Допълнителното здравно застраховане е темата на днешния брой на „Монитор“. Изданието се позовава на данни на Изпълнителната агенция Медицински надзор", според които един от 10 работещи има допълнителна здравна застраховка. „Около 312 хил. са българите, имащи такава полица, а работещите по информация на статистиката са над 3,1 млн. души. Спрямо общия брой на осигурените 6,2 млн. български граждани делът пада наполовина. Голямата част от застрахованите лица - 301 259, са по групови договори, сключени от фирмите, където работят хората. По индивидуални договори за доброволно здравно застраховане полици притежават едва 9104 души, по данни към края на миналата година“, пише всекидневникът.
„Според сайта на КФН по договорите за застраховка "Заболяване" за първите 6 месеца на годината са били предявени над 347 хил. претенции, като 62 135 са били са събития от минали години. Общата сума на исканите обезщетения от застрахованите е за над 20 млн. лв., като 3,3 млн. лв. са били за минали години. Плащания са били направени по над 84 хил. случая, като застрахованите са получили от застрахователите общо 19,11 млн. лв. Отказани са били над 248 хил. претенции за 1,07 млн. лв. Платените суми от клиентите за полиците по застраховката "Заболяване" в сегмента на общото застраховане за първото шестмесечие са за над 97,14 млн. лв., а общо изплатените обезщетения - почти 34,4 млн. лв. Немалко от застраховките за заболяване, злополука или смърт са краткосрочни и се сключват за определен неголям период от време, най-вече при пътувания в чужбина. Засега обаче за тях не се води специална статистика, която да ги отдели от дългосрочните, обясниха от КФН“, пише още медията.
„Сега“ съобщава, че повече от половината болнични листове се издават в медицинските центрове, а от личните лекари идват само 15% от тях. „Около 20% от отпуснатите обезщетения са за малки фирми с персонал до 9 души, а по-големите - с до 50 работници, отговарят за 12% от болничните. Тези данни изнесе вчера пред БНР Григор Димитров от Българската стопанска камара. Според него преди да се започне с мерки за ограничаване на явлението, трябва да се помисли кои са причините, водещи до увеличаването на болничните дни и сериозното нарастване на бюджета за такива обезщетения. Димитров смята, че първата сериозна причина хората да мамят с болничните е бюрокрацията в обслужването на гражданите. Когато човек има да свърши някаква работа, трябва да отсъства от работа и най-лесно това става с болничен, обясни той“, пише всекидневникът.
Изданието цитира и бившия социален министър Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика, според когото дискусията по темата в момента се концентрира в неправилната посока. "Дори да махнем първите 3 дни от болничния, това няма да намали фалшивите болнични листа. Освен "туристическите болнични"преди празниците, има и други селскостопански", коментира той. Нейков посочи два начина за справяне с проблема - кампания, която да стресне недобросъвестните или пък няколко предприятия да си създадат институт на "доверен лекар", през който да минават всички краткосрочни болнични на техните служители. "Направихме си експеримент - започнахме да пишем до всички контролни институции за източници на шоково количество болнични листа - до МЗ, до НОИ, до прокуратура и т.н. Никой не си мръдна пръста, но видяхме как в следващите няколко месеца рязко намаля броят на болничните от този източник. Този подход стряска недобросъвестните", разказва Нейков.
„Дума“ информира, че през последните 3 години 7 държави, сред тях и 4 от европейския регион, са загубили статута си на държави, изкоренили морбили. „Да се ускорят действията в световен мащаб за прекъсване на разпространението на предотвратими чрез имунизация болести и да се окаже отпор на дезинформацията по отношение на ваксините в цял свят, бе целта на първата Глобална среща на високо равнище за имунизациите, домакинствана миналата седмица от Еврокомисията и СЗО. Само за първите 6 месеца на 2019 г. случаите на заболели от морбили е по-голям от годишния брой за всяка от годините след 2006 г. и само за европейския регион на СЗО са регистрирани 90 хил.“, пише медията.
"За да се преодолеят ефикасно пропуските в имунизационното покритие, форумът ще изследва препятствията пред ваксинацията, включително права, законова уредба и достъп, наличие, качество и удобство на услугата, социални и културни норми, ценности и подкрепа, лична мотивация, нагласи, знания и умения. Засиленото разпространение на дезинформация относно ползите и рисковете от ваксините кара 48% от европейците да смятат, че ваксините често могат да доведат до сериозни странични ефекти, 38% вярват, че те могат да причинят заболяванията, от които трябва да предпазват, а 31% си мислят, че те могат да отслабят имунната система. Отказът от ваксини се засилва в много държави от ЕС. Затова сред 10-те цели на ЕК и СЗО е всички държави да имат финансово обезпечена стратегия за ваксинопрофилактика, да се увеличи информираността на обществото за ползите от ваксините, да се окаже отпор на дезинформацията по отношение на ваксините, да се изградят силни системи за наблюдение на ваксинопредотвратими болести и др.“, допълва още изданието.
