„Година, в която няма грип, а продажбите на лекарства растат с близо 9% в стойност, е показателна за това, че броят на болните се увеличава и на пазара са се появили нови продукти. И така вече над десет години, в които фармацевтичният бизнес винаги расте, дори и в кризисни за всички други сектори години”, пише днес „Капитал”.
В числа пазарът само на медикаменти по лекарско предписание и без рецепта достигна 2.78 млрд. лв. през 2016 г. по данни на анализаторската компания Quintiles IMS, а заедно с хранителните добавки, санитарните материали, храните и козметиката, които се продават в аптеките, се оценява на 3.5 млрд. лв., отбелязва изданието.
„Пациентите са платили в брой за лекарства 1.4 млрд. лв. Болниците и здравната каса, които са захранвани от здравните вноски и данъците на работещите, са поели общо същата сума - 1.4 млрд. лв. Здравната каса е осигурила безплатни или частично платени медикаменти за 900 млн. лв., а болниците са купили продукти за 502 млн. лв., като най-голямата част от тях – над 200 млн. лв., са лекарства за химиотерапия”, четем още в седмичника.
„В същото време от пазара са се изтеглили около 200 лекарства, като част от тях вече изобщо не се продават в България. 2016 г. беше поредната година, в която с държавна регулация се търсеше как да се намаляват средствата, които касата плаща за лекарства, и усилието стигна дотам, че тя дори въведе дискриминационни критерии да се изписват медикаменти по икономическа, а не по медицинска целесъобразност. Опитите за пестене доведоха до по-малко нови лекарства на пазара, но не промениха посоката към увеличаване на заплащането на генерични лекарства”, отчита публикацията.
В „Банкер” пък откриваме материал, посветен на здравното застраховане. „Интересът към здравното застраховане се засилва. Показва го брутният премиен приход на дружествата, които предлагат този вид полици. Според данни от Комисията за финансов надзор за последната година приходите на общозастрахователните и животозастрахователните дружества по застраховката „Заболяване” и Постоянната здрава застраховка са се увеличили с 16.5% - от 64.5 млн. лв. през ноември 2015-а до 75.1 млн. лв. през същия месец на 2016-а”, пише изданието, като отбелязва, че според очакванията на бранша през 2017-а ръстът му ще продължи, но с по-умерен темп - от около 10 процента.
Пазарът на здравното застраховане в България все още е доминиран от корпоративните застраховки, посочва вестникът. „При груповото застраховане работодателят предоставя като допълнителна придобивка на служителите си здравна застраховка. В последните години се оформи и тенденция фирмите да избират комплексен пакет за служителите си, който включва извънболнична и болнична помощ, както и възстановяване на разходи”, отбелязва „Банкер”.
Според седмичника друга тенденция, която се очертава като водеща за 2017-а, са международните здравни застраховки.
Няколко вестника се спират на проблемите около кръводаряването у нас. „Отчита се пореден спад на кръводарителите у нас. Според данните 80% от кръводарителите в страната са близки на пациентите, а едва 20% даряват безвъзмездно, съобщава Би Ти Ви”, четем в „Земя”.
За изминалата година около 167 хил. души са дарили кръв за цяла България. В София са най-много, а най-малко - в Разград. За миналата година желаещите са с 1000 души по-малко, отбелязва вестникът.
„Местата, в които има най-голяма нужда от кръводарители, остават големите градове. Особено тези, в които няма центрове по трансфузионна хематология. (…) Като негативна тенденция се отчита, че тези, които най-малко даряват кръв са младежите до 20 години”, четем още в изданието.
Изданията отбелязват и подписката, организирана в подкрепа на русенската болница. „Пациенти организират подписка в защита и подкрепа на Университетската болница в Русе и нейния директор д-р Иван Стоянов. Причина за инициативата е, че в понеделник вечерта група русенци излязоха на протест заради починало в болницата момиче. Според родителите й тя е била лекувана без да й е поставена диагноза. Сега пациенти от целия регион и студенти от Русенския университет застават зад лекарите и медицинския персонал, които се грижат за над 30 хил. пациенти годишно”, пише „Телеграф”.
В „Труд” четем, че близо 150 000 българчета страдат от затлъстяване, което е един от факторите за увреждане на бъбреците. Изданието цитира доц. Анелия Буева, национален консултант по детска нефрология, която се позовава на данни от извършен национален скрининг.
„Тя обясни, че наднорменото тегло е опасно дори за пеленачетата”, пише вестникът.
