Лечението е успешно, когато лекарят и пациента са в синхрон

Д-р Александър Йорданов е специалист по хематология в София с над 6 години лекарски опит и професионални интереси в областта на стволовите клетки и малигнените лимфоми. Рутинно осъществява стернална пункция и трепанобиопсия, амбулаторна инфузия на високодозово желязо, цитогенетични и молекулярногенетични изследвания в болничното отделение, в което работи. Участва в над 20 клинични проучвания в областта на малигнената хематология. Завършва МУ-Варна през 2013 г., а през март 2015 г. придобива магистратура по Здравен мениджмънт. От декември 2018 г. е специалист по Клинична хематология.

След своето дипломиране през 2013 г. д-р Йорданова работи в продължение на 1 година като лекар в клиниката по Хематология и Онкология към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. От 2014 г. е част от Клиниката по хематология и онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски".

Д-р Йорданов, как избрахте медицината за своя професия?

Медицината я избрах, тъй като смятам, че това е най-трудното за изучаване във времето и придобиваш друг статут в обществото. Стигаш на едно по-различно ниво. Естествено винаги съм искал и да помагам на хората.

А как избрахте Хематологията?

Към нея се насочих, тъй като това е една от най-перспективните медицински специалности. Хематологията се развива доста бързо. Все нови и нови медикаменти се появяват на пазара и, лека полека, в работата, се вижда как едни заболявания, тип присъда, се превръщат в напълно лечими заболявания или хронични, така че да не създават проблем на пациента. За мен това е най-динамично развиващата се специалност в медицината. Прекрасно е да виждаш как нещата се случват пред очите ти.

Кой е най-интересният случай до момента в практиката Ви?

Доста сложни случаи имам, завъртени, трудни за диагностициране, и се е налагало второ и трето мнение. Истината е, че най-трудно ми е, когато няма колаборация от страна на пациента. Когато той има съмнения в това, което правим, тогава е най-сложно. Когато има синхрон между лекар и пациент, нещата се получават, независимо от това колко е тежко заболяването.

Днес е Световния ден за борба с лимфом – едно трудно за диагностициране заболяване със сериозни социални измерения. Защо е необходимо да има такъв ден?

Необходимо е, защото това е едно социално значимо заболяване, чиято честота през последните няколко години расте непрекъснато с оглед на това, че хората живеят все по-дълго, честотата на злокачествените заболявания нараства. Този ден е необходим, за да има информираност и хората да знаят за какво става въпрос, какви са симптомите и кога трябва да се обърнат към специалист или личния лекар.

Кога трябва да се потърси помощ от лекар?

Лимфомите са злокачествени хематологични заболявания, които произлизат от клетките на имунната система и най-често засягат лимфните възли и лимфната тъкан. Най-честият алармиращ симптом е увеличени лимфни възли, обикновено с размер над три сантиметра, във видими части на тялото. Когато подобен лимфен възел се появи и неговата продължителност е повече от месец, е хубаво човек да се обърне или към общопрактикуващия лекар, или към специалист хематолог, за мнение и съответно препоръка за по-нататъшни изследвания. Характерното на тези лимфни възли е, че те са уголемени, сраснали, но неболезнени. Когато при опипване са болезнени обикновено се касае за възпалителен процес. Единствено може да се появи болка при много голям размер, който води до притискане на съседни органи.

Какво предизвиква лимфома?

Като всяко злокачествено заболяване, то се дължи на малигнена трансформация на клетки на имунната система. По отношение на рисковите фактори за възникване на лимфомите като цяло, съществуват доста описани. В последните десетина години се говори много и за ролята на вирусите в генезата и възникването на лимфомите, но също така и доста вредности от околната среда като пестициди и общ радиационен фон също могат да доведат до такава трансформация на хематологични клетки и възникване на лимфомите като цяло.

В последните години вече не се говори за лимфомите като за смъртна присъда. До каква степен наистина е напреднало лечението им?

