Д-р Полина Ангелова: Обичам децата и тяхната неподправеност

Д-р Полина Ангелова е родена в Разград, завършва Природоматематическата гимназия „Акад. Н. Обрешков" в родния си град. Възпитаник е на МУ – София, където се дипломира като лекар през 2008 г. От 2009 г. до 2013 година специализира детски болести в СБАЛДБ "Проф. Иван Митев". От 2014 г. работи като педиатър в Детското отделение на МБАЛ " Св.Иван Рилски" в Разград.

Д-р Ангелова, как решихте да се посветите на медицината?

Колкото и банално да звучи, за мен медицината е призвание. Въпреки, че в семейството ми няма лекари, това е била детската ми мечта и винаги съм знаела, че това е пътят, който трябва да следвам.

Какво Ви накара да изберете педиатрията?

Обичам работата с деца, обичам децата и тяхната неподправеност. Не си представям да работя нещо различно от това, което правя.

Разкажете да първите си стъпки като детски лекар?

Когато за първи път започнах работа вече като специалист, бях много изплашена. Не знаех как ще се справя, нямах почти никакъв опит, а и по време на специализацията винаги имаше някой зад гърба ми, на когото да мога да разчитам в трудни ситуации. Изведнъж се оказах сама, носейки цялата отговорност и посрещайки всякакви случаи в многопрофилно детско отделение в малък град. Но с времето човек се учи, свиква и става все по-уверен.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в работата?

Нищо не може да се сравни с удовлетворението от това да видиш детската усмивка и сълзите на щастие в очите на родители, на чието дете си помогнал! Тогава разбираш, че всичко си заслужава!

От кои принципи се ръководите при общуването с родителите?

Общуването с родителите е доста деликатна тема. Опитвам се да бъда изчерпателна в информацията, която им предоставям и най-вече да бъде поднесена по подходящия начин. Те трябва да останат с усещането, че могат да се доверят на лекарите, на които са поверили здравето на децата си. Няма ли я тази връзка, общият език и доверието, общуването не е пълноценно, а това съответно рефлектира и върху нашата работа.

С какви трудности от организационен характер се сблъсквате – Вие и колегите Ви?

За съжаление, трудностите от организационен характер са много. Като започнем от купищата документи, неуредиците в Здравната система, разхождането на пациентите по различни звена и стигнем до затруднената комуникация между различните специалисти и т.н. Особено сложна е ситуацията, когато трябва да бъде преведено дете в друга специализирана структура в по-голям град. Но се надявам, че за доброто на всички, и тези неща с времето ще се променят към по-добро.

Как могат да бъдат преодолени те, според Вас?

Може би трябва изцяло да се преструктурира здравната ни система, да се осигурят достатъчно кадри и да се подобрят условията на работа за медиците. И разбира се, няма как да не спомена изграждането на Национална Педиатрична болница, което все още е доста наболял проблем сред нашето съсловие.

Какво искате да им пожелаете в края на тази трудна година, в която пандемията си отиде, но остави спомен за опасността, която не трябва да се забравя?

Имала съм късмета да попадам на способни и качествени колеги – и като хора, и като професионалисти. За мен е много важно да знаеш, че имаш екип, на който можеш да разчиташ и с когото заедно да се справяте в тежки ситуации.

Пожелавам на всички да бъдат здрави и удовлетворени! Да бъдат все така всеотдайни и да не губят вярата, че ще дойдат и по-добри времена.

Бих искала да благодаря на всички учители, които съм срещнала по пътя си в педиатрията, а те са много. Най-вече на колегите от Детската клиника на Александровка болница, където направих първите си стъпки в специалността и основно специалистите от СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев“, които имат основна роля в изграждането ми като педиатър. Няма как да спомена конкретни имена, всички те имат принос и оставиха отпечатък върху професионалното ми изграждане. На всички тях дълбок поклон и огромно БЛАГОДАРЯ!