Д-р Цветелина Великова: Доказана е реципрочната връзка между съня и имунната система

Д-р Цветелина Великова е клиничен имунолог в Университетска болница „Лозенец“. Преподавател в Медицинския факултет на СУ "Св.Климент Охридски". Научните й интереси са насочени в няколко области - имунология на гастроинтестиналния тракт, мукозен имунитет, автоимунитет, имунотерапия, цитокини, модерни методи за диагностика, имуногенетика.

Д-р Великова, известно е, че добрият сън е условие за добро здраве. Разкажете накратко за фактите, доказани от науката - как сънят влияе върху имунитета и как имунитетът влияе върху съня?

Множество изследвания в последните години потвърдиха реципрочната връзка между съня и имунната система. От една страна, липсата на сън влияе негативно на имунния отговор, а от друга - имунната система е способна да променя моделите на съня.

През 2013 година бяха публикувани фундаментални данни за циркадния ритъм и имунната система при експериментални животински модели. Нещо повече, беше показано, че при хора с хронични възпалителни и/или автоимунни заболявания има по-често проблеми със съня, вследствие на нарушения в циркадния ритъм. При тези пациенти има дисрегулиран имунен отговор, включващ промени както в имунните клетки, така и в имунните молекули-медиатори. Пример за такива молекули са цитокините. Известно е, че цитокините са сигнални молекули с изключителна важност за регулация и активация на имунната система. Високите нива на възпалителни цитокини при имуномедиираните заболявания водят до постоянна умора при тези болни, която не е свързана с обострено заболяване. За пациентите тази хронична умора е изтощителна.

Цитокините повлияват и изместват фазите на съня при хора и животни. Например два възпалителни цитокина – интерлевкин 1 бета (IL-1b) и тумор некрозис фактор алфа (TNFa) увеличават, но и фрагментират дълбокия или т. нар. NREM (non-rapid eye movement) сън. Освен това, те намаляват REM (rapid eye movement) съня.

Когато имунната система се опитва да се справи с дадена остра инфекция, температурата често се повишава. Когато пациентът е с треска, моделът на съня се променя по следния начин: NREM сънят се фрагментира, а REM сънят се потиска. По време на нормалния сън е точно обратното - температурата на мозъка намалява по време на NREM съня, а се увеличава, когато мозъкът влезе в REM съня. Този естествен отговор в началото на инфекцията ви насърчава да спите повече, което спомага за по-бързо възстановяване от болестта. Всъщност намаляването на REM съня може би е еволюционен начин за оцеляване при хиперпирексия с цел запазване на енергията. Всичко това донякъде обяснява и защо по време на боледуване сънят обикновено е неспокоен.

Известно е, че биоритъмът на хората ги прави различни – това са добре познатите типове „чучулиги“, „сови“ и „гълъби“, за които се твърди, че имат най-балансиран профил на денонощна активност. Правени ли са проучвания върху техния имунен статус?

Според така наречения хронотип, хората бяха разделени на три класически типа - сови, чучулиги и комбинация от двете (т.нар. гълъби). Гълъбите са по-приспособими към общоприетия работен график и съвременния ритъм на живот от другите видове хронотипи. Сутрин се събуждат лесно, а вечер заспиват нормално. Енергични и пъргави през целия ден, всичко звучи почти фантастично.

В допълнение към тези отдавна известни хронотипове, съществува и разширена класификация на човешките хронотипове - мечки, вълци, делфини и лъвове, в зависимост от характеристиките на техния индивидуален биологичен часовник.

До момента не съм срещала тези подтипове да бъдат изследвани и на имунологично ниво, но вероятно би било любопитно.

Има ли съществена разлика между дневния и нощния сън от имунологична гледна точка?

Подобно на повечето биологични системи, при имунната система също може да се наблюдава циркаден ритъм.

Вътрешният часовник на тялото е настроен за два около 12-часови периода, свързани със „светло‘ и „тъмно“. Когато този ритъм е нарушен, и имунната система се променя. Нещо повече, смята се, че гените, отговорни за циркадния ритъм, са тясно свързани с определени имунни клетки.

Има биологична разлика между дневния и нощния сън. Смята се, че най-пълноценен е нощният сън, въпреки че и дневните порции сън могат да бъдат полезни в някои случаи.

Нивата на провъзпалителни цитокини са най-високи през нощта, докато тези на антивъзпалителните цитокини (като напр. IL-10) се повишава през деня. Броят на някои имунни клетки като Т-лимфоцитите и неутрофилите също се влияе от циркадния ритъм. По време на нощния сън нивата на кортизол и адреналин спадат, докато мелатонинът се повишава. Самият мелатонин има доказани имуномодулиращи свойства. Това помага да се противодейства на възпалението чрез намаляване на свободните кислородни радикали. Недостатъчните часове нощен сън водят до по-високи нива на кортикостероидите, които имат способността да потискат функцията на имунните клетки. В тази връзка, по отношение на общото здраве на организма и за оптималната работа на имунната система се препоръчва да преобладава нощният сън.

А знае ли се колко часа сън в денонощието са реално необходими, според възрастта и пола, за да се възстанови човек и да бъде пълноценен?