През последните 15 години общата преживяемост на пациентите с тези заболявания се подобри доста. От една страна това се дължи на по-ранната диагностика и по-качествените изследвания при поставяне на диагнозата, от другата страна стои навлизането на новите медикаменти - т.нар. таргетни молекули в лечението на лимфомите. Наистина от злокачествените заболявания то е с най-добра прогноза. Общи данни от САЩ показват, че преживяемостта при Неходжкиновите лимфоми е 77% спрямо Ходжкиновите, при които е 87%. Това наистина ги прави доброкачествено протичащи заболявания с оглед на съвременната терапия.

Възможно ли е лечението на лимфоми с алтернативни средства?

Много от медикаментите, които се използват за лечението на лимфомите, са произведени на синтетична билкова основа, т.е. използват се растения от природата. Въпреки това опитът за лечение с алтернативни средства е по-скоро негативен. Без лечение пациентите с повечето от болестите на кръвта като лимфоми и левкемии не живеят повече от 6 до 12 месеца. Случва се единични пациенти да смятат, че фармацевтичната индустрия е измама и да се опитват да се лекуват чрез странични методи като интегративна медицина, но обикновен нещата завършват фатално и то в рамките на една година. Така че при доказване на заболяването е добре човек да вярва в истинската медицина  и наистина да прави необходимите усилия за правилното лечение.   

При левкемията едно основните средства за лечение е трансплантацията на стволови клетки. Трансплантацията помага ли и при лимфомите?

Трансплантациите като цяло са две групи - алогенни и автоложни. При автоложните донорът на стволови клетки е самият пациент.  Докато при алогенните, които се използват за острите левкемии, донорът е чужд от общата банка или родствен със съответната съвместимост. Проблемът при алогенните трансплантации идва от факта, че се вкарват клетки от чужда имунна система, което води до имуннен конфликт. Докато при автоложните, които се използват за лимфомите, няма имунен конфликт. Смъртността при алогенните трансплантации е доста висока и достига до 70% в рамките на една година след трансплантацията. Това се случва поради несъвършенството на самата техника. Колкото и да напредват нещата, винаги остава този имунен конфликт между клетките на донора и рецепиента. Автоложните трансплантации пък представляват един биологичен растежен фактор за организма. Събирането на стволови клетки преди провеждането на химиотерапия, практически ни позволява да сме максимално агресивни към заболяването. Можем да си позволим да направим максималните дози от всеки един медикамент, за да можем да потиснем самия лимфом и впоследствие стволовите клетки, които се вливат на пациента, водят до възстановяване на нормалното кръвотворене.

Няма ли опасност и стволовите клетки да са преносители на заболяването?

 За разлика от левкемиите при лимфомите мутациите, които възникват в клетките на имунната система, са на ниво зряла клетка. Те не засягат родоначалните клетки, които се намират в костния мозък. При острите левкемии, дефектът е на ниво много ранна клетка - т.нар. хемопоетични стволови клетки и оттам идва проблемът с трансплантациите.

Какво може да бъде препоръчано като превенция при лимфом?

Най-удачната препоръка са рутинните кръвни изследвания, общ преглед и ехограф, които е добре да се правят два пъти в годината. Тогава, дори да се появи проблем, той може да бъде установен сравнително навреме. Това е реално профилактиката, която донякъде куца в България, тъй като пациентите никак не обичат да си правят рутинни изследвания. Обикновено хората ходят при доктор само по „голяма нужда“, когато вече нещата са доста напреднали.

Как се разтоварвате?

Истината е, че много трудно спя. Обикновено си прехвърлям през ума целия ден, много често се въртя до 2-3 часа през нощта в леглото, знаейки че на другия ден имам доста работа. Опитвам се да спортувам два-три пъти седмично, защото е важно да сме в тонус и във форма и гледам да отдъхвам с моята половинка някъде, когато имам възможност и време.