Доц. Жана Казанджиева, дерматолог в Клиника по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска” беше един от главните специалисти, които преглеждаха и тестуват безплатно за кожни алергии в рамките на IХ-та Национална кампания за диагностика и профилактика на кожните алергични заболявания, която се проведе от 20 до 23 ноември. Тази година тя беше насочена към контактния дерматит и към алергии, възникващи в работната среда. Едни от най-често засегнатите професионални групи са фризьори, козметици, автомонтьори, строители, манкюристи, шивачи и кроячи (поради контакта с текстилни бои). В риск са работещите с химикали, селскостопански работници, хигиенисти и много други. Алергологичното тестуване е единственият доказателствен метод за установяване на контактна алергия, която може да се прояви навсякъде, но най-често се локализира по ръцете и клепачите. Пред Zdrave.net доц. Казанджиева сподели защо е избрала дерматологията и как се справя с несгодите в професията.
- Доц. Казанджиева, каква е причината да изберете медицината за свой професионален път?
- Това е фамилна професия. Майка ми и баща ми са лекари, синът ми е лекар, съпругът ми. Това са неща, които почти се наследяват и слава Богу, че е така, защото България е на път да остане почти без лекари. Хората, които са от лекарски семейства са някак си по-закърмени с всички неприятности, които носи професията и са малко по-всеотдайни. Мисля, че благодарение на дългите традиции в лекарските фамилии има все още лекари тук. Винаги се шегувам, че като семейство можем да направим цяла клиника. Наистина положението е трудно обаче и почти всички мои братовчеди и племенници са в Америка или в Германия. Т.е. масово младите напускат заради несравнимо по-добрите условия в чужбина.
- А кога избрахте дерматоалергологията?
- Аз съм си класически дерматолог, възпитаник на старата школа. Младото поколение предпочита да работи в областта на естетиката, докато моето поколение много повече сме насочени към класическите кожни болести, а естетиката е просто допълнение. Дерматоалергологията е клон на дерматологията, така както са клон дераматомикологията (науката за гъбичните заболявания), венозните улкуси. Алергологията е много по-нова специалност. За тези които смятат, че дерматоалергологията е част от алергологията ще припомня накратко историята й.
Началото на дерматоалергология е поставено от известния учен Алберт Найсер. За тези, които са имали съмнителната привилегия да се разболеят от трипер, това е човекът, който е открил причинителят на болестта. По това време лечението е само с живак, но той предизвиква много странични реакции. Търсейки как да ограничи страничните реакции, Найсер прави първото тестуване. В днешно време има европейска стандартна серия за тестуване, има хора, които следят динамиката на алергените в Европа. В демато-алергологията ние категорично сме европейци. Ползваме стандартната европейска серия, а резултатите ни по отношение на честотата на алергиите с нищо не се различават от средноевропейските. На първо място като главен алерген е никелът, след това кобалт и хром. Веднага след металите се нареждат козметичните алергени - перувиански балсам, парфюмите и консервантите.
- Какво трябва да избягват хората с тези алергии?
- Алергичните към никел трябва да избягват подобни накити, руж, фон дьо тен, консумация на броколи, зелен фасул и ядки, а при алергичните деца - да се наблюдават при допир с подобни играчки, детски гримове, лепило, боксови ръкавици и др. Никелът се съдържа и в медицински изделия, импланти, копчета на панталони, монети.
- Какъв е процентът на хората с алергии?
- Очакванията са през 20-30-те години на нашия век всеки втори да е с алергия. Ние все по-успешно се борим с инфекциите, а нещата в природата са в равновесие и съответно алергените стават все повече.
- Вие по какъв начин се справяте с психическото напрежение?
- Вероятно благодарение на това, че цялото семейство сме лекари. Не мисля, че някой друг би изтърпял жена, която работи от 7 до 7. Детето ми като беше малко също се чувстваше сравнително лишено от майчиното си внимание, но това са неща, които с течение на времето просто се приемат. Иначе мисля, че като във всяка професия – професията се нагажда към семейния живот и обратното. Но голямо значение има разбира се откъсването и зареждането за преодоляването на т.нар. „бърнаут“ синдром. Лекува се с конгреси и конференции, когато виждаш, че медицината върви, на какво ниво се движи и се радваш на новите открития. Минала съм през много неща в дерматологията. Напоследък много се занимавам и с детските хемангиоми, много дълго време се занимавах с усложнения след татуировките. Работила съм много, много неща. Просто в медицината спасението е, когато нещата са ти интересни да задълбаеш в тях и да гориш в тях. Иначе не се получава.
Фамилността, особено в Кожна клиника, не е позитивно явление и е причина за смях и подигравки.
"Това са неща, които почти се наследяват "-Тая стринка съвсем се е сдухала. Останала е в седемдесетте. "Почти се унаслдяват!?"- "Разсъждава" съвсем по Мичурински и Лисенковски.
Не виждам какво се захванахте с едно изречение за фамилността в професията, казано от доц. Казанджиева. Вярно, "бърнаут" синдромът е повсеместно явление...
Щом сам ти не виждаш, как може да ти се покаже нещо, като не си окат.
Тази дума "окат" какво означава? И на какъв език е?
"Чети! То прави сляпото окато — из тоя извор целий свят гребе — за малко труд дарява то богато, по-скъпо то е от елмаз и злато: чети: а, б." Иван Вазов, "Говедарче"
Просто фамилиите го превърнаха в проблем
На кого е проблем ?
Децата на лекарите трябва да стават обущари,може би! За да се вреждат някакви си лекарчета!
Не, просто трябва да има равен старт за всички. Стига привилегии за фамилиите.
Наредбата за специализация и тя е направена за фамилиите. Първо трябва да работиш специалността и после да имаш право да специализираш.
Не можем да се "вредим" от фамилиите, чувстваме се излишни цял живот. Без връзки сме, в периферията. Омръзнаха ни.
За съжаление не "унаследяването" на професията е гаранция за наличие на лична мотивация и персонални възможности за това да станеш добър лекар. Не малко деца на лекари учеха и учат медицина не по свое желание, а защото така им е "наредено". Сравненията на другите коментиращи за Унивеситетски болници у нас, в които работят на едно и също място 2-3 поколения лекари в една специалност е практика, непозната в цивилизования свят. Дарбата да практикуваш медицинското "изкуство" не се унаследява. Примери - много и навсякъде.
Е, това за фомилиите нацели десятката. Не случайно на МУ-Пловдив му казват "мама, татко и аз, баба, дядо и внуче". Отвратителни нагажждачи, лицемери и готованковци, това са децата на този и онзи!
голяма работа са фамилните традиции добре че ги имаме интересно ми е как другите държави се справят без да имат такива традиции ..
О, да, това за фамилността в лекарската професия това ние, произхождащите от велекарски фамилии лекар, много добре го знаеме. Цели феодални кланове се заформиха в болниците. Проверете в произволна държавна УМБАЛ
Планът за възстановяване и устойчивост дава няколко възможности, едната от които е създаване на 1 ...
Все още много повече грипни вируси се доказват, отколкото COVID и респираторните вируси, но и те ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Калоян Персенски: Сам избрах лекарската професия, но семейната традиция също си каза думата
24.03.2024 09:55:20 Невена ПоповаД-р Татяна Генева: Един спокоен работен ден в спешното звено може да се превърне в истински екшън за секунди
17.03.2024 11:30:37 Невена ПоповаД-р Кристина Миткова: Тайната на щастието е да умееш да се предизвикваш и да научаваш нещо ново
10.03.2024 10:25:59 Невена Попова