„След толкова упреци през последните 20 години, не сме и помисляли, че ще ръкопляскат на българските лекари. COVID-19 даде основание да се гордеем за това, което сме - като общество и като лекари. И като обучение в университетите“.
Това каза пред Радио София неврологът акад. Лъчезар Трайков, който преди дни бе избран за ректор на най-старото висше медицинско училище у нас - Медицинския университет в София.
Той призна, че винаги е носил в себе си вируса на академизма, на образованието, на желанието да предадеш наученото на учениците и на науката, защото е в университета вече 30 години.
„Цял живот съм инвестирал в преподаване и в наука, както и в клиничната практика. За съжаление с качественото образование пълним с лекари западните болници“, посочи ректорът. Той се спря на усилията на новото ръководство да организира пълноценен учебен процес, отговарящ на съвременните изисквания, но в специфичните условия на пандемия.
Още от първия учебен ден 15 септември МУ-София ще разполага с обща дигитална платформа за обучение, каза акад. Трайков.
По думите му точно в този момент дистанционното обучение е едно много голямо предизвикателство за медицинските университети и това е причината усилията на ръководството на столичния МУ е заедно с другите медицински университети да се върви към осъществяване на обща концепция за прилагане на хибриден модел при практическото обучение на студентите. Това ще се осъществява в по-малки групи и с намалена продължителност. Друга важна насока на промените е идеята за изграждането на симулационни центрове - със симулатори и тренажори, допълни акад. Трайков.. Той подчерта, че контактите с ректорите на извънстоличните медицински университети са ежедневни и общата цел ще бъде постигната.
„Ще е нужно малко повече време – около година, но симулационна медицина ще допълни качеството на практическото обучение с минимум риск от инфекция“, каза той и допълни, че този екзактен и унифициран подход към следването и дори към изпитите ще засегне на само обучението по медицина, но и по дентална медицина и фармация.
С термина „държавна поръчка“ и „държавни стандарти“ не се изчерпва финият механизъм, по който трябва да продължи напасването на обучението съобразно нуждите на обществото, категоричен бе акад. Трайков.
„Дипломата е само началото. Трябва да синхронизираме способността да произвеждаме лекари с продължаващото обучение. Държавните институции, Лекарският съюз и научните дружества по специалности трябва да се разберат по този въпрос.“, посочи ректорът на МУ – София.
Акад. Трайков се спря и на темата за задържането на медицинските кадри у нас.
Той припомни известния факт, че 60% от младите лекари заминават за чужбина, 30% - веднага след завършването и 30% - след като вземат специалност. По думите му далеч не възнаграждението е причина за този интерес към работа в други страни, а точно предвидимостта и възможността за кариерно развитие са в основата на този феномен.
Има разлика БАН и БАНИ. Различни неша са. И на двете места се водят академици, но изискванията и нивото е различно! Може би в БАНИ няма член-кор, там вероятно са професори и академици. В целия свят, остават малко хората с мисълта и стремежа за лекар, кариерното развитие започна да става водещо, независимо как.
НО ВАРНА Е ОЩЕ ПО-ЗЛЕ КОПИПЕЙСТ И ФАЛШ ПОВСЕМЕСТНО. ТИ НА МЕНЕ- АЗ НА ТЕБЕ.
Третият е Катя Титянова
Тя е в БАНИ
Използвачи на труда на докторантите.
Празнословие и мноого пари!
Има 3 бр. Невролози академици в България. Може ли някой да ми каже поне едно значимо откритие или принос, което да са направили ? Погледнах доктората на един професор от Варна. Вай ! То срамна работа ! Пълно падение и девалвация на титлите.
Двама -ясно. Кой е третия?
БРЕЙ!!!