научен и практически стаж като вирусолог в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. Тя завършва Висш медицински институт, София, през 1969 г. През 1973 г. придобива научна степен Кандидат на медицинските науки (к.м.н.) в Института по вирусология „Ивановски” в Москва след защита на дисертация в областта на животинските ретровируси. През 1987 г. е избрана за доцент по вирусология към Института по обща и сравнителна патология на БАН. От 1994 г. е доктор на медицинските науки, а от 1997 г. - професор по вирусология. От 1987 г. до 2012 г. проф. Аргирова е завеждащ последователно Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни болести. Заместник-министър на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор в периода 1995 – 1997 г. Понастоящем работи като вирусолог в Клинична лаборатория на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

От началото на пандемията COVID-19 проф. Аргирова е включена в състава на Медицинския експертен съвет по COVID-19 към Министерския съвет. Като вирусолог към Съвета тя е автор на документа COVID-19 - АЛГОРИТЪМ ДИАГНОСТИКА, който се ползва от диагностичните лаборатории в страната и периодично се актуализира. Участва активно в работата на Съвета по COVID-19 в Аджибадем Сити Клиник Болница и ДКЦ Токуда.

Пред Zdrave.net проф. Аргиров обясни как работят ваксините, както и конкретно тези срещу COVID, и какво би наложило да се реваксинираме.  

Проф. Аргирова, как работят ваксините? Всички ваксини, а не само тези срещу COVID.

Ваксините биват два вида – профилактични и терапевтични. В момента говорим изключително за профилактични ваксини. Ваксините предизвикват адаптивен имунен отговор, т.е. в резултат от срещата с антигена, който е във ваксината, се образуват антитела, но освен това се образуват и паметови клетки, които да могат при втора среща с истинския агент да реагират. Ако ние се срещнем с истинския вирус най-напред без да сме имунизирани, ще са ни необходими 10-12 дена, за да се изработят първите антитела и да се формират паметовите клетки. Ако обаче първата ни среща е с вирусния антиген след имунизация срещу  този вирус, то срещу него ще бъдат изработени антитела в рамките на около два дни. Срещата с (вирусния или бактериалния) ваксинален антиген (нарича се имуноген), срещу който искаме да се формират антитела в нашия организъм, има функция да подготви нашата имунна система, та когато се срещнем с  истинския  вирус или бактерия, да отговаря бързо и специфично.

По-какво се различават ваксините срещу COVID от останалите ваксини?

Всяка ваксина е сама за себе си, тъй като е насочена срещу различен агент. Освен това е различна и по технология. Според сегашните технологии срещу инфекциозните вируси най-общо  делим ваксините на живи и убити . Убитите ваксини  се приготвят от култура от вируси, специално инактивирани ( т.е. неинфекциозни), че те да не ни заразяват, но да е запазена тяхната  имуногенност – т.е. съставките,  срещу които целим  образуване на  антитела. Когато се използва такава ваксина, вирусът няма да се размножи в организма, но нашата имунна система ще образува антитела срещу него и при следваща среща с него ще реагира веднага. Когато е жива ваксината, вирусът отново е обработен и е с намалена инфекциозност. Той прекарва в организма ни един или най-много два жизнени цикъла. Имунитетът, който възниква срещу т. нар. живи ваксини е напрегнат, стабилен, но изисква и стабилна и добре работеща имунна система, докато с убитите ваксини се налага да се правят реваксинации – на няколко пъти да се повтори същата ваксина. Трябва да се прави разлика между реваксинация  и бустер. Реваксинацията е със същия препарат, който се поставя няколко пъти, докато се изработи желания имунен отговор. При бустера сме дали ваксината, получил се е имунния отговор, той е отслабнал и след това стимулираме нов имунен отговор по подобие на предишния.

Защо е необходимо допълнително да стимулираме организма, за да създаде имунен отговор? Не работят ли паметовите клетки достатъчно добре след ваксинация?

Защото самото образуване на антитела има динамика. В началото има една фаза, при която има само антигенно дразнене, а няма антитела, след това започва да нараства титърът на антителата, достига пик, а след това този пик започва да спада, докато накрая практически ги няма. Ако в този момент има вече изграден клетъчен имунитет (паметови клетки), те ще предизвикат при следваща среща с вируса образуване на нови антитела. Тези антитела са  срещу същия антиген, т.е. срещу този вирус, срещу който сме имунизирани. Какво обаче става, ако вирусът се измени?

Т.е. ваксината няма да действа на всички варианти на вируса?

Възможно е, ако измененията в биохимията и генетиката на вирусните варианти  доведат до това, че образуваните след ваксинация антитела вече „не познават“ вируса-причинител. По отношение на COVID такъв изменен вариант все още не се е случил. Но пък стана ясно, че ваксинираните също могат да се заразяват и да боледуват, въпреки че това е много по-рядко, с много по-бедна симптоматика, да не говорим, че фаталният край е почти изключен. Засега нито един вирусен вариант не пробива нито една ваксина.

След като терапевтичните продукти, които вече са одобрени от Европейската агенция по лекарствата, навлязат масово, ще можем ли да говорим за овладяване на пандемията дори и при толкова нисък процент на ваксинирани, както е у нас?

До голяма степен тогава нещата ще се променят, защото говорим за антивирусно специфично лечение, а не за симптоматично. Т.е. за лечение, което ще бъде насочено към прекратяване на жизнения цикъл на вируса. След като го убиваме с медикаменти, естествено, че спираме и неговото разпространение. Ние обаче го убиваме в лица, които са вече болни и могат да го разпространяват. Когато обаче имаме голям брой чувствителни към вируса хора, т.е. неваксинирани, на вируса му се дава възможност да се размножава, а когато се размножава, той се и изменя и тогава се наблюдават вариантите и мутациите. При този процент ваксинирани е  вероятно  да се намали разпространението на вируса, но той да се  появява в отделни огнища, без да изчезва.

Смятате ли, че коронавирусът някога ще изчезне?

Никога няма да изчезне от лицето на земята. Изключено е. Първото нещо, което цели всяко живо същество, е да живее. Ако спрем разпространението му в човешкия род, независимо дали с лекарства или ваксини, той си има достатъчно гостоприемници сред животните и никога няма да изчезне. Единственият вирус, който досега е напълно ликвидиран, е този на едрата шарка. При него обаче има една особеност, която не се споменава често – този вирус има един-единствен гостоприемник и това е човекът. 



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
Dm%e

Гост 19.11.2021 11:00:53

Тази бабушкера си приказва наедро, така е свикнала последните 30 години!!!

Каква е 18.11.2021 20:45:59

тази костенурка? Знае ли къде се намира?

Xaxa 18.11.2021 18:20:35

И сега какво -на 6месеца ново боцкане.


Всичко за коронавируса
Още новини
Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в
28.03.2024 17:19:22 Невена Попова

Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в "Софиямед" усилията на целия екип са фокусирани върху грижата за пациента  

Кристиана Атанасова завършва образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“ с бакал ...

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес
28.03.2024 16:43:35

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес

Днешният ден е рекорден по брой младежи, които даряват кръв за първи път в Бургас, съобщават от У ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...