Необходимите часове сън за всеки човек спрямо възрастта му са известни. Смята се, че новородените прекарват в сън около 14-15 часа от денонощието, докато към 5-годишна възраст децата се нуждаят от около 10 часа. Децата и тийнейджърите все още имат нужда от голям брой часове, за да функционират оптимално – между 8-11 часа. За възрастните лица са необходими между 7 и 9 часа, като се смята, че повече часове (над 10-11 часа, хиперсомния) или по-малко часове (под 4-6 часа, инсомния) от тези са по-скоро неблагоприятни. С възрастта хората спят все по-малко и по-малко, но има и големи индивидуални различия.

Какви заболявания може да причини безсънието?

Съществува една голяма група от хора, които боледуват малко по-често. Обикновено при тях няма установено заболяване или проблем с имунната система. Всъщност общото при тях е – недоспиването.

Хроничното недоспиване намалява производството на антимикробни пептиди и други защитни молекули в организма, както и броя на „първа линия защитни клетки на вродения имунитет – неутрофилите, увеличавайки нашата уязвимост към инфекция и намалявайки резистентността ни.

Нещо повече, такива промени в имунните клетки и молекули вследствие хронична инсомния са подобни на промените в имунния отговор на организма при излагане на остър или хроничен стрес.

Животински модели с мишки, подложени на сънна депривация, показват, че в техните черва е повишен броят на възпалителните Th17 лимфоцити. Нормално, тези клетки са необходими за активация на имунния отговор към бактериални и гъбични инфекции. Когато обаче тяхната диференциация е неконтролируема (според цитокиновата среда, наличието на Т регулаторни клетки и други фактори), те могат да причинят хронично автоимунно заболяване.

Мишките с изкуствено създаден „jet lag“ също са показали по-силен възпалителен отговор и склонност към развитие на възпалителни заболявания. Възпалението е в основата на много хронични заболявания, като астма, хронични възпалителни чревни заболявания, дерматити, и др.

Всъщност тези изследвания доведоха до натрупване на данни за влиянието на циклите светлина – тъмнина и сън – събуждане върху поддържане на хомеостазата на имунната система. В този ред на мисли, лошият навик да не спим достатъчно променя чревния микробиом в посока намаляване на броя и разнообразието на някои полезни бактериални щамове. Влиянието на сънната депривация върху човешкия микробиом оказва индиректно действие върху имунната система, както и върху резистентността към инсулина.

Не е тайна, че съвременният човек нерядко подчинява режима си на навици, които не могат да се нарекат полезни за него – дълго заседяване пред компютъра, работа до късно през нощта, едновременно хранене и взиране в екрана. Тези дълги часове пред компютъра влияят ли по някакъв начин върху имунитета?

Към изброеното бих добавила jet lag-а при пътуване през часовите зони на земното кълбо, работа на смени, нощното хранене. Стоене до късно вечер, гледайки екрана на телевизора или смартфона, или работейки на компютър, водят до неблагоприятни промени в имунната система, които споменахме по-горе. Това в още по-голяма степен се отнася и до децата и подрастващите. Настъпват промени, които са свързани с това нашата имунна система да не работи оптимално, а ние да сме по-уязвими към банални инфекции.

Интересен е и „синдромът“ на хранене през нощта. Причина за това късно вечерно хранене се смята, че е изместването на циркадния ритъм на хранене. При това забавяне апетитът се увеличава през вечерните часове, като повечето засегнати лица смятат, че трябва да се хранят, за да заспят. Хората с нощно хранене страдат също от безсъние, депресия, сутрешна анорексия, затлъстяване. При тях е необходимо комплексно лечение, което да повлиява начина на хранене, съня, настроението и справянето със стреса.

Ако трябва да обобщите, какво поведение трябва да избягваме, за да съхраним имунната система и да й дадем възможност наистина да ни защитава – в контекста на идеята за пълноценен сън като фактор за добро здраве и реализация?

Неслучайно толкова много се набляга на хигиената на съня – да спим достатъчно, сънят ни де е дастатъчен като количество и качество. За това трябва да получаваме сън редовно - "наваксване“ на загубени часове сън не съществува, за съжаление.

Няколко прости правила биха ни помогнали в това отношение. На първо място - да си лягама и ставаме е в определени часове на деня, независимо дали е работен или почивен ден. Също така да не прекаляваме със „следобедната дрямка“ – здравословното количество е 15-20 минути. Всеки ден трябва да си осегураваме поне 30-60 минути активна физическа дейност и престой на открито. Важно е да избягваме консумацията на напитки, съдържащи кофеин и други стимуланти до 8 часа преди лягане. От друга страна има значение да намалим вечерната консумация на алкохол, тъй като въпреки широко приетото му „успокояващо и релаксиращо” действие, той нарушава фазите на съня, както и води до по-повърхностен, т.е. некачествен сън. Що се отнася до хранителния ни режим - трябва да се постараем вечерята ни да бъде лека.

Друга препоръка е да не работим в леглото, а непосредствено преди сън да си отпочинем със спокойни дейности като четене на книга, взимане на душ или вана, спокойна игра за децата. Поне час преди заспиване е добре да ограничим използването на екрани, а така съко и да намалим „синята светлина“, която идва от различни устройства и кабели в стаята, в която спим. Важно е да създадем уютна и отпускаща атмосфера в спалнята

И още нещо – ако не можем да заспим повече от 15 минути, е по-добре да станем от леглото и да се разнообразим като си приготвим чай, почетем книга или направим леки физически упражнения.